from Bulgarian Bible Society1Истина говоря в Христа, не лъжа, – свидетелствува ми моята съвест чрез Духа Светаго, –2че ми е голяма скръб и непрестанна мъка на сърце;3молил бих се сам аз да бъда отлъчен от Христа за братята си, мои сродници по плът, (Ex 32:32)4които са израилтяни, на които принадлежи осиновяване и слава, завети и законоположения, богослужение и обещания; (Ex 4:22; Ex 20:1; 1Sa 4:21)5техни са и отците, от тях е и Христос по плът, Който е над всички Бог, благословен вовеки, амин. (Mt 1:1; Lu 3:23)6Ала това не ще рече, че словото Божие не се е сбъднало: понеже не всички, които са от Израиля, са израилтяни, (Nu 23:19; Ro 3:3)7нито са всички чеда на Авраама, затова че са негово семе; но казано е: „от Исаака потомство ще се назове с твое име“. (Ge 21:12; Heb 11:18)8Сиреч, не чедата на плътта са чеда Божии, а чедата на обещанието, те се признават за потомство. (Ga 4:28)9Защото думите на обещанието са тия: „по това време ще дойда, и Сарра ще има син“. (Ge 18:10)10И не само със Сарра, но тъй беше и с Ревека, която зачена наведнъж двама сина от Исаака, нашия баща; (Ge 25:21)11защото, докле не бяха се още родили и не бяха направили нищо добро или лошо (за да се знае, че Божието решение в избора зависи не от дела, а от Призоваващия),12беше и казано: „по-големият ще робува на по-малкия“, (Ge 25:23)13както е и писано: „Иакова възлюбих, а Исава намразих“. (Mal 1:2)14Какво, прочее, ще кажем? Нима неправда има у Бога? Съвсем не. (De 32:4)15Защото Той казва на Моисея: „който е за помилуване, ще го помилувам, и който е за съжаляване, ще го съжаля“. (Ex 33:19)16И тъй, това зависи не от оногова, който желае, нито от оногова, който тича, а от Бога, Който милува.17Защото Писанието казва на фараона: „тъкмо за това те издигнах, за да покажа над тебе силата Си, и за да бъде името Ми проповядвано по цяла земя“. (Ex 9:16; Ex 14:4)18И тъй, когото иска, милува, а когото иска, ожесточава.19Но ще ми кажеш: а защо още обвинява? Кой се е възпротивил на волята Му? (Isa 46:10; Jer 49:13)20Ами ти, човече, кой си, та спориш с Бога? Изделието нима ще каже на майстора си: защо си ме тъй направил? (Isa 29:16; Isa 45:9)21Или грънчарят не е властен над глината, та от едно и също месиво да направи един съд за почетна употреба, а друг – за долна? (Jer 18:4; Jer 18:6; 2Ti 2:20)22Какво от туй, ако Бог, желаейки да покаже гнева Си и да яви мощта Си с голямо дълготърпение, понесе някои съдове на гняв, приготвени за погибел? (Ro 2:4)23и ако Той, за да яви богатството на Своята слава над някои съдове на милосърдие, приготвени от Него за слава, (Ro 8:28)24помилува нас, които Той призва не само от иудеи, но и от езичници? (Ro 3:29)25както и в Осия казва: „ще нарека Мой народ оня, който не беше Мой народ, и възлюбена – невъзлюбената“. (Ho 2:23; 1Pe 2:10)26„И на онова място, дето им е казано: вие сте не Мой народ, там ще бъдат наречени синове на живия Бог“. (Ho 1:10)27А Исаия се провиква за Израиля: „ако броят на синовете Израилеви бъде колкото морския пясък, остатъкът само ще се спаси;28защото Господ ще завърши делото и ще реши по правда: Господ ще извърши решително дело на земята“. (Isa 10:22)29И, както предрече Исаия, „ако Господ Саваот не бе ни оставил семе, щяхме да станем като Содом и щяхме да заприличаме на Гомора“. (Ge 19:24; Isa 1:9)30Какво, прочее, ще кажем? Езичниците, които не търсеха оправдание, получиха оправдание, и то оправдание чрез вярата. (Ro 10:20)31А Израил, който търсеше закона на правдата, не достигна до закона на правдата. (Ro 11:7)32Защо? Затова че търсеха не от вярата, а като че от делата на закона. Защото се препънаха о Камъка на препъване,33както е писано: „ето, полагам в Сион Камък на препъване и Камък на съблазън; и всеки, който вярва в Него, няма да се посрами“. (Ps 117:22; Isa 8:14; Isa 28:16; Mt 21:44; Mr 12:10; Lu 2:34; Lu 20:17)