от Bulgarian Bible Society1Пред празник Пасха Иисус, знаейки, че е дошъл часът Му да премине от тоя свят към Отца, и понеже бе възлюбил Своите, които бяха в света, Той ги възлюби докрай. (Мт 26:2; Мк 14:1)2И във време на вечеря, когато дяволът бе вече вложил в сърцето на Иуда Симонов Искариот да Го предаде,3Иисус, знаейки, че Отец всичко Му е предал в ръцете, и че от Бога е излязъл и при Бога отива, (Мт 11:27; Мт 28:18)4стана от вечерята, съблече горната Си дреха и, като взе убрус, препаса се; (Лк 17:8; Лк 22:27)5после наля вода в умивалника и почна да мие нозете на учениците и да ги отрива с убруса, с който бе препасан.6Дохожда, прочее, при Симона Петра, а тоя Му казва: Господи, Ти ли ще ми миеш нозете?7Иисус му отговори и рече: което върша Аз, ти сега не знаеш, а отпосле ще разбереш.8Петър Му казва: няма да умиеш нозете ми вовеки. Иисус му отговори: ако те не умия, нямаш дял с Мене.9Симон Петър Му казва: Господи, не само нозете ми, но и ръцете и главата.10Иисус му казва: умитият има нужда само нозете си да умие, защото цял е чист; и вие сте чисти, ала не всички. (Йн 15:3)11Защото Той знаеше, кой щеше да Го предаде, затова и рече: не всички сте чисти.12А когато им уми нозете и Си облече дрехата, седна пак на трапезата и им рече: знаете ли, какво ви направих?13Вие Ме наричате Учител и Господ, и добре казвате, понеже съм такъв. (1 Кор 8:6; 1 Кор 12:3; Фил 2:11)14И тъй, ако Аз, Господ и Учител, ви умих нозете, то и вие сте длъжни да умивате нозете един другиму.15Защото ви дадох пример, да правите и вие същото, каквото Аз ви направих.16Истина, истина ви казвам: няма слуга по-горен от господаря си, нито пратеник по-горен от оногова, който го е пратил. (Мт 10:24; Лк 6:40; Йн 15:20)17Ако знаете това, блажени сте, кога го изпълнявате.18Не за всички ви говоря: Аз зная, кои съм избрал. Но да се сбъдне Писанието: „който яде с Мене хляб, дигна против Мене петата си“. (Пс 40:10; Д А 1:16)19Отсега ви казвам, преди да се е сбъднало, та, кога се сбъдне, да повярвате, че съм Аз. (Йн 14:29)20Истина, истина ви казвам: който приема, когото Аз пратя, Мене приема; а който приема Мене, приема Оногова, Който Ме е пратил. (Мт 10:40; Лк 10:16)21Като каза това, Иисус се смути духом, засвидетелствува и рече: истина, истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде. (Мт 26:21; Мк 14:18; Лк 22:21)22Тогава учениците взеха да се споглеждат един други, недоумявайки, за кого говори.23А един от учениците, когото Иисус обичаше, беше се облегнал на гърдите Иисусови. (Йн 21:20)24Нему Симон Петър кимна да попита, кой ли ще е, за когото говори.25Той, като припадна върху гърдите на Иисуса, рече Му: Господи, кой е?26Иисус отговори: онзи е, комуто Аз натопя залък и подам. И, като натопи залъка, подаде го на Иуда Симонов Искариот.27И тогава, подир залъка, сатаната влезе в него. А Иисус му рече: каквото ще вършиш, върши по-скоро.28Никой обаче от насядалите на трапезата не разбра, защо му каза това.29А понеже Иуда държеше ковчежето, някои мислеха, че Иисус му казва: купи, каквото ни трябва за празника, или – да раздаде нещо на сиромаси.30Той, като взе залъка, веднага излезе; беше нощ.31Когато той излезе, Иисус рече: сега се прослави Син Човеческий, и Бог се прослави в Него. (Йн 12:23)32Ако Бог се прослави в Него, и Бог ще Го прослави в Себе Си, и веднага ще Го прослави.33Чеда, още малко съм с вас. Ще Ме дирите, и, както казах на иудеите, че където отивам Аз, вие не можете да дойдете, и вам казвам сега. (Йн 7:34; Йн 8:21)34Нова заповед ви давам, да любите един другиго; както ви възлюбих, да любите и вие един другиго. (Йн 15:12; 1 Сол 4:9; 1 Йн 3:11)35По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си.36Симон Петър Му рече: Господи, къде отиваш? Иисус му отговори: където Аз отивам, ти не можеш да дойдеш подире Ми сега, а сетне ще Ме последваш.37Петър Му рече: Господи, защо не мога да дойда подире Ти сега? Душата си за Тебе ще положа.38Иисус му отговори: душата си ли за Мене ще положиш? Истина, истина ти казвам: не ще пропее петел, докле три пъти не се отречеш от Мене. (Мт 26:34; Мк 14:30; Лк 22:34)