от Bulgarian Bible Society1Симон Петър, раб и апостол Иисус Христов, до ония, на които чрез правдата на Бога нашего и Спасителя Иисуса Христа се падна да получат с нас еднаква по стойност вяра:2благодат вам и мир да изобилва в познаване Бога и Христа Иисуса, нашия Господ.3Понеже божествената Негова сила ни е подарила всичко потребно за живот и благочестие, чрез познаване Оногова, Който ни е призвал със Своята слава и съвършенство, (Рим 8:30)4чрез които ни са дарувани твърде големите и драгоценни обещания, та чрез тях да станете участници в божественото естество, като отбегнете световното разтление от похоти, –5затова, като положите всяко старание, привнесете към вярата си добродетел, към добродетелта знание,6към знанието въздържание, към въздържанието търпение, към търпението благочестие,7към благочестието братолюбие, към братолюбието любов. (1 Йн 3:16)8Защото, ако тия добродетели ги има у вас и се умножават, те не ще ви оставят празни, нито безплодни в познаването Господа нашего Иисуса Христа. (Тит 3:14)9А у когото ги няма, той е сляп, късоглед и забравил, че се е очистил от прежните си грехове. (1 Йн 2:9)10Затова, братя, още повече залягайте да уякчите вашето звание и избор: това като вършите, никога няма да погрешите,11защото тъй ще ви се даде свободен вход във вечното царство на Господа нашего и Спасителя Иисуса Христа.12Заради това ще имам грижа да ви напомням винаги тия работи, макар и да ги знаете, и да сте утвърдени в истината, що е сега пред вас.13Па и за справедливо считам, докле съм в тая телесна хижа, да ви подбуждам с напомняне,14знаейки, че скоро ще оставя моята хижа, както и Господ наш Иисус Христос ми яви. (Йн 21:18)15Ще се постарая, обаче, щото вие и след смъртта ми всякога да си припомняте това.16Защото ние ви явихме силата и пришествието на Господа нашего Иисуса Христа, не като следвахме хитро измислени басни, а като станахме очевидци на Неговото величие. (Лк 9:32; Йн 1:14; 1 Кор 2:13)17Защото Той прие от Бога Отца чест и слава, когато от великолепната слава дойде към Него такъв глас: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“. (Мт 17:5; Мк 9:7)18И тоя глас ние чухме да слиза от небесата, като бяхме с Него на светата планина.19Освен това имаме по-достоверно нещо – пророческото слово, на което, добре правите, че давате внимание, като на светило, което свети на тъмно място, докле се ден развидели и зорница изгрее в сърцата ви,20като знаете първом това, че никое пророчество на Писанието не е собствено (на пророка) тълкувание на Божията воля.21Защото никога по човешка воля не е изречено пророчество, но от Дух Светии просветявани са говорили светите Божии човеци. (1 Пет 1:10)