from Bulgarian Bible Society1Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека.2Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, – щом любов нямам, нищо не съм. (Mt 7:22)3И да раздам всичкия си имот, да предам и тялото си на изгаряне, – щом любов нямам, нищо ме не ползува. (Mt 6:1)4Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее, (Pr 10:12; Php 2:3; 1Pe 4:8)5не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, (Ro 15:1)6на неправда се не радва, а се радва на истина;7всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява. (Ga 6:2)8Любовта никога не отпада, а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат, ако са езици, ще замлъкнат, ако са знание, ще изчезнат.9Защото донейде знаем и донейде пророчествуваме; (2Co 5:7)10но, кога дойде съвършеното знание, тогава това „донейде“ ще изчезне.11Когато бях младенец, като младенец говорех, като младенец мислех и като младенец разсъждавах; а като станах мъж, оставих младенческото.12Сега виждаме смътно като през огледало, а тогава – лице с лице; сега зная донейде, а тогава ще позная, както и бидох познат. (Php 3:12; 2Ti 2:19)13А сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта.