from Bulgarian Bible Society1Слово Господне, което биде към Иоиля, син Витуилов.2Чуйте това, старци, и внимавайте, всички жители на тая земя: бивало ли е такова нещо във ваши дни или в дните на бащите ви?3Разказвайте за него на децата си; а децата ви да разказват на децата си, а техните деца – на следния род: (Ex 10:2; Ps 77:4)4каквото остана от гъсеници, изядоха скакалци; каквото остана от скакалци, изядоха червеи; а що остана от червеи, доядоха бръмбари. (Joe 2:25)5Събудете се, пияници, плачете и ридайте всички, които пиете вино, за гроздовия сок, защото е отнет от устата ви!6Защото дойде против земята ми народ силен и безброен; зъбите му – зъби лъвски, и челюстите му – като на лъвица. (Joe 2:4)7Опустоши той лозата ми, и смоковницата ми изпочупи, обели я до голо и хвърли; станаха бели клоните и.8Плачи, както плаче млада жена, препасана с вретище, за мъжа на младините си!9Прекрати се хлебен принос и възлияние в дома Господен; плачат свещениците, служители Господни. (Ex 29:40; Le 2:1)10Опустошено е полето, тъгува земята, защото е изтребено житото; изсъхна гроздов сок, повяхна маслина. (Isa 24:3; Jer 14:2)11Червете се от срам, земеделци, ридайте, лозари, за пшеницата и ечемика, защото жътвата по нивите загина, (Jer 14:4)12лоза изсъхна, смоковница повяхна; нарът, палмата и ябълката – всички дървета по полето изсъхнаха; поради това и веселбата у синовете човешки изчезна. (Isa 16:10; Jer 48:33; Ho 2:12)13Препашете се с вретище и плачете, свещеници! ридайте, служители на олтара! влезте и нощувайте във вретища, служители на моя Бог! защото няма вече в дома на вашия Бог хлебен принос и възлияние.14Назначете пост, обявете тържествено събрание, свикайте старците и всички жители на тая страна в дома на Господа, вашия Бог – и викайте към Господа. (Joe 2:15)15О, какъв ден! защото денят Господен е близо: като опустошение от Всемоидния ще дойде той. (Isa 13:6)16Не пред наши очи ли се отнима храната, и от дома на нашия Бог – веселба и радост? (De 16:11)17Изгниха зърна под буците си, запустяха житници, срутени са клетове, защото няма вече жито.18Как стене добитъкът, тъжно ходят стада волове, защото няма за тях паша; мъчат се и стада овци. (Jer 14:5)19Към Тебе, Господи, викам, защото огън погълна злачните пасбища на пустинята, и пламък опърли всички дървета на полето.20Дори и животните на полето викат към Тебе, защото пресъхнаха водните потоци, и огън изтреби пасбищата в пустинята. (Ps 103:11; Ps 146:9)