1Видя се добре на Дарий да постави над царството сто и двадесет сатрапи, които да бъдат по цялото царство, (Ест 1:1)2и над тях – трима князе, един от които беше Даниил, за да дават тези сатрапи сметка на тях и така царят да не губи.3В това време този Даниил се отличаваше от другите князе и сатрапите, защото в него имаше превъзходен дух; и царят намисли да го постави над цялото царство. (Дан 5:12)4Тогава князете и сатрапите се стараеха да намерят причина против Даниил относно делата на царството; но не можаха да намерят никаква причина или вина, защото той беше верен и в него не бе намерена никаква погрешка или вина. (Екл 4:4)5И така, тези хора казаха: Няма да намерим никаква причина против този Даниил, освен ако не открием нещо относно закона на неговия Бог.6И така, тези князе и сатрапи се събраха при царя и му казаха така: Царю Дарий, да си жив довека! (Неем 2:3; Дан 2:4; Дан 6:21)7Всички князе на царството, наместниците и сатрапите, съветниците и управителите, като се съветваха, решиха да поискат от царя да издаде указ и да обяви строга забрана, че който, до тридесет дни, би отправил някаква молба до който и да било бог или човек освен до тебе, царю, той да бъде хвърлен в рова на лъвовете.8Сега, царю, утвърди забраната и подпиши писмената и форма, за да не се измени според закона на мидяните и персите, който не се изменя. (Ест 1:19; Ест 8:8; Дан 6:12; Дан 6:15)9Затова цар Дарий подписа писмената забрана.10А Даниил, щом научи, че била подписана писмената забрана, влезе у дома си и като държеше прозорците на стаята си отворени към Йерусалим, падаше на колената си три пъти на ден, молещ се и благодарящ пред своя Бог, както правеше и преди това. (3 Цар 8:44; 3 Цар 8:48; Пс 5:7; Пс 55:17; Йона 2:4; Д А 3:1; Д А 10:9)11Тогава онези хора се събраха и откриха, че Даниил отправяше молба и се молеше пред своя Бог.12Затова се приближиха и говориха пред царя за царската забрана, като казаха: Не подписа ли ти забрана, че всеки човек, който до тридесет дни би отправил молба до който и да било бог или човек освен до тебе, царю, ще бъде хвърлен в рова на лъвовете? Царят отговори: Това е вярно според закона на мидяните и персите, който не се изменя. (Дан 3:8; Дан 6:8)13Тогава те казаха пред царя: Онзи Даниил, който е от пленените юдеи, не зачита нито тебе, царю, нито подписаната от тебе забрана, а принася молбата си три пъти на ден. (Дан 1:6; Дан 3:12; Дан 5:13)14Тогава царят, като чу тези думи, много се наскърби и взе присърце да отърве Даниил; и се трудеше до залязването на слънцето да го избави. (Мк 6:26)15Тогава онези хора се събраха при царя и му казаха: Знай, царю, че е закон на мидяните и персите, че никаква забрана или постановление, което царят утвърди, да не се изменя. (Дан 6:8)16Тогава царят заповяда и докараха Даниил, и го хвърлиха в рова на лъвовете. А царят проговори на Даниил: Твоят Бог, на Когото ти служиш непрестанно, Той ще те отърве.17После, като донесоха камък и го поставиха върху устието на рова, царят го запечати със своя печат и с печата на големците си, за да не се измени никакво намерение относно Даниил. (П Ер 3:53; Мт 27:66)18Тогава царят отиде в палата си и пренощува гладен; нито остави да донесат пред него музикални инструменти; и сънят побегна от него. (Дан 2:1)19На сутринта царят стана много рано и побърза да отиде при рова на лъвовете.20И като се приближи до рова, извика с плачевен глас към Даниил. Царят проговори на Даниил: Данииле, служителю на живия Бог, твоят Бог, на Когото ти служиш непрестанно, можа ли да те отърве от лъвовете? (Дан 3:15)21Тогава Даниил отвърна на царя: Царю, да си жив довека! (Дан 2:4)22Моят Бог прати ангела Си да запуши устата на лъвовете и те не ми навредиха, защото се оказах невинен пред Него; също и пред тебе, царю, не съм извършил никакво прегрешение. (Дан 3:28; Евр 11:33)23Тогава царят се зарадва много и заповяда да извадят Даниил от рова. И когато Даниил беше изваден от рова, никаква повреда не бе открита у него, защото беше уповал на своя Бог. (Евр 11:33)24Тогава по заповед на царя докараха онези хора, които бяха наклеветили Даниил, и хвърлиха тях, децата и жените им в рова на лъвовете; и преди да стигнат до дъното на рова, лъвовете ги нападнаха и счупиха всичките им кости. (Вт 19:19; Вт 24:16; 4 Цар 14:6)25Тогава цар Дарий писа до всички племена, народи и езици, които живеят по целия свят: Мир да се умножи на вас! (Дан 4:1)26Издавам указ – в цялата държава, над която царувам, да треперят хората и да се боят пред Данииловия Бог; защото Той е живият Бог, Който е утвърден довека, и Неговото царство е царство, което няма да се наруши, и властта Му ще трае до край. (Пс 99:1; Дан 2:44; Дан 3:29; Дан 4:34; Дан 7:14; Дан 7:27)27Той избавя и отървава, и върши знамения и чудеса на небесата и на земята; Той е, Който отърва Даниил от силата на лъвовете. (Дан 4:3)28И така, този Даниил благоденстваше през царуването на Дарий и през царуването на персиеца Кир. (Езд 1:1; Езд 1:2; Дан 1:21)
Даниил 6
Верен
от Veren1Дарий намери за добре да постави над царството сто и двадесет сатрапи, които да бъдат по цялото царство,2и над тях – трима началници, един от които беше Даниил, за да им дават тези сатрапи отчет, за да не губи царят.3Тогава този Даниил се отличаваше от другите началници и сатрапите, защото в него имаше превъзходен дух; и царят намисли да го постави над цялото царство.4Тогава началниците и сатрапите търсеха да намерят повод за обвинение против Даниил относно делата на царството; но не можаха да намерят никакъв повод или вина, защото той беше верен и в него не се намери никаква грешка или вина.5Тогава тези мъже казаха: Няма да намерим никакъв повод против този Даниил, освен ако намерим нещо против него в закона на неговия Бог.6Тогава тези началници и сатрапи се спуснаха при царя и му казаха така: Царю Дарий, да си жив до века![1]7Всички началници на царството, наместниците и сатрапите, съветниците и управителите се съветваха, царят да издаде указ и да се утвърди забрана, че който, до тридесет дни, би отправил някаква молба към който и да било бог или човек освен към теб, царю, да бъде хвърлен в рова на лъвовете.8Сега, царю, утвърди забраната и подпиши писмената ѝ форма, за да не се изменя, според закона на мидяните и персите, който е неотменим.9Затова цар Дарий подписа писмената забрана.10А когато Даниил научи, че писанието било подписано, влезе у дома си – а той имаше на стаята си отворени прозорци към Ерусалим – и три пъти на ден коленичеше на коленете си и се молеше и благодареше пред своя Бог, както беше правил преди това.11Тогава онези мъже се спуснаха и намериха Даниил да отправя молба и да се моли пред своя Бог.12Тогава се приближиха и говориха пред царя за царската забрана: Не подписа ли ти забрана, че всеки човек, който до тридесет дни би измолил нещо от който и да било бог или човек освен от теб, царю, ще се хвърли в рова на лъвовете? Царят отговори и каза: Това е вярно според закона на мидяните и персите, който е неотменим.13Тогава те отговориха и казаха пред царя: Даниил, който е от пленените от Юда, не зачита нито теб, царю, нито забраната, която си подписал, а отправя молбата си три пъти на ден!14Тогава царят, като чу това нещо, се наскърби много и взе присърце да спаси Даниил, и се бореше до залеза на слънцето да го избави.15Тогава онези мъже се спуснаха при царя и казаха на царя: Знай, царю, че е закон на мидяните и на персите, никаква забрана или указ, които царят постанови, да не се променят!16Тогава царят заповяда и доведоха Даниил и го хвърлиха в рова на лъвовете. А царят проговори и каза на Даниил: Твоят Бог, на когото ти служиш непрестанно, Той нека те спаси!17И донесоха един камък и го поставиха на отвора на рова; и царят го запечата с печата си и с печата на големците си, за да не се промени намерението за Даниил.18Тогава царят отиде в двореца си и пренощува постейки, не поиска да донесат пред него забавления и сънят побягна от него.19После царят стана много рано сутринта и побърза да отиде при рова на лъвовете.20И когато се приближи до рова, извика с плачевен глас към Даниил. Царят проговори и каза на Даниил: Данииле, служителю на живия Бог, твоят Бог, на когото служиш непрестанно, можа ли да те спаси от лъвовете?21Тогава Даниил проговори на царя: Царю, да си жив до века!ст. 6;22Моят Бог изпрати Ангела Си и затвори устата на лъвовете и те не ме повредиха, защото се намерих невинен пред Него; също и пред теб, царю, не съм извършил никакво престъпление.23Тогава царят много се зарадва и заповяда да извадят Даниил от рова. И Даниил беше изваден от рова и на него не се намери никаква повреда, защото се беше доверил на своя Бог.24И царят заповяда и доведоха онези мъже, които бяха издали Даниил, и хвърлиха тях, децата им и жените им в рова на лъвовете; и още преди да стигнат до дъното на рова, лъвовете ги сграбчиха и строшиха всичките им кости.25Тогава цар Дарий писа до всички народи, племена и езици, които живеят по цялата земя: Мир да ви се умножи!26Издавам указ в цялото владение на царството ми да треперят и да се боят пред Бога на Даниил, защото Той е живият Бог и е утвърден до века, и Неговото царство е нерушимо, и Неговата власт ще бъде до края.27Той спасява и избавя, и върши знамения и чудеса на небесата и на земята. Той спаси Даниил от силата на лъвовете.28И този Даниил преуспяваше при царуването на Дарий и при царуването на персиеца Кир.