от Bulgarian Bible Society1Защо не са скрити от Вседържителя времената, и ония, които Го знаят, не виждат дните Му?2Преместят межди, откарват стада и ги пасат у тях си; (Вт 19:14; Пр 22:28)3от сираци отнемат осел, от вдовица вземат вол за залог;4сиромаси избутват от пътя, всички унижени на земята са принудени да се крият.5Ето, като диви осли в пустиня, излизат те по работата си, като стават рано за плячка; степта дава хляб за тях и за децата им;6жънат по чужди ниви, и берат грозде у нечестивеца; (3 Цар 21:15)7нощуват голи без покрив и без облекло на студ; (Йов 22:6)8биват мокрени от планински дъждове и, нямайки убежище, притискат се о скалата;9отделят сираче от гърди и вземат залог от сиромаха;10карат ги да ходят голи, без облекло, и гладните хранят с класове; (Ис 58:7)11между стените изстискват маслинено масло, тъпчат в линове и жадуват.12В града човеците охкат, и душата на убиваните вика, и Бог не забранява това. (Йов 35:9)13Между тях има врагове на светлината, не знаят пътищата и и не ходят по пътеките и.14На разсъмване става убиецът, убива сиромаха и нищия, а нощем е крадец.15И окото на прелюбодееца чака да се мръкне, думайки: ничие око няма да ме види, – и затуля лице. (Йов 22:13; Пр 7:9)16В тъмнината се провират под къщите, които денем са си забележили; не познават светлина.17Защото за тях утринта е смъртна сянка, понеже те са запознати с ужасите на смъртната сянка.18Лек е такъв на водната повърхност, проклет е делът му на земята, и не гледа пътя по лозята. (Бит 49:4)19Засуха и пек поглъщат снежната вода; тъй преизподнята – грешниците.20Нека го забрави утробата майчина; нека бъде сладък на червеите; нека за него помен не остане; нека се строши като дърво беззаконникът,21който угнетява бездетната, нераждалата, и на вдовица не прави добро.22Той и силните увлича със своята сила, той става, и никой не е уверен за живота си.23А Той му дава всичко за безопасност, и той на това се обляга и Неговите очи виждат техните пътища.24Вдигнаха се високо, – и ето, няма ги; падат и умират, както и всички, и, както върховцете на класовете, се скършват. (Пс 36:2; Пс 72:18)25Ако това не е тъй, – кой ще ме изобличи в лъжа и кой ще обърне в нищо речта ми?