from Bulgarian Bible Society1В третата година на Осия, син на Ила, цар израилски, се възцари Езекия, син на иудейския цар Ахаз. (2Ch 28:27)2Той беше на двайсет и пет години, когато се възцари, и царува двайсет и девет години в Иерусалим; майка му се казваше Ави, дъщеря на Захария. (2Ch 29:1)3Той вършеше, каквото беше угодно пред очите на Господа, по всичко тъй, както правеше неговият отец Давид.4Той премахна оброчищата, изпочупи статуите, изсече дъбравата и унищожи медната змия, която Мойсей бе направил; защото дори до ония дни Израилевите синове и кадяха и я наричаха Нехущан. (Nu 21:9)5На Господа, Бога Израилев, той се уповаваше; и като него нямаше между всички иудейски царе – и подир него и преди него. (Pr 3:5; Isa 33:6)6Той се привърза към Господа, не отстъпваше от Него и пазеше заповедите Му, които Господ бе дал на Моисея. (De 17:11)7И Господ беше с него: навред, дето и да ходеше, той постъпваше благоразумно. И отметна се той от асирийския цар и престана да му служи. (Pr 16:20; Isa 36:7)8Той порази филистимци до Газа и в нейните предели: от стражарска кула до укрепен град. (Isa 14:29)9В четвъртата година на цар Езекия, сиреч в седмата година на Осия, син на Ила, цар израилски, асирийският цар Салманасар потегли против Самария, обсади я (2Ki 17:5)10и след три години я превзе, – в шестата година на Езекия, сиреч в деветата година на израилския цар Осия биде превзета Самария.11И асирийският цар пресели израилтяните в Асирия, и ги засели в Халах и Хавор, при река Дозан, и в мидийските градове, (2Ki 17:6)12защото те не слушаха гласа на Господа, своя Бог, и престъпиха завета Му: всичко, що бе заповядал Моисей, раб Господен, те нито слушаха, нито изпълняваха.13В четиринайсетата година на цар Езекия асирийският цар Сенахирим потегли против всички укрепени градове на Иуда и ги превзе. (2Ch 32:1; Isa 36:1; Sir 48:20)14Тогава иудейският цар Езекия прати до асирийския цар в Лахис да кажат: виновен съм; иди си от мене; каквото ми наложиш, ще внеса, И асирийският цар наложи на иудейския цар Езекия триста таланта сребро и трийсет таланта злато. (Mic 1:13)15И Езекия даде всичкото сребро, каквото се намери в дома Господен и в съкровищниците на царския дом. (1Ki 15:18; 2Ki 12:18; 2Ki 16:8)16Тогава Езекия сне златото от вратата на дома Господен и от вратните стълбове, които той, иудейският цар Езекия, бе позлатил, и го даде на асирийския цар.17И асирийският цар проводи Тарта на, Рабсариса и Рабсака от Лахис при цар Езекия в Иерусалим с голяма войска И тръгнаха и стигнаха до Иерусалим:, тръгнаха, стигнаха и се спряха при водопровода на горния водоем, който е по пътя за нивата на тепавичаря. (2Ch 32:9; Isa 20:1; Isa 36:2)18И повикаха царя. И излезе пред тях Хелкиевият син Елиаким, началник на двореца, и писарят Севна, и Асафовият син Иоах, летописец. (2Ki 19:2; Isa 22:20)19И рече им Рабсак: кажете на Езекия: тъй говори великият цар, асирийският цар: какво е това упование, на което ти се осланяш? (2Ch 32:10)20Ти говори само празни думи: за война са потребни ум и сила. А сега на кого се осланяш, та се отметна от мене?21Ето, ти мислиш да се облегнеш на Египет, на тая пречупена тръстика, която, ако някой се опре на нея, ще му влезе в ръката и ще му я промуши. Такъв е фараонът, египетският цар, за всички, които се надяват на него. (Isa 20:5; Isa 36:6; Eze 29:6)22Ако пък ми кажете: на Господа, нашия Бог, се уповаваме, то на тогова ли. чиито оброчища и жертвеници Езекия премахна, като каза на Иуда и на Иерусалим: само пред тоя жертвеник се кланяйте в Иерусалим? (Ex 20:24; De 12:5; 2Ch 32:11)23И тъй, сключи съюз с моя господар, асирийския цар; ще ти дам две хиляди коне; можеш ли си намери за тях конници?24Как ще надделееш ти и на един вожд от най-малките слуги на господаря ми? А се осланяш на Египет заради колесници и коне? (Isa 36:9)25При това нима аз без воля Господня съм тръгнал против това място, за да го съсипя? Господ ми каза: иди против тая земя и я съсипи.26И каза Хелкиевият син Елиаким, и Севна, и Иоах на Рабсака: говори на рабите си по арамейски, защото разбираме, а недей ни говори по иудейски да чува народът, който е на стената. (2Ch 32:18; Isa 22:20)27И каза им Рабсак: нима само до твоя господар и до тебе ме прати господарят ми да кажа тия думи? Не, а и на людете, които седят на стената, за да ядат поганта си и да пият мочта си заедно с вас. (2Ki 6:25)28И стана Рабсак, извика със силен глас по иудейски и говори, думайки: чуйте думите на великия цар, на асирийския цар!29Тъй говори царят: нека ви не мами Езекия, защото той не може да ви избави от моята ръка; (2Ki 19:10; 2Ch 32:11; Isa 36:14)30и нека ви не обнадеждва Езекия с Господа, думайки: Господ ще ни избави, и няма да бъде предаден тоя град в ръката на асирийския цар.31Не слушайте Езекия. Защото тъй говори асирийският цар: примирете се с мене и излезте при мене, и нека всеки яде плодовете на лозата си и на смоковницата си, и нека всеки пие вода от своя кладенец, (1Ki 4:25)32докле дойда и ви заведа в такава също земя, като вашата земя, в земя с хляб и вино, в земя с плодове и лозя, в земя с маслинени дървета и мед, и ще живеете, и няма да умрете. Затова не слушайте Езекия, който ви мами и казва: Господ ще ни из бави.33Избавиха ли боговете народите, всеки земята си, от ръката на асирийския цар? (2Ch 32:13; Isa 36:18)34Де са боговете на Емат и Арпад? Де са боговете на Сепарваим, Ена и Ива? Избавиха ли те Самария от ръката ми?35Кой от всички богове на тия земи избави земята си от моята ръка? Та нима Господ ще избави Иерусалим от моята ръка? (2Ch 32:14)36Народът мълчеше и не му отговаряше ни дума: защото царят бе заповядал: не му отговаряйте. (Isa 36:21)37И дойде Хелкиевият син Елиаким, началник на двореца, и Севна, писарят, и Асафовият син Иоах, летописец, при Езекия с раздрани дрехи и му предадоха Рабсаковите думи. (Ge 37:29; Isa 22:20)