от Bulgarian Bible Society1Думи на Еклисиаста, син Давидов, цар иерусалимски. (3 Цар 2:12; Пр 1:1)2Суета на суетите, каза Еклисиаст, суета на суетите – всичко е суета! (Екл 12:8; 2 Кор 4:18)3Каква полза за човека от всичките му трудове, с които се труди под слънцето? (Екл 2:22)4Род прехожда, и род дохожда, а земята пребъдва довека.5Слънце изгрява, и слънце залязва и бърза към мястото си, дето изгрява.6Вятър вее към юг и отива към север, върти се, върти се в своя път и пак почва своите кръгообращения.7Всички реки текат в морето, но морето се не препълня: те отново се връщат към онова място, отдето реки текат, за да текат пак. (Сир 40:11)8За всяка работа се иска труд; човек не може всичко да изкаже; око се не насища от гледане, ухо се не напълня от слушане. (Пр 27:20)9Каквото е било, пак ще бъде, и каквото се е правило, пак ще се прави – няма нищо ново под слънцето.10Случва се да казват за нещо: „виж, на, това е ново“; но то е било вече през вековете, що са били преди нас.11Няма спомен за миналото; па и за това, що има да стане, няма да остане спомен у ония, които бъдат отпосле.12Аз, Еклисиаст, бях цар над Израиля в Иерусалим;13и насочих сърцето си да издирвам и изпитвам чрез мъдрост всичко, що става под небето; това тежко занятие даде Бог на синовете човешки, за да се упражняват с него.14Видях всички работи, които се вършат под слънцето, и ето – всичко е суета и гонене на вятър.15Кривото не може да стане право, и това, що го няма, не може да се брои.16Думах в сърце си тъй: ето, аз се въздигнах и придобих мъдрост повече от всички, които бяха преди мене над Иерусалим, и сърцето ми видя много мъдрост и знание. (3 Цар 3:12)17И насочих сърцето си да познае мъдрост, да познае безумие и глупост; но узнах, че и това е гонене на вятър; (Екл 7:25)18защото, голяма мъдрост – голямо страдание, и който трупа познание, трупа тъга.