от Bulgarian Bible Society1Един ден дойдоха синовете Божии да застанат пред Господа; между тях дойде и Сатаната да застане пред Господа. (Йов 1:6)2И рече Господ на Сатаната: отде дойде? Отговори Сатаната Господу и рече: ходих по земята и я обходих.3И рече Господ на Сатаната: обърна ли внимание върху Моя раб Иова? Защото няма на земята такъв като него: човек непорочен, справедлив, богобоязлив и отбягващ злото, и досега твърд в своята непорочност; а ти Ме подбуждаше против него да го погубя без вина. (Йов 1:1)4Отговори Сатаната Господу и рече: кожа за кожа, а за живота си човек ще даде всичко, що има;5но я простри ръка и се допри до костите му и плътта му, – ще ли Те благослови? (Йов 1:11)6И рече Господ на Сатаната: ето, той е в твоя ръка; само душата му запази.7Отиде си Сатаната от лицето Господне и порази Иова с люта проказа – от ходилата на нозете му до самото му теме. (Йов 7:5)8И взе си Иов едно чирепче да се чеше с него, и седеше на гноището (вън от града).9И рече му неговата жена: ти все си още твърд в непорочността си. Похули Бога и умри![1] (Тов 2:14)10Но той и рече: говориш като безумна. Нима доброто ще приемаме от Бога, а злото да не понасяме? – Във всичко това Иов не съгреши с устата си. (Йов 1:22; Екл 7:14)11Чуха трима приятели на Иова за всички тия злочестини, които го бяха постигнали, и тръгнаха всеки от своето място: Елифаз Теманец, Вилдад Савхеец и Софар Наамец; събраха се, за да идат да скърбят с него заедно и да го утешават. (Бит 25:3)12И когато дигнаха очи отдалеч, те го не познаха; викнаха с глас, та заплакаха; раздра всякой горната си дреха, и хвърляха пръст над главите си към небето.13И седяха с него на земята седем дена и седем нощи; и никой му дума не проговори, понеже виждаха, че страданието му е твърде голямо.