1Слушай, народе мой, закона ми, наклонете ухо към думите на устата ми.2Ще отворя устата си с притчи и ще изговоря гатанки от старо време. (Ps 48:5; Mt 13:35)3Каквото сме чули и узнали и каквото са ни разказвали отците ни,4няма да скрием от техните деца, като разгласяме на идещия род славата на Господа, силата Му и чудесата Му, които Той стори.5Той нареди наредби у Иакова и положи закон у Израиля, който заповяда на бащите ни да разказват на децата си, (De 4:9)6за да знае идещият род, децата, които ще се родят, та и те в свое време да разказват на своите деца, –7да възлагат надеждата си на Бога, да не забравят делата Божии, да пазят Неговите заповеди8и да не бъдат като бащите – род упорит и бунтовен, непостоянен по сърце и неверен Богу по дух. (De 32:5; Eze 2:3)9Синовете Ефремови, въоръжени, стрелящи с лъкове, се обърнаха назад в деня на битката: (Jud 8:2; Jud 12:1; Isa 7:2; Ho 7:11)10те не спазиха завета на Бога и се отрекоха да ходят по Неговия закон; (2Ki 17:15)11забравиха Неговите дела и чудеса, които им беше явил.12Той пред очите на техните бащи стори чудеса в Египетската земя, в поле Цоан:13раздели морето и ги преведе през него, и постави водите като стена; (Ex 14:21)14денем ги води с облак, а цяла нощ с огнена светлина; (Ex 13:21; Ps 104:39)15разсече камък в пустинята и ги напои като из голяма бездна; (Ex 17:6; Nu 20:11; 1Co 10:4; Wis 11:4)16из скала изведе потоци, и води потекоха като реки.17Но те продължаваха да грешат пред Него и да дразнят Всевишния в пустинята:18изкушаваха Бога в сърцето си, искайки храна по угодата си, (Nu 11:4; Ps 105:14; 1Co 10:9)19говореха против Бога и казаха: „може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?“20Ето, Той удари в камък – и рукнаха води, потекоха ручеи. „Може ли Той да даде и хляб, може ли да приготви месо за Своя народ?“21Господ чу и пламна от гняв, и огън се разгоря против Иакова, и гняв се подигна против Израиля, (Nu 11:1)22задето не вярваха в Бога и се не уповаваха на спасение от Него.23Той заповяда на облаците отгоре и отвори вратите на небето,24та ги одъжди с мана за храна, и им даде хляб небесен. (Ex 16:14; Nu 11:7; Joh 6:31; 1Co 10:3; Wis 16:2)25Хляб ангелски яде човек: Той им прати храна до насита.26Подигна на небето източния вятър и със силата Си докара южния, (Ex 16:13; Nu 11:31; Ps 104:40)27и ги одъжди с месо като с прах и с птици пернати като с пясък морски:28нахвърли ги посред техния стан, около техните жилища,29и те ядоха и се преситиха; и това, що желаеха, им даде.30Ала не бе минала още прищявката им, храната им бе още в устата им, (Nu 11:33)31и гняв Божий дойде върху тях, уби техните тлъсти и повали Израилевите момци.32При все това те продължаваха да грешат и не вярваха в чудесата Му. (De 1:32)33И Той погуби дните им в суета и годините им в смутове.34Когато ги убиваше, те Го търсеха и се обръщаха и от ранни зори прибягваха към Бога,35и си спомняха, че Бог е тяхно прибежище, и Всевишният Бог е техен Избавител,36и с устата си Го лъстеха и с езика си лъжеха пред Него;37но сърцето им беше неправо пред Него, и те не бяха верни на завета Му.38Но Той, Милостивият, прощаваше греха и ги не изтребваше, много пъти отклоняваше Своя гняв и не възбуждаше всичката Си ярост:39Той помнеше, че те са плът, дихание, което отива и се не връща. (Jas 4:14)40Колко пъти бяха Го дразнили в пустинята и бяха Го разгневявали в необитаемата страна! (Nu 14:22)41и пак изкушаваха Бога и оскърбяваха Светия Израилев,42не помнеха Неговата ръка, деня, когато Той ги избави от потисничество,43когато извърши в Египет Своите личби и на поле Цоан – Своите чудеса;44и превърна реките им и потоците им в кръв, за да не могат да пият; (Ex 7:20; Ps 104:29)45напрати на тях насекоми да ги жилят и жаби да ги погубват; (Ex 8:24; Ps 104:31)46земните им сеитби предаде на гъсеници и труда им – на скакалци; (Ex 10:13)47лозята им уби с град и смоковниците им – със слана; (Ex 9:23; Ex 9:25; Ps 104:33)48добитъка им порази с градушка и стадата им – с гръмотевици;49напрати върху тях пламъка на Своя гняв, и негодувание, и ярост, и нещастия напрати зли ангели;50уравняше пътеката на Своя гняв, не вардеше душите им от смърт и добитъка им предаде на мор; (Ex 9:6)51порази всичко първородно в Египет, начатъците от силите в Хамовите шатри; (Ex 12:29)52и поведе Своя народ като овци, и ги води като стадо през пустинята: (Ex 12:37)53води ги безопасно, и те не се бояха, а враговете им море покри;54и ги доведе в светата Своя област, на тая планина, която десницата Му бе придобила;55прогони отпред лицето им народите, а земята им раздели за тяхно наследие, и засели Израилевите колена в шатрите им. (Jos 12:7)56Но те още изкушаваха и огорчаваха Бога Всевишни и не спазваха наредбите Му;57отстъпваха и изменяха като бащите си, връщаха се назад като неверен лък;58огорчаваха Го със своите оброчища, и със своите истукани възбуждаха ревнуването Му. (De 32:16)59Бог чу и пламна от гняв и силно възнегодува против Израиля;60отритна жилището в Силом, скинията, в която обитаваше Той между човеците; (1Sa 4:11)61и предаде на плен Своята сила, и Своята слава – в ръцете на врага;62предаде на меч Своя народ и презря Своето наследие.63Момиите му огън поглъщаше, и на девиците Му не пееха брачни песни;64свещениците Му падаха от меч, и вдовиците Му не плачеха. (1Sa 4:11)65Но Господ се вдигна, като че събуден от сън, като исполин от вино победен,66и порази враговете му в тила, предаде ги на вечен срам; (1Sa 5:6; 1Sa 6:4)67и отхвърли Иосифовата шатра и не избра коляното Ефремово,68а избра коляното Иудино, Сион планина, която възлюби.69И уреди като небето Своето светилище и като земята го утвърди навеки,70и избра Своя раб Давида, взе го от овчите кошари, (1Sa 16:11; 2Sa 7:8)71и изсред дойниците го доведе да пасе Неговия народ – Иакова, и Неговото наследие – Израиля. (2Sa 5:2; 1Ch 11:2)72И той ги пасе с чисто сърце и ги води с мъдра ръка.