Йов 36:29 | Библия, синодално издание

Библия, синодално издание

1 Продължи Елиуй и рече: 2 почакай ме малко, и аз ще ти явя, че има още какво да кажа за Бога. 3 Ще почна разсъжденията си отдалеч и ще въздам на моя Създател справедливост, (Пс 50:6) 4 защото думите ми никак не са лъжа: пред тебе е съвършеният в познанията. (2 Кор 2:17) 5 Ето, Бог е могъщ и не презира силния с крепкото Си сърце; 6 Той не поддържа нечестивите и на угнетените въздава правото: 7 не отвръща очите Си от праведниците, но заедно с царе ги туря завинаги на престол, и те се въздигат. (Пс 32:11; Пс 112:7) 8 Ако пък са оковани с вериги и се държат в оковите на неволята, (Пс 106:10) 9 Той им посочва делата им и беззаконията им, понеже са се умножили, 10 и отваря ухото им за вразумяване и им говори да се отдръпнат от нечестието. (Йов 33:16) 11 Ако послушат и Му служат, ще прекарат дните си в доброчестина и годините си в радост; (2 Лет 33:13) 12 ако пък не послушат, ще загинат от стрела и ще умрат в безумие. (Лк 19:42) 13 Но лицемерците хранят в сърцето си гняв и не се обръщат към Него, кога ги вързва в окови; (Мт 23:27) 14 затова душата им умира в младини, и животът им изгасва с блудници. 15 Той спасява сиромаха от неволята му и, кога е угнетен, отваря му ухото. (Пс 34:10; Ис 66:2) 16 И тебе би извел Той от теснина на простор, дето няма стеснение, и слаганото на трапезата ти би било пълно с тлъстина; (2 Лет 18:31; Пс 17:15) 17 но ти си препълнен с размишления на нечестивци; съд и осъждане са близки за теб. 18 Да те не порази Божият гняв с наказание! Голям откуп не ще те избави. (1 Цар 12:3; Пр 11:4) 19 Ще даде ли Той някаква цена на твоето богатство? Не, – нито на златото, нито на какво и да е съкровище. 20 Не желай оная нощ, когато народите се изтребват на мястото си. 21 Пази се, не се поддавай на нечестието, което си предпочел пред страданието. (Евр 6:11) 22 Бог е висок по силата Си, и кой е такъв, като Него, наставник? (1 Цар 3:18) 23 Кой ще посочи Нему пътя Му? Кой може каза: Ти постъпваш несправедливо? 24 Не забравяй да величаеш делата Му, които човеците виждат. 25 Всички човеци могат да ги видят: човек може да ги изглежда отдалеч. 26 Ето, Бог е велик, и ние не можем да Го познаем; броят на годините Му е неизследим. (Пс 101:8; 1 Тим 6:16) 27 Той събира водните капки; те в множество се изливат на дъжд; 28 капят из облаците и се изливат изобилно върху човеците. 29 Кой може тъй също разумя ширинето на облаците, трясъка на шатрата Му? (Пс 103:2; Пр 8:28) 30 Ето, Той разпростира над тях светлината Си и покрива морското дъно. 31 Оттам Той съди народите, дава храна в изобилие. 32 Той крие в дланите Си трескавицата и заповядва и кого да удари. 33 Трясъкът и дава да се знае за нея; добитъкът тъй също усеща, какво става.