от Bulgarian Bible Society1Първата книга, о Теофиле, написах за всичко, що Иисус начена да върши и учи (Лк 1:3)2до деня, когато се възнесе, като даде чрез Духа Светаго заповеди на апостолите, които бе избрал, (Мк 16:15; Йн 20:21)3на които и представи Себе Си жив след Своето страдание с много верни доказателства, като им се явяваше през четирийсет дена и говореше за царството Божие; (Мт 28:7; Мк 16:14)4и като се събираше с тях, Той им заповяда: не се отдалечавайте от Иерусалим, а чакайте обещанието на Отца, за което сте слушали от Мене; (Лк 24:49; Йн 14:26)5защото Иоан кръщава с вода, а вие не след много дни от днес ще бъдете кръстени с Дух Светии. (Мт 3:11; Мк 1:8)6Те, прочее, като се събраха, питаха Го, думайки: в това ли време, Господи, възстановяваш царството Израилево? (Ам 9:11)7А Той им отговори: не се пада вам да знаете времената или годините, които Отец е положил в Своя власт;8но ще приемете сила, кога слезе върху ви Дух Светий; и ще Ми бъдете свидетели в Иерусалим и в цяла Иудея и Самария, и дори до край-земя. (Лк 24:49; Д А 2:32)9И като рече това, както Го те гледаха, Той се подигна, и облак Го подзе изпред очите им. (Мк 16:19; Лк 24:51)10И докле гледаха към небето, когато се Той възнасяше, ето, застанаха пред тях двама мъже в бели дрехи11и рекоха: мъже галилейци, какво стоите и гледате към небето? Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето. (Мт 25:31; Мт 26:64; 1 Сол 1:10; Отк 1:7)12Тогава те се върнаха в Иерусалим от планината, наречена Елеон, която се намира близо до Иерусалим колкото един съботен път[1].13И като дойдоха, възлязоха в горницата, дето и пребиваваха, Петър и Иаков, Иоан и Андрей, Филип и Тома, Вартоломей и Матей, Иаков Алфеев и Симон Зилот, и Иуда Иаковов. (Мт 10:2)14Те всички единодушно прекарваха в молитва и моление с някои жени и с Мария, майка на Иисуса, и с Неговите братя.15И в тия дни стана Петър посред учениците и рече16(а бяха се събрали около сто и двайсет души): мъже братя! Трябваше да се изпълни написаното, що бе предрекъл Дух Светии чрез устата Давидови за Иуда, водача на ония, които хванаха Иисуса, (Пс 40:10; Йн 13:18; Йн 18:3)17защото той бе причислен към нас и получил бе жребието на тая служба;18но със заплатата за своята неправда той придоби нива и, като се струполи ничком, пръсна се през средата, и всичката му вътрешност се изсипа; (Мт 27:5)19и това стана известно на всички жители иерусалимски, тъй че тая нива на техен език бе наречена Акелдама, сиреч, кръвна нива.20Защото в книгата на Псалмите е писано: „жилището му да запустее, и да няма кой да живее в него“, и: „достоинството му друг да вземе“. (Пс 68:26; Пс 108:8)21И тъй, потребно е, щото един от тия мъже, които бяха с нас през цялото време, докато пребъдваше и общуваше с нас Господ Иисус,22начевайки от Иоановото кръщение до деня, когато се възнесе от нас, – да бъде заедно с нас свидетел на възкресението Му.23И поставиха двамина: Иосифа, именуван Варсава, когото нарекоха Иуст, и Матия;24след това се помолиха и казаха: Ти, Господи, Който познаваш сърцата на всички, покажи от тия двама едного, когото си избрал,25да приеме жребието на тая служба и на апостолството, от което отпадна Иуда, за да отиде на своето място.26Хвърлиха за тях жребие, и жребието се падна на Матия; и той биде причислен към единайсетте апостоли.