от Bulgarian Bible Society1Усърдието за богатство изнурява тялото, и грижата по него отпъжда съня.2Усърдна грижа не дава да се дреме, и тежка болест сън отнима.3Богатият се трудил, когато е умножавал имотите, – и в покой се насища със своите блага;4сиромахът се трудил при немотиите в живота – и в покой остава си оскъден.5Който обича злато, не ще бъде оправдан, и който тича подир тление, ще се напълни с него. (1 Тим 6:9; Сир 27:1)6Мнозина поради злато се подложиха на падение, и гибелта им беше пред лицето им; (Сир 8:3)7то е дърво за препънка на ония, които му принасят жертви, и всеки неразбран ще бъде от него уловен.8Честит е онзи богаташ, който се е показал безукорен и който не тича подир злато. (Пс 61:9; Лк 6:24; 1 Тим 6:17)9Кой е той? и ние ще го прославим; защото той е направил чудо в своя народ.10Кой е бил изкушаван със злато – и е останал непорочен? Да му бъде това за хвала!11Кой е можел да съгреши – и не е съгрешил, да стори зло – и не е сторил?12Трайно ще бъде богатството му, и за неговите милостини ще разглася събранието.13Кога седнеш на богата трапеза, не разтваряй гърлото си към нея (Пр 23:1)14и не казвай: много има на нея! Помни, че лакомо око е лошо нещо. (Пр 23:6; Сир 14:10)15Кое от създаденото е по-завистливо от окото? Затова то плаче за всичко, що види.16Накъдето то погледне, не протягай ръка, и не се сблъсквай с него в блюдото.17Съди за ближния по себе си и за всяко действие разсъждавай.18Яж като човек, що ти е предложено, и не се пресищай, за да те не намразят; (Сир 37:31)19от учтивост пръв преставай да ядеш и не бивай лаком, за да не послужиш за съблазън;20и ако седнеш всред мнозина, не протягай ръка преди тях.21Благовъзпитан човек с малко се задоволява, и затова той на леглото си не страда от задуха.22Здрав сън бива при умерен стомах: станеш рано, и душата ти е с тебе; (Екл 5:11)23страдание от безсъница и холера и болки в корема има у лаком човек.24Ако си се натоварил с ястия, стани от трапезата и отдъхни. (Сир 32:15)25Послушай ме, синко, и не ме пренебрегвай – отпосле ще разбереш думите ми.26Във всичките си работи бъди предпазлив, и никаква болест не ще те намери.27Щедрия на хляб ще благославят устата, и свидетелството на неговата доброта е вярно; (Пр 22:9)28против скъперника на хляб ще роптае градът, и свидетелството за неговото скъперничество е справедливо. (1 Цар 25:10)29Към вино не се показвай храбър, защото виното мнозина е погубило. (Ис 5:22; Юд 12:20)30Пещта изпитва якостта на острието чрез каляване; тъй и виното изпитва сърцата на горделиви чрез пиянство.31Виното е полезно за човешкия живот, ако се пие умерено. (Съд 9:13; Пр 31:4)32Какъв живот е без вино? То е направено за веселие на човеците. (Пс 103:15)33Виното е радост за сърцето и утеха за душата, кога се употребява умерено и навреме,34виното е тъга за душата, кога се пие много, при раздразнение и свада.35Излишна употреба на вино увеличава яростта на неразумния до препъване, като намалява якостта му и причинява рани.36На гощавка при вино не укорявай ближния и го не унижавай във време на веселието му;37не му говори оскърбителни думи и не го товари с искания.