1Защо се вълнуват народите, и племената замислят суетни неща? (Ac 4:25)2Въстават царете земни. И князете се съвещават заедно против Господа и против Неговия Помазаник.3„Да разкъсаме – казват – техните вериги и да смъкнем от себе си техните окови.“4Оня, Който живее на небесата, ще се насмее, Господ ще ги поругае. (De 28:63; Pr 1:26)5Тогава в гнева Си ще им заговори и с яростта Си ще ги смути:6„Аз помазах Моя Цар над Сион, Моята света планина; (Ps 92:1; Joh 18:37; Heb 12:22)7ще възвестя определението: Господ Ми каза: Син Мой си Ти; Аз днес Те родих[1]; (Ac 13:33; Heb 1:5; Heb 5:5)8искай от Мене, и ще Ти дам народите за Твое наследие, и всичко до край-земя за Твое владение. (Ps 21:28)9Ти ще ги поразиш с железен жезъл; ще ги строшиш като грънчарски съд.“ (Re 2:27; Re 19:15)10И тъй, вразумете се, царе; вземете поука, съдии земни! (Wis 6:2)11Служете Господу със страх и радвайте се (пред Него) в трепет.12Отдайте почит Сину, за да се не разгневи, и за да не погинете във вашия път, защото Неговият гняв скоро ще се разпали. Блажени са всички, които се Нему уповават. (Ps 33:9; Pr 16:20; Isa 30:18; 1Pe 2:6)