from Bulgarian Bible Society1В годината, когато умря цар Озия, аз видях Господа, седнал на престол висок и издигнат, и полите на одеждите Му пълнеха целия храм. (Ex 24:10; 2Ch 26:23; Joh 12:41)2Около Него стояха серафими; всякой от тях имаше по шест крила: с две всеки закриваше лицето си, и с две закриваше нозете си, и с две летеше.3И викаха един към други и думаха: свет, свет, свет е Господ Саваот! цяла земя е пълна с Неговата слава! (Lu 1:49; Re 3:7; Re 4:8)4И разклати се горнището на вратите от гласа на викащите, и домът се напълни с дим. (Eze 10:4)5И казах: горко ми! загинах! защото съм човек с нечисти уста, и живея сред народ също с нечисти уста, – и очите ми видяха Царя, Господа Саваота. (Ex 30:20; De 5:25; Jud 13:22)6Тогава прилетя до мене един от серафимите с разпален в ръка въглен, що бе взел с клещи от жертвеника, (Heb 13:10)7докосна се до устата ми и рече: ето, това се докосна до устата ти – и твоето беззаконие се отне от тебе, грехът ти се очисти. (Jer 1:9)8И чух гласа на Господа, Който казваше: кого да проводя? и кой ще отиде заради Нас? И аз казах: ето ме, проводи мене. (1Ti 3:1)9Тогава Той рече: иди и кажи на тоя народ: с уши ще чуете, и не ще разумеете, и с очи ще гледате – и не ще видите. (Jer 5:21; Mt 13:14; Mr 4:12; Lu 8:10; Joh 12:14; Ac 28:26; Ro 11:8)10Защото сърцето на тоя народ е закоравяло, и с уши тежко слушат и затворили са очите си, да не би с очи да видят, с уши да чуят и със сърце да разберат, та да се обърнат, за да ги изцеря.11И казах: за дълго ли, Господи? Той рече: докле запустеят градовете и останат без жители, и къщите без люде, и докле тая земя съвсем запустее. (2Ch 33:11)12И Господ ще отдалечи людете, и голяма пустош ще бъде на тая земя.13И ако още остане десета част на нея и се възвърне, и тя пак ще бъде разорена; но както от теревинт и дъб, кога са и отсечени, остава коренът им, тъй светото семе ще бъде неин корен. (Isa 53:10; Ho 2:23; Zec 8:12; Zec 13:8)