1Господи, към Тебе викам: побързай към мене, чуй гласа на молбата ми, когато викам към Тебе!2Да възлезе молитвата ми като тамян пред Твоето лице, въздигането на ръцете ми – като вечерна жертва. (Ex 29:39; Ex 30:7)3Постави, Господи, стража на устата ми и огради вратата на устните ми; (Sir 22:31)4не давай да се отклони сърцето ми към думи лукави за извиняване грешни дела, заедно с людете, които вършат беззаконие, и да не вкуся от техните сласти. (1Ki 8:58; Pr 1:10; Pr 1:15)5Нека праведникът ме наказва: това е милост; нека ме изобличава: това е най-добър елей, който няма да повреди главата ми; но моите молби са против злодействата на беззаконниците. (Pr 12:1; Pr 15:12; Pr 25:12)6Техните водачи са се пръснали по стръмни скали и слушат думите ми, защото са приятни.7Сякаш земята разкъртват и ни дробят; сипят се нашите кости в челюстта на преизподнята.8Но към Тебе, Господи, Господи, са очите ми; на Тебе се уповавам, не отритвай душата ми!9Запази ме от подставените за мене примки, от клопките на беззаконниците. (Ps 139:6)10Нечестивците ще паднат в своите мрежи, аз пък ще премина. (Ps 7:16; Ps 9:16)