from Bulgarian Bible Society1Горко ти, опустошителю, който не си бил опустошаван, и грабителю, когото не са грабили! Кога свършиш опустошението, ще бъдеш опустошен и ти; кога прекратиш грабителствата, и тебе ще разграбят. (Ps 136:8; Jer 30:16; Ob 1:10)2Господи! помилуй ни: на Тебе се уповаваме; бъди наша мишца от ранни зори и наше спасение в усилно време. (Ps 16:7)3От страшния Ти глас ще побягнат народите; кога се дигнеш, ще се разпръснат племената, (Ps 67:2; Isa 26:11)4и ще отребят плячката ви, както гъсеница отребва; ще се нахвърлят върху и, както скакалци се нахвърлят.5Висок е Господ, Който живее във висините: Той ще изпълни Сион със съд и правда. (Isa 9:7; Isa 11:4)6И ще настанат твоите безопасни времена, изобилно спасение, мъдрост и знание; страхът от Господа ще бъде твое съкровище. (2Ki 18:5; Jer 10:16)7Ето, техните юнаци крещят по улиците; пратениците за мир горко плачат. (2Ch 36:15)8Пътищата запустяха; пътници вече няма; той наруши договора, разруши града, – за нищо не смята човеците. (Isa 37:2)9Земята тъгува, съхне; Ливан е посрамен, увяхнал; Сарон заприлича на пустиня, а Васан и Кармил са оголени от листата си.10Сега ще стана, казва Господ, сега ще се дигна, сега ще се издигна. (Ps 101:14; Isa 33:3)11Сено сте заченали, слама ще родите; дъхането ви е огън, който ще ви погълне. (Ps 7:15; Isa 1:31; Isa 47:14)12И народите ще бъдат като вар, която ври, като отсечено тръне ще бъдат изгорени в огън. (Isa 9:18)13Слушайте вие, далечни, какво ще направя; и вие, ближни, познайте Моята мощ. (Isa 60:4; Eph 2:13)14Уплашиха се грешниците на Сион; трепет обзе нечестивците: „кой от нас може да живее при поядащ огън? кой от нас може да живее при вечен пламък?“ – (De 5:24; Ac 5:11)15Оня, който ходи в правда и говори истина; който презира печалба чрез потисничество, удържа ръцете си от подаръци, затиква уши да не слуша за кръвнина, и затваря очи да не вижда злото, – (Ps 14:2)16той ще живее във висините: прибежище му са непристъпните скали; хляб ще му се даде, водата му не ще пресекне. (Ps 17:3; Hab 3:19)17Очите ти ще видят Царя в Неговата красота, ще видят далечна земя; (Ps 44:3; Ps 92:1; Mr 9:2)18само сърцето ти ще си спомня за ужасите: „де е оня, който преброяваше? де е оня, който теглеше данъка? де е, който обглеждаше кулите?“ (1Co 1:20)19Няма вече да видиш народ свиреп, народ с глуха, неразбрана реч, с език странен, непонятен. (De 28:49; Jer 5:15; Eze 3:5)20Погледни Сион, града на празничните наши събрания; очите ти ще видят Иерусалим, мирно жилище и непоколебима скиния; стълбовете и никога не ще се изтръгнат, и ни едно от въжата и не ще се скъса. (Ps 124:1; Mt 16:18)21Там у нас великият Господ ще бъде вместо реки, вместо широки канали; там не ще влезе ни една ладия с весла, нито ще премине голям кораб.22Защото Господ е наш съдия, Господ е наш законодател, Господ е наш Цар: Той ще ни спаси. (Ps 43:5; Ps 57:12; Isa 43:15; Jas 4:12)23Ослабнаха въжата ти, не могат да удържат мачтите и да опънат платната. Тогава ще бъде голям дележ на плячка, тъй че и хроми ще тръгнат за грабеж. (Isa 35:6)24И ни един от жителите не ще каже: „болен съм“; на живеещия там народ ще бъдат опростени съгрешенията. (Isa 40:29; Isa 45:24; 1Pe 1:3)