Псалм 106

Библия, синодално издание

от Bulgarian Bible Society
1 Славете Господа, защото е благ, защото е вечна милостта Му! (Юд 16:1) 2 Тъй да кажат избавените от Господа, които Той избави от вража ръка (Пс 105:10) 3 и събра от страните, от изток и запад, от север и от морето. 4 Те скитаха в пустинята по безлюден път и не намираха населен град; (Евр 11:9; Евр 11:37; Евр 13:14) 5 търпяха глад и жажда, душата им чезнеше в тях. 6 Но в скръбта си викнаха към Господа, и Той ги избави от техните неволи (Пс 21:6) 7 и ги поведе по правия път, за да вървят към населен град. 8 Да славят Господа за милостта Му и за чудните Му дела към синовете човешки: 9 защото Той насити жадна душа и душа гладна изпълни с блага. (Пс 33:11; Пс 144:16) 10 Те седяха в тъма и смъртна сянка, оковани с тъга и желязо; (Йов 36:8) 11 защото се не покоряваха на думите Божии и нехаеха за волята на Всевишния. 12 Той смири тяхното сърце с мъки; те се препънаха, и нямаше кой да им помогне. (4 Цар 14:26) 13 Тогава в скръбта си викнаха към Господа, и Той ги спаси от неволите им; 14 изведе ги от тъмата и смъртната сянка и разкъса оковите им. 15 Да славят Господа за милостта Му и за чудните Му дела към синовете човешки; 16 защото Той строши медните порти и сломи железните заворки. (Пс 115:7; Ис 45:2; Наум 1:13) 17 Безразсъдните страдаха заради беззаконните си пътища и за неправдите си; 18 от всяка храна се отвръщаше душата им, и те се приближаваха към вратата на смъртта. (Йов 33:20) 19 Тогава в скръбта си викнаха към Господа, и Той ги спаси от неволите им; 20 прати Своето слово, изцели ги и ги избави от техните гробове. (Прем 16:12) 21 Да славят Господа за милостта Му и за чудните Му дела към синовете човешки! 22 Да Му принасят хвалебна жертва и да разгласят делата Му с пение! (Пс 49:14; Пс 115:8) 23 Ония, които тръгват по море на кораби, които имат работа в големите води – 24 виждат делата на Господа и чудесата Му в дълбините: (Сир 43:26) 25 Той каже – и настава бурен вятър и високо издига морските вълни; (Йона 1:4; Мт 8:24) 26 възлизат до небесата, слизат до бездната; душата им чезне в неволя; 27 те се въртят, политат като пияни, и всичката им мъдрост изчезва. (Ис 29:14; Ез 7:26) 28 Тогава в скръбта си викнаха към Господа, и Той ги изведе из неволите им. 29 Той превръща бурята в тишина, и вълните замлъкват. (Мт 14:32) 30 И се радват, че те са утихнали, и Той ги довежда на желаното пристанище. 31 Да славят Господа за милостта Му и за чудните Му дела към синовете човешки! 32 Да Го възхвалят в събранието народно и да Го славят в сбора на старейшините! 33 Той превръща реки в пустиня, и водни извори – в суша, 34 земя плодородна – в солница, за нещастие на тия, които живеят на нея. (3 Цар 17:1; Йоил 1:10) 35 Той превръща пустиня в езеро, и сухоземица – във водни извори; (Ис 41:18) 36 и заселва там гладни, и те строят град за живеене; 37 засяват ниви, насаждат лозя, които им принасят обилни плодове. 38 Той ги благославя, и те се твърде размножават, и добитъкът им Той не намалява. 39 Те намаляха и изнемогнаха от угнетение, неволя и скръб, – (Пс 43:26) 40 Той излива безчестие над князете и ги оставя да скитат в пустинята, дето няма пътища. (Йов 12:21) 41 А бедния извлича от неволя, и умножава рода му като овче стадо. (1 Цар 2:8) 42 Праведните виждат това и се радват, а всяко нечестие затуля устата си. (Йов 5:16; Йов 22:19) 43 Който е мъдър, ще забележи това и ще разбере милостта Господня. (Вт 32:29; Ер 9:12)