Псалм 43 | Библия, синодално издание

Библия, синодално издание

Началнику на хора. Учение. От Кореевите синове.

1-2 Боже, с ушите си сме чули, нашите отци са ни разказвали за делото, което си сторил през техни дни, в стародавни дни: (Вт 6:21; Пс 41:1; Пс 77:3)

Вт 6:21Пс 41:1Пс 77:3

3 Ти с Твоята ръка си изтребил народи, а тях си настанил: поразил си племена и си ги изгонил; (Изх 15:17) 4 защото те не с меча си са придобили земята, и не тяхната мишца ги е спасила, а Твоята десница и Твоята мишца, и светлината на Твоето лице, понеже Ти си благоволил към тях. (Вт 33:29) 5 Боже, Царю мой! Ти си същият; дари спасение на Иакова. 6 С Тебе, като с рогове, избождаме нашите врагове, в Твое име ще стъпчим с нозе ония, които въстават против нас; (Пс 59:14; Ис 33:22) 7 защото не на моя лък се уповавам, и не моят меч ще ме спаси; (Пс 19:8) 8 но Ти ще ни спасиш от враговете ни и ще посрамиш ония, които ни мразят. 9 С Бога ще се хвалим всеки ден и Твоето име ще славим вечно. 10 Но сега Ти ни отритна и посрами, и не излизаш с нашите войски; (Пс 59:3) 11 обърна ни в бягство пред врага, и ония, които ни мразят, ограбват ни. 12 Предаде ни като овци на изядане и ни разпиля между народите; 13 продаде народа Си без печалба и не подигна цената му; (1 Цар 12:9; Ис 52:3) 14 предаде ни за укор на съседите ни, за присмех и хула на ония, които живеят около нас; (Пс 78:4; Ер 24:9) 15 направи ни за притча в народите, за кимване с глава между друговерците. 16 Всеки ден моето унижение е пред мене, и срам покрива лицето ми 17 от гласа на хулителя и клеветника, от погледите на врага и отмъстителя: 18 всичко това дойде върху нас, ала ние Те не забравихме и Твоя завет не нарушихме. (Ис 26:8) 19 Сърцето ни не отстъпи назад, и стъпките ни се не отклониха от Твоя път, 20 когато ни съкруши в земята на змейовете и ни покри със смъртна сянка. 21 Ако бяхме забравили името на нашия Бог и протегнехме ръце към чужди бог, 22 то Бог не щеше ли да подири сметка за това? защото Той знае тайните на сърцето. (Пс 7:10) 23 Заради Тебе ни затриват всеки ден, смятат ни за овци, обречени на клане. (Рим 8:36) 24 Стани, защо спиш, Господи! пробуди се, не отритвай ни завинаги! (Мт 8:24) 25 Защо криеш лицето Си, забравяш скръбта ни и угнетението ни? 26 Защото душата ни е унизена до прах, утробата ни е прилепнала о земята. (Ис 51:23) 27 Дигни се нам на помощ, и ни избави поради Твоята милост.