Римляни 10:13 | Библия, синодално издание

Библия, синодално издание

1 Братя, желанието на моето сърце и молитвата ми към Бога за израилтяните е да бъдат спасени. 2 Свидетелствувам им, че те имат ревност за Бога, ала не по разум. 3 Защото, без да разбират Божията правда и търсейки да изтъкнат своята правда, те се не покориха на Божията правда, (Фил 3:9) 4 понеже завършък на закона е Христос, за да бъде оправдан всеки вярващ. (Гал 3:24) 5 Мойсей пише за оправданието от закона: „който човек го е изпълнил, ще бъде жив чрез него“. (Лев 18:5; Ез 20:11; Гал 3:12)

Лев 18:5Ез 20:11Гал 3:12

6 А оправданието от вярата казва тъй: „да не речеш в сърцето си: кой ще възлезе на небето?“ сиреч, да свали Христа, (Вт 30:12) 7 „или: кой ще слезе в бездната?“ сиреч, да изведе Христа от мъртвите. 8 Но какво казва Писанието? „Близо до тебе е словото, в твоите уста и в твоето сърце“, сиреч, словото на вярата, което проповядваме; (Вт 30:14) 9 защото, ако с устата си изповядваш Господа Иисуса, и със сърцето си повярваш, че Бог Го възкреси от мъртвите, ще се спасиш, (Мт 10:32) 10 понеже със сърце се вярва за оправдаване, а с уста се изповядва за спасение. 11 Пък и Писанието казва: „всеки, който вярва в Него, няма да се посрами“. (Ис 28:16) 12 Няма разлика между иудеин и елин, защото един и същ е Господ на всички, богат за всички, които Го призовават. (Д А 10:34; Рим 3:29) 13 Защото всякой, който призове името Господне, ще се спаси. (Йоил 2:32; Д А 2:21) 14 Но как ще призоват Оногова, в Когото не са повярвали? Как пък ще повярват в Оногова, за Когото не са чули? А как ще чуят без проповедник? 15 И как ще проповядват, ако не бъдат пратени? както е писано: „колко прекрасни са нозете на ония, които благовестят мир, които благовестят доброто!“ (Ис 52:7; Наум 1:15) 16 Ала не всички послушаха благовестието. Защото Исаия казва: „Господи, кой повярва на това, що е чул от нас?“ (Ис 53:1; Йн 12:38) 17 И тъй, вярата иде от слушане, а слушането – от слово Божие. 18 Но казвам: нима те не чуха? Напротив, „гласът им се разнесе по цяла земя, и думите им – до краищата на вселената“. (Пс 18:5; Мт 24:14; Мт 28:19)

Пс 18:5Мт 24:14Мт 28:19

19 Пак казвам: нима Израил не разбра? Пръв Моисей казва: „Аз ще възбудя у вас ревност чрез тия, които са не народ, ще ви раздразня чрез неразбран народ“. (Вт 32:21; Рим 11:11)

Вт 32:21Рим 11:11

20 А Исаия смело казва: „намериха Ме ония, които не Ме търсеха, открих се на ония, които не питаха за Мене“. (Ис 65:1) 21 За Израиля пък казва: „весден простирах ръцете Си към народ непослушен и упорит“. (Ис 65:2)