from Bulgarian Bible Society1През ония дни излезе от кесаря Августа заповед – да се направи преброяване по цялата земя.2Това преброяване беше първо, когато Кириний управляваше Сирия.3И отиваха всички да се записват, всеки в своя град.4Тръгна и Иосиф от Галилея, от град Назарет, за Иудея, за града Давидов, наречен Витлеем, понеже беше от дома и рода Давидов, (1Sa 16:1; 1Sa 16:4; Joh 7:42)5за да се запише с Мария, сгодената за него жена, която беше непразна.6А когато бяха те там, дойде и време да роди;7и роди своя Син първенец, пови Го и Го положи в ясли, защото нямаше за тях място в странноприемницата. (Mt 2:1)8В тая същата страна имаше пастири, които нощуваха на полето и пазеха нощна стража при стадото си.9И ето, яви се пред тях Ангел Господен, и слава Господня ги осия; и се изплашиха твърде много.10И рече им Ангелът: не бойте се: ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци;11защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ;12и ето ви белег: ще намерите Младенец повит, лежащ в ясли.13И внезапно се яви с Ангела многобройно войнство небесно, което хвалеше Бога и казваше:14слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение! (Isa 2:4; Isa 44:23; Isa 49:13; Isa 57:19; Mic 4:3; Lu 19:38; Ro 5:1)15Когато Ангелите си отидоха от тях на небето, пастирите си рекоха един другиму: да идем до Витлеем, и да видим случилото се там, за което ни възвести Господ.16И дойдоха бързешком, и намериха Мариам и Иосифа, и Младенеца да лежи в яслите.17А като видяха, разказаха каквото им бе възвестено за тоя Младенец.18И всички, които чуха, почудиха се на това, що им разказаха пастирите.19А Мариам спазваше всички тия думи, като ги слагаше в сърцето си.20И върнаха се пастирите, славейки и хвалейки Бога за всичко, що чуха и видяха, както им бе казано.21Като се изпълниха осем дена, за да бъде обрязан Младенецът, дадоха Му името Иисус, наречено от Ангела, преди да се зачене Той в утробата. (Ge 17:12; Le 12:3; Mt 1:21)22А когато се изпълниха дните на нейното очистяне, според закона Моисеев, донесоха Го в Иерусалим, за да Го представят пред Господа,23както е писано в закона Господен, че всяко мъжко, което разтваря утроба, ще бъде посветено Господу; (Ex 13:2; Ex 13:12; Ex 22:29; Ex 34:19; Nu 8:16)24и да принесат жертва, според реченото в закона Господен, две гургулици, или две гълъбчета. (Le 12:6; Le 12:8)25Тогава имаше в Иерусалим един човек, на име Симеон; и тоя човек беше праведен и благоговеен, и чакаше утехата Израилева; и Дух Светий беше върху него. (Lu 24:21)26Нему бе предсказано от Духа Светаго, че няма да види смърт, докато не види Христа Господен.27И дойде по вдъхновение в храма. И когато родителите донесоха Младенеца Иисуса, за да извършат на Него обичая по Закона,28той Го прегърна, благослови Бога и рече:29сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром;30защото очите ми видяха Твоето спасение, (Ge 49:18; 1Sa 2:1; Ps 97:3; Isa 52:10)31що си приготвил пред лицето на всички народи, –32светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля. (Isa 9:2; Isa 42:6; Isa 60:3; Ac 13:47)33А Иосиф и майка Му се чудеха на казаното за Него.34И благослови ги Симеон и рече на Мария, майка Му: ето, Тоя лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, – (Isa 8:14; Mt 21:44; Ro 9:32; 1Pe 2:7)35и на сама тебе меч ще прониже душата, – за да се открият мислите на много сърца. (Joh 19:25)36Тук беше и Анна пророчица, дъщеря Фануилова, от коляно Асирово, достигнала до дълбока старост, като бе проживяла с мъжа си седем години след девството си;37тя бе вдовица на около осемдесет и четири години, и не се отделяше от храма, служейки Богу с пост и молитва денем и нощем. (1Ti 5:5)38И в това време, като се приближи, тя славеше Господа и говореше за Него на всички, които очакваха избавление в Иерусалим.39И когато свършиха всичко според закона Господен, върнаха се в Галилея, в своя град Назарет.40А Младенецът растеше и крепнеше духом, като се изпълняше с мъдрост; и благодат Божия беше върху Него. (Lu 2:52)41Всяка година родителите Му ходеха в Иерусалим за празник Пасха. (Ex 23:17; Ex 34:23)42И когато Той стана на дванайсет години, те отидоха в Иерусалим по обичая на празника;43а когато се връщаха, след свършване на празничните дни, Отрокът Иисус остана в Иерусалим; и не забелязаха това Иосиф и майка Му.44Като мислеха, че Той върви с дружината, изминаха един ден път и Го търсиха между роднини и познайници;45и като Го не намериха, върнаха се в Иерусалим и Го търсеха.46Подир три дни Го намериха в храма, да седи между учителите, да ги слуша и запитва;47всички, които Го слушаха, чудеха се на разума и отговорите Му. (Mt 7:28; Mr 1:22; Lu 4:32; Joh 7:15)48И като Го видяха, смаяха се; и Му рече майка Му: Чедо, защо ни направи тъй? Ето, баща Ти и аз твърде много се измъчихме да Те търсим.49Той им рече: защо сте Ме търсили? Не знаехте ли, че Аз трябва да съм в онова, що принадлежи на Отца Ми? (Mal 3:1)50Но те не разбраха казаните от Него думи. (Lu 9:45)51Той тръгна с тях и дойде в Назарет; и им се покоряваше. А майка Му спазваше всички тия думи в сърцето си.52Иисус пък преуспяваше в мъдрост и възраст и в любов пред Бога и човеците. (Lu 2:40)