от Bulgarian Bible Society1Нека, прочее, се страхуваме, да не би, като ни е оставено обещание да влезем в Неговото покоище, някой от вас да се яви закъснял.2Защото и нам се възвести, както и тям; ала словото, що бяха чули, не им принесе полза, понеже ония, които го бяха чули, не го смесиха с вяра. (1 Пет 1:12)3А влизаме в покоището ние, които повярвахме, както Той е рекъл: „затова се заклех в гнева Си, че те не ще влязат в Моето покоище“, макар че Неговите дела бяха извършени още от създание мира. (Евр 3:11)4Защото нейде е казано за седмия ден тъй: „и в седмия ден Бог си почина от всичките Си дела“. (Бит 2:2; Изх 20:11)5И пак там: „не ще влязат в покоището Ми“. (Пс 94:11)6И тъй, понеже се предоставя на някои да влязат в него, а ония, на които по-рано бе възвестено, не влязоха поради непокорство,7пак определя един ден, „днес“, думайки чрез Давида, след толкова време, както е казано по-горе: „днес, кога чуете гласа Му, да не ожесточите сърцата си“. (Изх 17:2; Пс 94:11; Евр 3:7)8Защото, ако Иисус Навин ги бе успокоил, Давид не би говорил след това за друг ден.9Прочее, за Божия народ още остава почивка съботна. (Отк 7:14; Отк 14:13)10Защото, който е влязъл в покоището Му, той и сам е починал от делата си, както Бог от Своите.11И тъй, нека се постараем да влезем в онова покоище, та да не би някой да падне в подобно непокорство.12Защото словото Божие е живо и действено и е по-остро от всеки двуостър меч: то прониква до раздяла на душа и дух, на стави и мозък, и преценява помисли и намерения сърдечни. (Ис 49:2; 2 Кор 10:4; Еф 6:17; 1 Пет 1:23; Отк 1:16)13И няма твар, скрита за Бога; а всичко е голо и открито за очите на Оногова, пред Когото ние ще отговаряме. (Пс 32:11; Ер 23:24)14И тъй, като имаме велик Първосвещеник, Който е преминал през небесата, Иисуса, Сина Божий нека се държим о вероизповеданието. (Евр 6:20)15Защото ние имаме не такъв първосвещеник, който не би могъл да ни съчувствува в нашите немощи, а такъв, Който е изкушен като нас във всичко, освен в грях. (Ис 53:3; Ис 53:9; Евр 2:17)16И тъй, нека дръзновено пристъпваме към престола на благодатта, за да получим милост и да намерим благодат за благовременна помощ. (Рим 3:25; Еф 3:2)