от Bulgarian Bible Society1През четвъртата година на цар Дария биде слово Господне към Захария на четвъртия ден от деветия месец – хаслев,2когато Ветил прати Сарецера и Регем-Мелеха и спътниците му да се помолят пред лицето на Господа3и да попитат свещениците, които са в дома на Господа Саваота, и пророците, думайки: да плача ли в петия месец и да постя ли, както това правих вече много години? (4 Цар 25:8; Зах 8:19)4И биде към мене слово на Господа Саваота:5кажи на целия народ от тая земя и на свещениците тъй: когато вие постихте и плакахте в петия и седмия месец, и то цели седемдесет години, за Мене ли постихте, за Мене ли? (Ис 58:5; Зах 8:19)6И кога ядете и пиете, не за себе си ли ядете и не за себе си ли пиете?7Нали същите думи прогласяваше Господ чрез предишните пророци, когато Иерусалим бе още населен и спокоен, и градовете около него, южната страна и низината, бяха населени?8И биде слово Господне към Захария:9тъй говори тогава Господ Саваот: извършвайте съд праведен и струвайте милост и състрадание всеки към брата си; (Зах 8:16)10вдовици и сираци, пришълец и сиромах не притеснявайте и зло един против другиго не мислете в сърцата си. (Изх 22:22; Лев 19:33; Ис 1:23; Ер 5:28; Зах 8:19)11Но те не искаха да внимават, отвърнаха се от Мене, и ушите си запушиха, за да не чуват. (Ис 42:20; Зах 1:4; Евр 3:8)12И сърцето си вкамениха, за да не чуват закона и думите, които пращаше Господ Саваот чрез Своя Дух през предишните пророци; затова ги и постигна големият гняв на Господа Саваота. (Ис 48:8; Ер 5:3)13И както Аз виках, а те не чуваха, тъй и те викаха, пък Аз не чувах, казва Господ Саваот. (Пр 1:28; Ис 1:15; Ер 11:11; Ез 8:18)14И Аз ги разпръснах по всички народи, които те не знаеха, и тая земя запустя подир тях, тъй че никой не ходеше по нея нито напред, нито назад, и те обърнаха в пустиня желаната страна.