от Bulgarian Bible Society1В съботата, първа след втория ден на Пасха, случи Му се да минава през посевите, и учениците Му късаха класове и, като ги стриваха с ръце, ядяха. (Вт 23:25; Мт 12:1; Мк 2:23)2А някои от фарисеите им рекоха: защо вършите това, което не бива да се върши в събота?3Иисус им отговори и рече: нима не сте чели, що стори Давид, когато огладня сам и ония, които бяха с него? (1 Цар 21:6; Мт 12:4; Мк 2:26)4Как влезе в Божия дом, взе хлябовете на предложението, що не биваше да яде никой, освен самите свещеници, и яде, и даде на ония, които бяха с него? (Изх 29:32; Лев 8:31; Лев 24:9; Мт 12:4; Мк 2:26)5И рече им: Син Човеческий е господар и на съботата.6Случи Му се и в друга събота да влезе в синагогата и да поучава. Там имаше един човек, комуто дясната ръка бе изсъхнала. (Мт 12:9; Мк 3:1)7А книжниците и фарисеите Го наблюдаваха, дали ще го излекува в събота, за да намерят обвинение против Него.8Но Той знаеше помислите им и рече на човека с изсъхналата ръка: стани и се изправи насред. И той стана и се изправи.9Тогава Иисус им рече: ще ви попитам: какво е позволено да прави човек в събота: добро ли, или зло? Да спаси ли една душа, или да погуби? Те мълчаха.10И като ги изгледа всички, рече на човека: протегни си ръката. Той така и направи; и ръката му стана здрава като другата.11А те от гняв излязоха вън от себе си и се сговориха помежду си, що биха сторили на Иисуса.12През ония дни Той възлезе на планината, за да се помоли, и прекара цяла нощ в молитва към Бога.13А когато настана ден, повика учениците Си и избра от тях дванайсет, които и нарече апостоли: (Мт 10:1; Мк 3:13)14Симона, когото и нарече Петър, и брата му Андрея, Иакова и Иоана, Филипа и Вартоломея,15Матея и Тома, Иакова Алфеев и Симона, наричан Зилот,16Иуда Иаковов и Иуда Искариот, който и стана предател.17И като слезе заедно с тях, Той се спря на равно място: там бяха мнозина Негови ученици и голямо множество народ от цяла Иудея и Иерусалим и от приморските места Тирски и Сидонски, които бяха дошли да Го чуят и да се излекуват от болестите си; (Мт 4:25)18бяха дошли тъй също и страдащи от нечисти духове; и се изцеряваха.19И целият народ гледаше да се допре до Него, защото от Него излизаше сила и изцеряваше всички. (Мк 5:30)20И Той, като подигна очи към учениците Си, казваше: блажени вие, бедни духом, защото ваше е царството Божие. (Мт 5:3)21Блажени, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете. (Ис 55:1; Ис 61:2; Ис 65:13)22Блажени ще бъдете, кога ви намразят човеците, кога ви отлъчат и похулят и изхвърлят името ви, като лошо, заради Сина Човечески. (Мт 5:11)23Възрадвайте се в оня ден и се развеселете, защото голяма е наградата ви на небесата. Тъй постъпваха техните бащи с пророците. (2 Лет 36:16; Неем 9:26; Ис 35:10)24Обаче, горко вам, богати, защото си получавате утехата.25Горко вам, преситените сега, защото ще изгладнеете. Горко вам, които се смеете сега, защото ще се наскърбите и разплачете. (Пр 14:13; Ис 65:13)26Горко вам, кога всички човеци заговорят добро за вас. Защото тъй постъпваха техните бащи с лъжепророците. (Ис 30:10; Йн 7:7)27Но вам, които слушате, казвам: обичайте враговете си, добро правете на ония, които ви мразят, (Изх 23:4; Пр 25:21; Мт 5:44)28благославяйте ония, които ви проклинат, и молете се за ония, които ви пакостят.29На тогова, който те удари по страната, обърни и другата; а на оногова, който ти отнеме горната дреха, не пречи да ти вземе и ризата. (Мт 5:39; Рим 12:17; 1 Кор 6:7)30Всекиму, който ти проси, давай, и от оногова, който взима твое нещо, не изисквай назад.31И както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях. (Мт 7:12; Тов 4:15)32И ако обичате ония, които вас обичат, каква вам награда? Защото и грешниците обичат ония, които тях обичат.33И ако правите добро на ония, които и вам правят добро, каква вам награда? Защото и грешниците правят същото.34И ако давате заем на ония, от които се надявате да го получите назад, каква вам награда? Защото и грешниците дават заем на грешници, за да получат същото.35Но вие обичайте враговете си, и правете добро, и назаем давайте, без да очаквате нещо; и ще ви бъде наградата голяма, и ще бъдете синове на Всевишния; защото Той е благ и към неблагодарните, и към злите. (Вт 15:8; Мт 5:45)36И тъй, бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден. (Мт 5:48)37Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъдени; прощавайте, и простени ще бъдете; (Мт 7:2; Рим 2:1; 1 Кор 4:5)38давайте, и ще ви се даде: мярка добра, натъпкана, стърсена и препълнена ще изсипят в пазвата ви; защото, с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери. (Пр 19:17; Мт 7:2; Мк 4:24)39Каза им и притча: нима може слепец слепеца да води? не ще ли паднат и двамата в яма? (Ис 42:19; Мт 15:14)40Няма ученик по-горен от учителя си; но всеки, след като се усъвършенствува, ще бъде като учителя си. (Мт 10:24; Йн 13:16; Йн 15:20)41А защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в твоето око не усещаш? (Мт 7:3)42Или, как можеш каза на брата си: остави, брате, да извадя сламката от окото ти, когато сам не виждаш гредата в твоето око? Лицемерецо, извади първом гредата от окото си, и тогава ще видиш, как да извадиш сламката от окото на брата си. (Пр 18:18)43Защото няма добро дърво, което да дава лош плод, нито лошо дърво, което да дава добър плод. (Мт 7:18; Мт 12:33)44Понеже всяко дърво се познава по своя плод; защото не от тръни берат смокини, нито от къпина късат грозде. (Мт 7:16)45Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася добро, а лошият човек от лошото съкровище на сърцето си изнася лошо; защото от препълнено сърце говорят устата му. (Мт 12:34)46И защо Ме зовете: Господи, Господи! а не вършите, каквото казвам? (Мал 1:6; Мт 7:21; Рим 2:13; Як 1:22)47Всеки, който дохожда при Мене и слуша думите Ми и ги изпълнява, ще ви кажа кому прилича.48Той прилича на човек, който гради къща и който изкопа дълбоко и тури основите върху камък; и когато стана наводнение, реката напря на тая къща и не можа да я разклати, защото бе основана върху камък. (Мт 7:24)49А тоя, който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който съгради къща на земята без основи; и когато реката напря на тая къща, тя веднага рухна, и срутването и биде голямо.