from Bulgarian Bible Society1Когато Иисус свърши всички тия думи, рече на учениците Си:2знаете, че подир два дни ще бъде Пасха, и Син Човеческий ще бъде предаден на разпятие. (Mr 14:1; Lu 22:1; Joh 13:1)3Тогава първосвещениците и книжниците и стареите народни се събраха в двора на първосвещеника, на име Каиафа, (Ps 2:2; Joh 11:47)4и решиха в съвета да уловят Иисуса с измама и убият; (Ps 40:8)5но казваха: само не на празника, за да не стане смут у народа.6А когато Иисус беше във Витания, в къщата на Симона Прокажени, (Mr 14:3; Joh 11:2; Joh 12:3)7приближи се до Него една жена, която носеше алабастрен съд с драгоценно миро, и го възливаше върху главата Му, когато Той седеше на трапезата.8Като видяха това, учениците Му възнегодуваха и казваха: защо е това прахосване:9защото това миро можеше да се продаде много скъпо, и парите да се раздадат на сиромаси.10Но Иисус, като разбра това, рече им: защо смущавате жената? Тя извърши добро дело за Мене:11защото сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога имате; (De 15:11)12като изля това миро върху тялото Ми, тя Ме приготви за погребение.13Истина ви казвам: дето и да бъде проповядвано това Евангелие по цял свят, ще се разказва за неин спомен и това, що тя извърши.14Тогава един от дванайсетте, на име Иуда Искариот, отиде при първосвещениците (Mr 14:10; Lu 22:4)15и рече: какво ще ми дадете, та да ви Го предам? А те му предложиха трийсет сребърника. (Zec 11:13)16И оттогава той търсеше сгоден случай да Го предаде.17А в първия ден на празник Безквасници пристъпиха учениците към Иисуса и Му рекоха: де искаш да Ти приготвим да ядеш пасхата? (Ex 12:6; Ex 12:15; Mr 14:12; Lu 22:7)18Той рече: идете в града у еди-кого си и му кажете: Учителят казва: времето Ми наближава, у тебе ще правя пасхата с учениците Си.19Учениците направиха, както им заповяда Иисус, и приготвиха пасхата.20А когато се свечери, Той седна на трапезата с дванайсетте ученика; (Lu 22:14)21и когато ядяха, рече: истина ви казвам, един от вас ще Ме предаде; (Ps 40:10; Mr 14:18; Joh 13:21)22те се много наскърбиха, и всеки от тях почна да Го пита: да не съм аз, Господи?23А Той отговори и рече: който топна с Мене в блюдото, той ще Ме предаде,24прочее, Син Човеческий отива, както е писано за Него; но горко на оня човек, чрез когото Син Човеческий ще се предаде; добре щеше да бъде за тоя човек, ако не бе се родил. (Ps 21:3; Isa 53:3)25А Иуда, който Го предаде, отговори и рече: да не съм аз, Рави? Иисус му отговори: ти каза.26И когато ядяха, Иисус взе хляба и, като благослови, преломи го и, раздавайки на учениците, каза: вземете, яжте: това е Моето тяло. (Mr 14:22; Lu 22:19; 1Co 11:24)27И като взе чашата и благодари, даде им и рече: пийте от нея всички;28защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове. (Mt 20:28)29И казвам ви, че отсега нататък няма да пия от тоя лозов плод до оня ден, когато с вас ще го пия нов в царството на Отца Си.30И като изпяха хвалебна песен, излязоха на Елеонската планина.31Тогава Иисус им каза: всички вие ще се съблазните поради Мене през тая нощ; защото писано е: „ще поразя пастира, и ще се пръснат овците на стадото“. (Zec 13:7; Mr 14:27; Joh 16:32)32А след възкресението Си ще ви изпреваря в Галилея. (Mt 28:16; Mr 14:28)33Тогава Петър Му отговори и рече: дори и всички да се съблазнят поради Тебе, аз никога няма да се съблазня.34Иисус му рече: истина ти казвам, че тая нощ, преди още петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене. (Mr 14:30; Lu 22:34; Joh 13:38)35Петър Му казва: ако потрябва дори и да умра с Тебе, няма да се отрека от Тебе. Същото рекоха и всички ученици.36След това отива с тях Иисус на едно място, наричано Гетсимания, и казва на учениците: поседете тука, докле ида там да се помоля. (Mr 14:32; Lu 22:39)37И като взе със Себе Си Петра и двамата Зеведееви синове, почна да скърби и да тъгува. (Ps 114:3; Joh 12:27)38Тогава им казва Иисус: душата Ми е прескръбна до смърт; останете тук и бъдете будни с Мене.39И като се поотдалечи, падна на лицето Си, молеше се и думаше: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тая чаша, обаче не както Аз искам, а както Ти. (Mt 20:22; Joh 5:30; Php 2:8; Heb 5:7)40И дохожда при учениците и ги намира да спят, и казва на Петра: толкоз ли не можахте един час да стоите будни с Мене?41Бъдете будни и се молете, за да не паднете в изкушение: духът е бодър, а плътта – немощна.42Пак като се отдалечи повторно, помоли се, казвайки: Отче Мой, ако не може Ме отмина тая чаша, без да я изпия, нека бъде Твоята воля.43А като дойде, намира ги пак да спят, понеже очите им бяха натегнали.44И като ги остави, отдалечи се пак и се помоли трети път, като каза същите думи.45След това дохожда при учениците Си и им казва: спете, прочее, и почивайте! Ето, наближи часът, и Син Човеческий се предава в ръцете на грешници;46ставайте, да вървим! Ето, приближи се оня, който Ме предава.47И докле Той още говореше, ето, Иуда, един от дванайсетте, дойде, и с него множество народ с ножове и колове, от страна на първосвещениците и стареите народни. (Mr 14:43; Lu 22:47; Joh 18:3)48А оня, който Го предаваше, бе им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го.49И веднага се приближи до Иисуса и рече: радвай се, Рави! и Го целуна.50А Иисус му рече: друже, защо си дошъл? Тогава пристъпиха, сложиха ръце на Иисуса и Го хванаха.51И ето, един от ония, които бяха с Иисуса, протегна ръка, извади ножа си и, като удари слугата на първосвещеника, отряза му ухото.52Тогава Иисус му казва: върни ножа си на мястото му; защото всички, които се залавят за нож, от нож ще погинат; (Ge 9:6; Re 13:10)53или мислиш, че не мога сега помоли Своя Отец, и Той ще ми представи повече от дванайсет легиона Ангели?54Но как ще се сбъднат Писанията, че тъй трябва да бъде? (Isa 53:2)55Тогава Иисус каза на народа: като на разбойник сте излезли с ножове и колове, за да Ме хванете; всеки ден седях с вас, поучавайки в храма, и Ме не хванахте.56Но всичко това стана, за да се сбъднат пророческите писания. Тогава всички ученици Го оставиха и се разбягаха.57А ония, които хванаха Иисуса, заведоха Го при Каиафа първосвещеника, дето бяха събрани книжниците и стареите. (Mr 14:53; Lu 22:54)58Петър пък вървеше след Него отдалеч до двора на първосвещеника; и, като влезе вътре, седна със слугите, за да види края.59А първосвещениците и стареите и целият синедрион търсеха лъжливо свидетелство против Иисуса, за да Го умъртвят, (Ps 26:12; Ps 34:11; Mr 14:55)60и не намираха; и, макар да надойдоха много лъжесвидетели, не намериха. Ала най-сетне дойдоха двама лъжесвидетели61и рекоха: Тоя каза: мога да разруша Божия храм, и в три дни да го съзидам. (Mt 27:40; Mr 14:58; Joh 2:19)62И като стана първосвещеникът, рече Му: нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тези против Тебе?63Но Иисус мълчеше. А първосвещеникът Му рече: заклевам Те в Живия Бог, да ни кажеш, Ти ли си Христос, Син Божий? (Isa 53:7; Ac 8:33)64Иисус му отговаря: ти рече; казвам ви обаче: отсега ще видите Сина Човечески, седнал отдясно на Силата и идещ на небесните облаци. (Ps 109:1; Mt 16:27; Joh 6:62; Ac 1:11; Ro 14:11; 1Th 4:16; Re 1:7)65Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и рече: Той богохулствува! Каква нужда имаме вече от свидетели? На, сега чухте богохулството Му!66Как ви се струва? А те отговориха и рекоха: заслужава смърт.67Тогава Го заплюваха и биеха по лицето, а други Му удряха плесници (Isa 50:6; Isa 53:3)68и думаха: проречи ни, Христе, кой Те удари?69А Петър седеше вън на двора. И приближи се до него една слугиня и рече: и ти беше с Иисуса Галилееца.70Но той се отрече пред всички, като каза: не зная, що говориш. (Mr 14:68)71А когато отиваше към вратата, видя го друга и думаше на ония, що бяха там: и тоя беше с Иисуса Назорея.72А той пак се отрече с клетва: не познавам Човека.73Малко по-сетне се приближиха ония, които стояха там, и казаха на Петра: наистина и ти си от тях, защото и твоят говор те издава.74Тогава той почна да проклина и да се кълне: не познавам Човека. И веднага пропя петел. (Mr 14:72)75И спомни си Петър думата, казана му от Иисуса: преди още петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене. И като излезе вън, плака горко.