от Bulgarian Bible Society1Виното е присмехулко, сикерът – размирник; и всякой, който се увлича от тях, е неразумен. (Ис 28:7; Еф 5:18)2Заплаха от царя е като лъвски рев: който го дразни, греши против себе си. (Пр 19:12)3Чест е за човека да се въздържи от свада; а всякой глупец е закачлив.4Мързеливец зиме не оре: ще потърси през лятото – и няма нищо.5Помислите в сърцето на човека са дълбоки води, но разумен човек ги изчерпва. (Пр 18:4)6Мнозина хвалят човека за милосърдието му, но кой намира истински човек? (Мт 6:2; Лк 18:8)7Праведник ходи в своята непорочност: блажени са децата му след него. (Вт 7:13)8Цар, който седи на съдийски престол, с очите си разпръсва всяко зло.9Кой може каза: „очистих сърцето си, чист съм от греха си“? (3 Цар 8:46; 2 Лет 6:36; Йов 14:4; Пс 50:7; 1 Йн 1:8; Сир 7:5)10Нееднакви теглилки, нееднаква мярка – едното и другото са гнусота пред Господа. (Пр 11:1)11Дори и дете може да се познае по работите му: чисто ли и правилно ли ще бъде поведението му?12Ухо, което слуша, и око, което гледа, – и едното и другото е Господ създал. (Изх 4:11; Пс 93:5)13Не обичай да спиш, за да не осиромашееш; дръж открити очите си, и ще ядеш хляб до насита.14„Лошо е, лошо е“, казва купувачът, а кога отмине, хвали се.15Има злато и много бисер, но разумни уста са драгоценна вещ.16Вземи дрехите му, понеже е поръчителствувал за чужд; и за чужденеца вземи от него залог. (Пр 27:13)17Хляб, спечелен с неправда, се услажда човеку; но отпосле – устата му се с камъчета напълват.18Предприятия добиват твърдост чрез съвещания, и след съвещание води война.19Който ходи да клюкарствува, открива тайна, и който широко разтваря уста, с него се не събирай. (Пр 11:13)20Който злослови баща си и майка си, нему светилото ще угасне сред дълбока тъмнина. (Изх 21:17; Лев 20:9; Мт 15:4; Мк 7:10)21Наследство, бързо заграбено в начало, няма да се благослови отпосле.22Не казвай: „ще отвърна за злото“; остави на Господа, и Той ще те запази. (Пр 17:13)23Нееднакви драмове са гнусота пред Господа, и неверни теглилки не са добро нещо.24Стъпките на човека се насочват от Господа; тогава как човек може узна пътя си? (Пс 36:13)25Примка е за човека да дава набързо оброк, и след оброка да се разкайва. (Д А 5:4)26Мъдър цар отвява нечестивите и обръща връх тях колелото. (Пр 20:8)27Господне светило е човешкият дух, който изпитва всички дълбочини на сърцето.28Милост и истина опазват царя, и с милост поддържа той престола си. (Пр 16:12)29Слава за юноши е тяхната сила, а украшение за старци – седината. (Пр 16:31)30Рани от бой са лекарство против злото, също и ударите, които стигат до вътрешността на утробата.