от Bulgarian Bible Society1Що се пък отнася до идоложертвените храни, мислим, че всички имаме знание. – Добре, но знанието възгордява, а любовта назидава. (1 Кор 13:4)2Ако някой мисли, че знае нещо, той още нищо не е тъй узнал, както трябва да знае. (1 Кор 13:12)3Ако пък някой люби Бога, той е познат от Него. (2 Тим 2:19)4– Колкото за ядене идолски жертви знаем, че идолът е нищо в света и че други бог няма, освен Единаго Бога. (Вт 4:39; 1 Тим 2:5)5Защото, макар и да има само по име богове, било на небето, било на земята (както и има много богове и много господевци), (Вт 10:17)6ние обаче имаме един Бог Отец, от Когото е всичко, и ние сме у Него, и един Господ Иисус Христос, чрез Когото е всичко и ние сме чрез Него. (Мал 2:10; Йн 13:13)7– Добре, но не у всички има това знание; някои с досегашните си понятия за идолите ядат идоложертвено като идолски жертви, и съвестта им, бидейки немощна, се осквернява. (Рим 14:23)8Храната не ни приближава към Бога, защото, нито ако ядем, печелим, нито ако не ядем, губим. (Рим 14:17)9Пазете се обаче, да не би някак тая ваша свобода стане съблазън за немощните. (Рим 14:13)10Защото, ако някой види, че ти, който разбираш, седиш на трапеза в капище, то неговата съвест, като на немощен, не ще ли го насърчи да яде идолски жертви?11И при твоето разбиране ще загине немощният брат, за когото е умрял Христос. (Рим 14:15)12А като грешите тъй против братята и биете немощната им съвест, вие грешите против Христа. (Рим 14:1)13Затова, щом храната съблазнява брата ми, няма да ям месо никога, за да не съблазня брата си. (Рим 14:21)