от Bulgarian Bible Society1-2Началнику на хора. За гълъбицата, занемяла в отдалечение. Творение от Давида, когато филистимци го бяха хванали в Гет. Помилуй ме, Боже, защото човек иска да ме погълне; нападайки всеки ден. притеснява ме. (1 Цар 21:10)3Моите врагове всеки ден търсят да ме погълнат, защото мнозина са, които въстават против мене, о Всевишний!4Кога съм в страх, на Тебе се уповавам.5При помощта на Бога ще възхваля Неговото слово; на Бога се уповавам, не се боя; какво ще ми стори плътта? (Ис 51:8; Евр 13:6; 1 Пет 3:12)6Всеки ден извъртат думите ми; всички техни помисли за мене са зло:7събират се, спотайват се, наблюдават петите ми, за да хванат душата ми.8Нима ще избегнат отплатата за своята неправда? С гняв, Боже, повали народите.9У Тебе са изброени моите скитания; тури сълзите ми в съд при Тебе – не са ли те в Твоята книга?10Враговете ми се връщат назад, колчем викна към Тебе; по това познавам, че Бог е с мене. (Ер 29:12)11При помощта на Бога ще възхваля думите Му, при помощта на Господа ще възхваля словото Му.12На Бога се уповавам, не се боя; какво ще ми стори човек? (Пс 117:2)13Върху мене лежат, Боже, оброците към Тебе; на Тебе ще въздам хвала;14защото Ти избави душата ми от смърт, (очите ми – от сълзи,) па и нозете ми от препъване, за да ходя пред лицето Божие в светлината на живите.