from Bulgarian Bible Society1Мъдра жена урежда къщата си, а глупавата я съсипва с ръцете си. (Pr 12:4; Pr 24:3)2Който ходи по прав път, бои се от Господа; но комуто пътищата са криви, той нехае за Него. (Job 12:24)3В устата на глупеца е бичът на гордостта, а устата на мъдрите ги запазват. (Pr 12:6; Jas 3:5)4Дето няма волове, яслите са празни; а от силата на воловете има голяма печалба.5Верен свидетел не лъже, а лъжлив свидетел ще наговори много лъжи. (Ex 23:1; Pr 12:17)6Разпътник търси мъдрост, и не намира; а за разумен знанието е леко. (Sir 1:30)7Бягай от глупав човек, у когото не забелязваш разумни уста.8Мъдростта на разумния е да знае пътя си, а глупостта на безразсъдните е заблуда. (Ps 138:24)9Глупците се смеят над греха, а посред праведните има благоволение.10Сърцето знае тъгата на душата си, и чужд се не меси в радостта му.11Къщата на беззаконните ще се съсипе, а жилището на праведните ще процъфти. (Pr 12:7)12Има пътища, които се струват човеку прави, но краят им е път към смъртта. (Pr 16:25)13И при смях някога сърцето боли, и краят на радостта бива тъга.14Човек с развратено сърце ще се насити от своите пътища, и добрият – от своите. (Isa 3:10)15Глупавият вярва на всяка дума, а благоразумният е внимателен към своите пътища. (Ro 16:18; 1Jo 4:1)16Мъдрият се бои и бяга от злото, а глупавият е лют и самонадеян. (Ps 110:10)17Сприхавият може да стори глупост, но човек, който с умисъл прави зло, е омразен. (Pr 12:16)18Невежите получават за свой дял глупост, а благоразумните се увенчават със знание. (Eph 5:15)19Злите ще се преклонят пред добрите, и нечестивите – при вратата на праведника. (Isa 60:14)20Сиромаха го мразят дори и неговите близки, а богатият има много приятели. (Pr 19:7)21Който презира ближния си, греши, а който е милосърден към сиромаси, блажен е. (Mt 5:7)22Не заблуждават ли се, които кроят зло? (не знаят милост и вярност, които вършат зло;) но милост и вярност има у добромислещите.23От всеки труд има печалба, а от празнословие – само вреда. (Pr 12:11)24Венец на мъдрите е тяхното богатство, а глупостта на невежите си е глупост. (Pr 10:16; Pr 27:22)25Верен свидетел души спасява, а лъжливият ще наговори много лъжи. (Pr 12:17)26В страха пред Господа има твърда надежда, и на Своите синове Той е прибежище. (Pr 18:11)27Страхът Господен е животен извор, който отдалечава от мрежите на смъртта. (2Sa 22:6; Pr 10:17; Pr 10:27)28В многолюден народ е величието на царя, а при малоброен народ тежко на господаря.29У търпелив човек разум много, а лютият изказва глупости. (Pr 19:11)30Кроткото сърце е живот за тялото, а завистта е гнилеж за костите.31Който притеснява сиромаха, хули неговия Творец, а който почита Твореца, прави добро на нуждаещия се. (Pr 17:5; Mt 25:36)32За своето зло нечестивият ще бъде отхвърлен, а праведният и при смъртта си има надежда. (Job 21:17; Ps 72:18; Ps 111:8)33Мъдростта почива в сърцето на разумния, а изсред глупавите се обажда.34Правда народ въздига, а беззаконие народи безчести. (Pr 11:11; Wis 5:24)35Царят благоволи към разумния раб, а се гневи против оногова, който го позори. (Lu 7:2; Ro 13:3)