from Bulgarian Bible Society1А като свика дванайсетте Свои ученици, даде им сила и власт над всички бесове, и да лекуват болести, (Mt 10:1; Mr 3:13; Mr 6:7)2и ги разпрати да проповядват царството Божие и да изцеряват болни.3И рече им: нищо не си вземайте за по път, ни тояга, ни торба, ни хляб, ни сребро, нито да имате по две дрехи;4и в която къща влезете, там оставайте, и оттам потегляйте на път;5и ако някои ви не приемат, като излизате от оня град, отърсете и праха от нозете си, за свидетелство срещу тях. (Mt 10:14; Mr 6:11; Ac 13:51)6Те тръгнаха и ходеха по селата, като благовестяха и лекуваха навред.7Ирод четвъртовластник чу за всичко, що вършеше Иисус, и недоумяваше; понеже едни казваха, че Иоан е възкръснал от мъртвите; (Mt 14:1; Mr 6:14)8други пък – че Илия се явил, а някои – че един от старовремските пророци е възкръснал.9И рече Ирод: Иоана аз обезглавих; кой пък ще да е Тоя, за Когото слушам такива неща? И търсеше случай да Го види. (Lu 23:8)10Апостолите, като се завърнаха, разказаха на Иисуса, какво са извършили; и Той, като ги взе, отдалечи се в уединено място насаме до един град, наречен Витсаида. (Mt 14:13; Mr 6:32)11Ала народът, като узна, тръгна подире Му; и Той, като ги прие, приказваше с тях за царството Божие и изцеляваше ония, които имаха нужда от изцеление.12А денят начена да преваля. И като приближиха до Него дванайсетте, рекоха Му: разпусни народа, за да отидат в околните села и колиби да нощуват и да намерят храна; понеже тук сме на пусто място.13Но Той им рече: дайте им вие да ядат. Те рекоха: ние нямаме повече от пет хляба и две риби, – освен ако отидем да купим храна за всички тия човеци. (Mt 14:17; Mr 6:38; Joh 6:9)14Защото те бяха около пет хиляди души. Но Той рече на учениците Си: турете ги да насядат на редици по петдесет.15И сториха тъй, и ги туриха всички да насядат.16А Той, като взе петте хляба и двете риби и погледна към небето, благослови ги, разчупи и даде на учениците да сложат на народа.17И ядоха и се наситиха всички; и дигнаха останалите им къшеи – дванайсет коша.18По едно време, когато Иисус се молеше насаме, и учениците бяха с Него, Той ги попита: за кого Ме мисли народът? (Mt 16:13; Mr 8:27)19Те отговориха и рекоха: едни – за Иоана Кръстителя, други – за Илия, други пък мислят, че един от старовремските пророци е възкръснал.20Той ги попита: а вие за кого Ме мислите? Петър отговори и рече: за Христа Божий. (Joh 6:69)21Но Той строго им заповяда, никому да не говорят за това,22като каза, че Син Човеческий трябва много да пострада, да бъде отхвърлен от старейте, първосвещениците и книжниците, да бъде убит и на третия ден да възкръсне. (Mt 17:22)23А към всички казваше: ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и Ме следва. (Mt 10:38; Mt 16:24; Mr 8:34; Lu 14:27)24Защото, който иска да спаси душата си, той ще я погуби; а който погуби душата си зарад Мене, той ще я спаси.25Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а себе си погуби, или повреди? (Mt 16:26; Mr 8:36)26Защото, който се срами от Мене и от думите Ми, от него ще се срами Син Човеческий, кога дойде в славата Своя, и на Отца, и на светите Ангели. (Mt 10:33; Mr 8:38; Lu 12:9; 2Ti 2:12)27Казвам ви наистина: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие.28Около осем дена подир тия думи, като взе със Себе Си Петра, Иоана и Иакова, възлезе на планината да се помоли. (Mt 17:1; Mr 9:2)29И когато се молеше, видът на лицето Му се измени, и дрехата Му стана бяла, бляскава.30И ето, двама мъже приказваха с Него, а те бяха Моисей и Илия;31като се явиха в слава, те говореха за смъртта Му, с която щеше да свърши в Иерусалим. (Lu 22:37)32А Петра и ония, които бяха с Него, бе налегнал сън; но, като се събудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него. (2Pe 1:16)33И когато те се отделяха от Него, Петър рече на Иисуса: Наставниче, добре ни е да бъдем тук; да направим три сенника: за Тебе един, за Моисея един, и един за Илия, – без да знаеше, що говори.34Когато говореше това, ето, яви се облак и ги засени; и се уплашиха, когато влязоха в облака.35И чу се из облака глас, който казваше: Този е Моят възлюбен Син: Него слушайте. (De 18:15; Mt 3:17; Mt 17:5)36И когато се чу тоя глас, Иисус бе останал Сам. И те замълчаха и никому не обадиха през тия дни за това, що видяха.37А на следния ден, когато те слязоха от планината, посрещна Го много народ.38И ето, някой от народа извика: Учителю, моля Те, погледни на сина ми, понеже едничък ми е: (Mt 17:14; Mr 9:17)39прехваща го дух, и той изведнъж закрещява, и го сгърча тъй, че се запеня; и, мъчейки го, едвам го напуща;40аз молих Твоите ученици да го изгонят; ала те не можаха.41Иисус отговори и рече: о, роде неверен и развратен! Докога ще бъда с вас и ще ви търпя? Доведи сина си тук.42А когато той още идеше, бесът го повали и почна да го тръшка; но Иисус запрети на нечистия дух, и изцери момчето, и го предаде на баща му.43И всички се смаяха пред Божието величие. Когато пък всички се чудеха на всичко, що правеше Иисус, Той рече на учениците Си:44вложете в ушите си тия думи: Син Човеческий ще бъде предаден в ръце човешки. (Mt 17:22; Mr 9:31)45Но те не разбираха тая дума; защото тя беше прикрита за тях, за да я не схванат, а бояха се да Го попитат за тая дума. (Lu 2:50)46И дойде им мисъл: кой от тях ще да е по-голям. (Mt 18:1; Mr 9:33)47А Иисус, като видя мисълта на сърцето им, взе едно дете и го изправи до Себе Си,48и рече им: който приеме това дете в Мое име, Мене приема; а който Мене приеме, приема Тогова, Който Ме е пратил; защото, който е най-малък между всички вас, той ще бъде голям. (Mt 10:40; Mt 18:5; Mr 9:37; 1Th 4:8)49А Иоан продума и рече: Наставниче, видяхме човек, който в Твое име изгонва бесове, и му забранихме, защото не ходи с нас. (Mr 9:38)50Иисус му рече: не забранявайте, защото, който не е против вас, той е за вас. (Php 1:18)51А когато се приближаваха дните да бъде взет от света, Той се обърна към пътя за Иерусалим; (Mr 16:19; Ac 1:2)52и изпрати пред Себе Си вестители; те отидоха и влязоха в едно село самарянско, за да приготвят за Него;53но там Го не приеха, защото имаше вид на пътник за Иерусалим. (Joh 4:9)54Като видяха това учениците Му Иаков и Иоан, рекоха: Господи, искаш ли да кажем да падне огън от небето и да го изтреби, както и Илия направи? (2Ki 1:10; 2Ki 1:12)55Но Той, като се обърна към тях, смъмри ги и рече: не знаете, от какъв дух сте вие;56защото Син Човеческий дойде, не за да погуби човешки души, а да спаси. И отидоха в друго село. (Mt 18:11; Joh 3:17)57И когато те вървяха по пътя, рече Му някой: Господи, ще Те последвам, където и да идеш. (Mt 8:19)58Иисус му рече: лисиците имат леговища, и птиците небесни – гнезда; а Син Човеческий няма, де глава да подслони.59Другиму пък каза: върви след Мене. А тоя рече: Господи, позволи ми, първом да отида и погреба баща си.60Но Иисус му каза: остави мъртвите да погребват своите мъртъвци, а ти върви, проповядвай царството Божие. (Mt 8:22)61А друг един рече: аз ще тръгна след Тебе, Господи, но първом ми позволи да се простя с домашните си.62Но Иисус му каза: никой, който е сложил ръката си върху ралото и поглежда назад, не е годен за царството Божие.