Hebrews 2

Библия, синодално издание

from Bulgarian Bible Society
1 Затова трябва да бъдем особено внимателни към онова, що сме чули, та да не би някак да отпаднем.2 Защото, ако изреченото чрез Ангели слово излезе вярно, и всяко престъпление и непослушание получи праведна отплата, (Ex 20:1; Ac 7:38; Ac 7:53; Ga 3:19; Heb 10:28)3 как ние ще избегнем, ако занемарим такова велико спасение, което, бидейки отначало проповядвано от Господа, ни се удостовери от ония, които го бяха чули от Него, (Mt 4:17; Lu 1:2)4 когато Бог потвърдяваше свидетелството им с поличби и чудеса, с различни сили и с раздаване даровете на Светаго Духа по Своя воля? (Mr 16:20)5 Защото не на Ангелите Бог покори бъдната вселена, за която говорим; (Mt 28:18)6 а, напротив, някой бе засвидетелствувал нейде си, казвайки: „що е човек, та го помниш, или син човечески, та го спохождаш? (Ps 8:5; Ps 143:3)7 Понизил си го малко нещо спроти Ангелите; със слава и чест си го увенчал и си го поставил над делата на Твоите ръце: (Mt 27:46)8 всичко си покорил под нозете му“. А щом му е всичко покорил, то ще рече нищо не е оставил нему непокорено. Сега обаче още не виждаме да му е всичко покорено; (Mt 28:18; 1Co 15:27)9 но виждаме, че Иисус, Който бе малко нещо понизен пред Ангелите, зарад претърпяната смърт биде увенчан със слава и чест, та по Божия благодат да вкуси смърт за всички. (Joh 3:16; Php 2:7; Php 2:11; Re 5:9)10 Защото подобаваше на Оня, заради Когото е всичко и от Когото е всичко, след като приведе в слава много синове, чрез страдания да усъвършенствува началника на тяхното спасение. (Pr 16:4; Lu 24:26; Joh 1:3)11 Защото както освещаващият, тъй и освещаваните, всички са от Едного; затова Той се не срамува да ги нарича братя, думайки: (Mt 28:10; Joh 20:17)12 „ще възвестя името Ти на братята Си, посред църква ще Те възпея“. (Ps 21:23)13 И пак: „Аз ще се уповавам Нему“. И пак: „ето Ме Мене и децата, които Бог Ми даде“. (2Sa 22:3; Isa 8:17)14 А понеже децата са участници в плът и кръв, то и Той еднакво взе участие в същите, та чрез смъртта да порази оногова, у когото е властта на смъртта, сиреч дявола, (Joh 1:14; Ro 8:3; 1Co 15:54; 2Ti 1:10)15 и да избави ония, които от страх пред смъртта през цял живот бяха подложени на робство. (Lu 1:74; Ro 8:15)16 Защото, наистина, не от Ангели приема естество, а от потомството Авраамово приема;17 затова длъжен бе да прилича по всичко на братята, та да бъде милостив и верен първосвещеник във всичко, що се отнася до Бога, за очистване греховете на народа. (Php 2:7; Heb 5:2)18 Защото в това, що Сам претърпя, като биде изкушен, може и на изкушаваните да помогне. (Heb 4:15)