2 Летописи 33

Библия, синодално издание

от Bulgarian Bible Society
1 Манасия беше на дванайсет години, когато се възцари, и царува в Иерусалим петдесет и пет години. (4 Цар 21:1)2 Той вършеше, каквото беше неугодно пред очите Господни, като подражаваше гнусотиите на народите, които Господ бе прогонил от лицето на синовете Израилеви: (Вт 18:9)3 съгради пак оброчищата, които бе съборил баща му Езекия, въздигна жертвеници на Вааловци, уреди дъбравите и се кланяше на цялото небесно воинство и му служеше; (Изх 34:13; 4 Цар 21:3; Д А 7:42)4 съгради жертвеници в Господния дом, за който Господ бе казал: в Иерусалим ще пребъде името Ми вечно; (Вт 12:11; 3 Цар 8:29; Ер 32:34)5 съгради и жертвеници на цялото небесно воинство в двата двора на Господния дом. (Вт 4:19)6 Пак той прекарваше през огън синовете си в долината на Еномовия син, гадаеше, врачуваше и магьосваше; и нареди извиквачи на мъртъвци и вълшебници: той вършеше много неугодно в очите на Господа, за да Го прогневи. (Лев 18:21; Лев 19:26; Лев 20:2)7 Направи още изваян идол и го постави в Господния дом, за който Бог бе казал на Давида и на сина му Соломона: в тоя дом и в Иерусалим, който избрах измежду всички колена Израилеви, ще положа името Си навеки; (3 Цар 9:3; 4 Цар 21:7)8 и не ще оставя занапред да излезе ногата Израилева от тая земя, която утвърдих за отците им, само ако те залягат да вършат всичко, що съм им заповядал по всичкия закон и наредбите, и заповедите, дадени чрез ръката Моисеева. (2 Цар 7:10; 3 Цар 8:16; 4 Цар 21:8)9 Но Манасия доведе Иудея и иерусалимските жители дотам, че постъпваха полошо и от ония народи, които Господ изтреби отпред лицето на Израилевите синове. (4 Цар 21:9)10 И Господ говори на Манасия и на людете му, ала те не послушаха.11 Затова Господ напрати против тях военачалниците на асирийския цар, които оковаха Манасия в окови, свързаха го с вериги и го откараха във Вавилон.12 И в утеснението си начена да моли Господа, своя Бог, и дълбоко се смири пред Бога на отците си.13 И помоли се Нему, и Бог се приклони към него, чу молбата му и го възвърна в Иерусалим на царството му. И разбра Манасия, че Господ е Бог.14 След това той съгради външната стена на Давидовия град, западно от Геон, по дола и до входа на Рибни порти, и прекара я около Офел и я издигна високо. И постави военачалници по всички укрепени градове в Иудея, (2 Лет 27:3; Неем 3:3; Неем 3:26)15 премахна чуждите богове, идола от Господния дом и всички капища, които беше съградил върху планината на Господния дом и в Иерусалим, и ги изхвърли извън града.16 И поднови жертвеника Господен и принесе върху него жертви, мирни и хвалебни, и поръча на иудеите да служат на Господа, Бога Израилев.17 Ала народът още принасяше жертви по оброчищата, макар и на Господа, своя Бог.18 Останалите дела Манасиеви, молитвата му към своя Бог, и думите на ясновидците, които му говориха от името на Господа, Бога Израилев, се намират в записките на царете Израилеви. (4 Цар 21:16)19 И молитвата му, и това, че Господ се приклони към него, и всичките му грехове и беззаконията му, и местата, по които бе въздигнал оброчища и поставил образи на Астарта и истукани, преди да се смири, са описани в записките на Хозая.20 И почина Манасия при отците си, и го погребаха в дома му. Вместо него се възцари син му Амон. (4 Цар 21:18)21 Амон беше на двайсет и две години, когато се възцари, и царува в Иерусалим две години.22 Той вършеше, каквото беше неугодно пред очите Господни тъй, както вършеше баща му Манасия: на всички истукани, които бе направил баща му Манасия, Амон принасяше жертва и им служеше.23 И се не смири пред Господа, както се смири баща му Манасия; напротив, Амон умножи греховете си.24 Слугите му направиха съзаклятие против него и го убиха в дома му.25 Ала народът на страната изби всички, които бяха в съзаклятието против цар Амона; и вместо него народът на страната възцари сина му Иосия. (4 Цар 21:24)