от Bulgarian Bible Society1И каза Господ на Моисея, думайки:2ако някой съгреши и извърши престъпление пред Господа и отрече пред ближния си онова, що му е било поверено, или у него оставено, или от него откраднато, или измами ближния си, (Чис 5:6)3или намери нещо изгубено и отрече това и лъжливо се закълне за каквото и да е, което човеците вършат и чрез това грешат, – (Изх 23:4; Вт 22:1)4то, като съгреши и стане виновен, той трябва да върне откраднатото, що е откраднал, или отнетото, що е отнел, или повереното, що му е било оставено, или изгубеното, що е намерил:5всичко това, за което лъжливо се е заклел, той трябва напълно да го върне и към това да прибави една пета част и даде ономува, комуто принадлежи, в деня, когато принася жертва за вина. (Изх 22:1; Лк 19:8)6И за вината си нека принесе Господу при свещеника в жертва за вина от овчето стадо овен без недостатък, според твоя оценка, (Чис 5:8)7а свещеникът ще го очисти пред Господа и ще му бъде простено, каквото и да е сторил, всичко, в каквото се е той провинил. (Лев 4:26)8Каза още Господ на Моисея, думайки:9заповядай на Аарона и на синовете му: ето законът за всесъжение: всесъжението нека стои върху огнището на жертвеника цяла нощ до сутринта, и огънят нека гори върху жертвеника (и да не изгасва). (Изх 28:42; Изх 29:38)10Нека свещеникът облече ленената си дреха, като надене също и долната ленена дреха, и нека снеме пепелта от всесъжението, което огънят е изгорил на жертвеника, и да я остави до жертвеника.11След това нека съблече дрехите си и облече други дрехи и нека изнесе пепелта вън от стана на чисто място. (Лев 4:12)12А огънят на жертвеника да гори (и) да не изгасва; нека свещеникът запалва върху него дърва всяка заран, да слага отгоре му всесъжение, и да изгаря на него тлъстината на мирната жертва; (2 Мак 1:22)13нека огънят гори винаги на жертвеника и да не изгасва.14Ето законът за хлебния принос: (свещениците) синовете Ааронови да го донасят пред Господа при жертвеника. (Лев 2:1; Чис 15:4)15Нека (свещеникът) вземе с шепата си от хлебния принос и от пшеничното брашно и от елея и всичкия ливан, който е върху жертвата, и ги изгори на жертвеника: това е приятно благоухание, за спомен пред Господа. (Лев 1:9)16А останалото от него да ядат Аарон и синовете му; то трябва да се яде безквасно, на свето място; в двора на скинията на събранието да го ядат; (Лев 2:3; Лев 8:31; Ез 42:13)17то не бива да се пече квасно. Това Аз им давам за дял от Моите жертви. Това е велика светиня, както жертвата за грях и жертвата за вина.18Всички Ааронови потомци от мъжки пол могат да я ядат. Това е вечен дял от жертвите Господни в поколенията ви. Всичко, що се допре до тях, ще се освети. (Изх 27:21; Лев 10:9; Чис 18:10)19Каза още Господ на Моисея, думайки:20ето приносът от Аарона и от синовете му, който ще принесат Господу в деня, когато той бъде помазан: десета част от ефа пшенично брашно за постоянна жертва; едната половина от това за заран, а другата – за вечер.21Жертвата трябва да бъде приготвена в тава, с елей; напоена с елеи, принасяй я на късове, както се начупва на късове хлебният принос; принасяй я за приятно Господу благоухание.22Това трябва да извършва свещеникът от синовете му, който е помазан вместо него: това е вечна Господня наредба. Жертвата трябва цяла да се изгаря. (Пс 50:21)23И всеки хлебен свещеников принос трябва цял да се изгаря, а не да се изяда.24Каза още Господ на Моисея, думайки:25кажи на Аарона и на синовете му: ето законът за жертвата за грях: жертвата за грях трябва да се коли пред Господа на онова място, дето се коли всесъжението. Това е велика светиня. (Лев 4:3; Лев 17:2)26Свещеникът, който извършва жертва за грях, нека я яде; тя трябва да се изяда на свето място – в двора на скинията на събранието. (Лев 6:16; Ос 4:8)27Всичко, що се допре до месото и, ще се освети; и ако с кръвта и се опръска дрехата, изпери опръсканото на свето място.28Глиненият съд, в който тя се е варила, трябва да се строши; ако ли се е варила в меден съд, той трябва да се изчисти и измие с вода. (Лев 8:31; Ез 46:24)29Всяко мъжко от свещенически род може да я яде: това е велика (Господня) светиня. (Лев 7:6)30А всяка жертва за грях, от чиято кръв се внася в скинията на събранието, за очистяне в светилището, не бива да се яде: тя трябва да се изгаря на огъня. (Лев 4:5; Евр 13:11)