Псалм 89

Библия, синодално издание

от Bulgarian Bible Society
1-2 Молитва на човека Божий Моисея. Господи, Ти си нам прибежище от рода в род. 3 Преди още да се родят планините, Ти си образувал земята и вселената, и отвека и довека Ти си Бог. (Ис 43:13) 4 Ти връщаш човека в тлението и казваш: върнете се, синове човечески! 5 Защото пред Твоите очи хиляда години са като вчерашния ден, който е преминал, и като една стража през нощта. (2 Пет 3:8) 6 Ти като с порой ги завличаш; те са като сън, – като трева, която сутрин пониква, сутрин цъфти и се зеленее, а вечер клюмва и изсъхва; (Ис 40:6; Ис 51:12; Сир 14:18) 7 защото ние изчезваме от Твоя гняв, и от Твоята ярост сме в смущение. (Пс 75:8; Ис 40:7) 8 Ти си поставил пред Себе Си нашите беззакония и нашето скрито – пред светлината на лицето Си. 9 Всички наши дни преминаха в Твоя гняв; годините ни се губят като звук. 10 Дните на нашия живот са седемдесет години, а при по-голяма сила, осемдесет години; а най-доброто време от тях е труд и болест, защото минават бързо, и ние летим. (Сир 18:8) 11 Кой знае силата на Твоя гняв, и според страха пред Тебе – Твоята ярост? (Сир 16:19) 12 Научи ни тъй да броим дните си, че да придобием мъдро сърце. (Пс 38:5) 13 Обърни се, Господи! Докога? Смили се над Твоите раби. 14 Насити ни рано с Твоята милост, и ние ще се радваме и веселим през всичките си дни. (Пс 137:8; Ис 33:2) 15 Развесели ни за дните, през които Ти си ни поразявал, за годините, през които сме преживели нещастие. 16 Да се яви Твоето дело върху рабите Ти, и Твоята слава – върху синовете им; 17 и да бъде благословението на Господа, нашия Бог, върху нас, и спомагай ни в делото на ръцете ни, в делото на ръцете ни спомагай. (Йов 14:15)