от Bulgarian Bible Society1Ето имената на синовете Израилеви, които влязоха в Египет с Иакова (баща им), влязоха всеки с (цялата) своя челяд: (Бит 46:8; Д А 7:15)2Рувим, Симеон, Левий и Иуда, (Бит 46:8; Изх 6:14)3Исахар, Завулон и Вениамин,4Дан и Нефталим, Гад и Асир.5А всички, произлезли от чреслата Иаковови, бяха седемдесет (и пет) души; Иосиф пък беше вече в Египет.6И умря Иосиф и всичките му братя и целият им род; (Бит 50:26)7а синовете Израилеви се разплодиха и намножиха, нараснаха и се усилиха извънредно, тъй че оная земя се напълни от тях. (Пс 104:24; Д А 7:17)8И възцари се в Египет нов цар, който не знаеше Иосифа,9и рече на народа си: ето, родът на синовете Израилеви е многоброен и по-силен от нас;10да измъдруваме нещо против тях, за да се не размножават; инак, кога се случи война, ще се съединят и те с нашите неприятели, ще се въоръжат против нас, и ще излязат из (нашата) земя.11И поставиха над тях надзорници на работите, за да ги изнуряват с тежки работи. И те съградиха на фараона градове за припаси: Питом и Раамсес (и Он, сиреч Илиопол).12Но колкото повече ги изнуряваха, толкова повече те се размножаваха и толкова повече нарастваха, тъй че (египтяни) се страхуваха от Израилевите синове. (Пс 104:24)13И затова египтяни с жестокост караха Израилевите синове да работят (Вт 26:6; Юд 5:11)14и правеха живота им горчив с тежката работа над глина и тухли и с всяка полска работа, с всяка работа, на която ги караха с жестокост.15Египетският цар заповяда на бабите, които бабуваха на еврейки и от които едната се казваше Шифра, а другата Фуа,16и (им) рече: кога бабувате на еврейки, гледайте при раждането: ако е момче, убивайте го, ако е момиче, нека живее. (Прем 18:5)17Но бабите се бояха от Бога и не правеха тъй, както им поръчваше египетският цар, и оставяха момчетата живи.18Тогава египетският цар повика бабите и им рече: защо тъй правите, че оставяте момчетата живи?19Бабите отговориха на фараона: еврейските жени не са като египетските: те са здрави, и преди още да отиде бабата при тях, раждат.20Поради това Бог даваше добро на бабите, а народът се множеше и твърде се усилваше.21И понеже бабите се бояха от Бога, Той правеше да преуспяват домовете им. (1 Цар 2:35)22Тогава фараонът заповяда на целия си народ, като каза: всяко новородено (у евреите) момче хвърляйте в реката, а всяко момиче оставяйте живо.