от Bulgarian Bible Society1След пет дена слезе първосвещеник Анания със стареите и с някой си ритор Тертил, които явиха на управителя обвиненията си против Павла.2А като повикаха Павла, Тертил почна да го обвинява и казваше:3винаги и навсякъде с голяма благодарност признаваме, че чрез тебе, достопочтени Феликсе, у нас има пълен мир и чрез твоите грижи – у тоя народ добри сполуки.4Но, за да те не отегчавам много, моля те, изслушай с твоята снизходителност нашата кратка реч.5Понеже намерихме, че тоя човек е зараза и че подига бунтове между всички иудеи по вселената и че е водач на назорейската ерес, (Д А 28:22)6който дори и храма се опита да оскверни, ние го хванахме и щяхме да го съдим по нашия закон; (Д А 21:28)7но хилядникът Лисий дойде и с голяма сила го изтръгна от ръцете ни, и при тебе проводи,8като заповяда и нам, неговите обвинители, да дойдем при тебе. Ти ще можеш сам да разпиташ и от него да узнаеш за всичко това, в каквото го ние обвиняваме.9И иудеите потвърдиха, като казваха, че това е тъй.10Управителят даде на Павла знак да говори, и той отговори: понеже зная, че от много години си съдия на тоя народ, то с по-радо сърце ще говоря за моя защита.11Ти можеш да узнаеш, че няма повече от дванайсет дена, откак бях възлязъл в Иерусалим на поклонение.12И нито в храма, нито в синагогите, нито в града не са ме намерили да се препирам с някого или да правя размирица у народа,13и те не могат доказа това, за което ме сега обвиняват.14Но признавам ти се в това, че според учението, което те наричат ерес, аз тъй служа на Бога на отците ни, че вярвам на всичко, що е писано в Закона и в пророците,15и се надявам на Бога, че ще има възкресение на мъртви, на праведни и на неправедни, което и те сами очакват. (Йн 5:28)16Затова и сам залягам да имам винаги непорочна съвест пред Бога и пред човеците. (Д А 23:1)17След много години дойдох да донеса на моя народ милостиня и приноси. (Д А 11:29; Рим 15:25)18При това, като се бях очистил, намериха ме в храма сам, без навалица и без шум, (Д А 21:26)19някои асийски иудеи, които трябваше да се представят пред тебе и да ме обвинят, ако биха имали нещо против мене.20Или тия сами да кажат, дали са намерили някоя неправда в мене, когато се бях явил пред синедриона, –21освен тия само думи, които, застанал между тях, изговорих високо: заради възкресение от мъртви ме съдите вие днес. (Д А 23:6)22Като чу това, Феликс отложи делото, понеже знаеше доста добре за това учение, и каза: ще разгледам делото ви, кога дойде хилядник Лисий.23И заповяда на стотника да пази Павла, но да го държи по-слабо и да не възпира никого от неговите близки да му служат, или да идват при него. (Д А 27:3)24След няколко дни дойде Феликс с жена си Друзила, която беше иудейка, та повика Павла и слуша от него за вярата в Христа Иисуса.25А когато Павел говореше за правда, за въздържание и за бъдещия съд, Феликс се уплаши и отговори: сега си иди, а кога намеря време, ще те повикам.26При това се надяваше, че Павел ще му даде пари, за да го пусне; затова го викаше често и се разговаряше с него.27Но, като изминаха две години, Феликса замести Порций Фест. И понеже искаше да угоди на иудеите, Феликс остави Павла в окови. (Д А 21:11; Д А 25:9)