от Bulgarian Bible Society1След година, през времето, когато царете излизат на война, Давид прати Иоава и слугите си с него и всички израилтяни; и те поразиха амонитци и обсадиха Рава; а Давид остана в Иерусалим. (1 Лет 19:8)2Веднъж привечер, като стана от леглото си, Давид се разхождаше по покрива на царския дом и от покрива съгледа жена, която се къпеше; а жената беше много хубава. (Мт 5:28; Сир 19:2)3Давид прати да узнаят, коя е тая жена. И казаха му: това е Вирсавия, Елиамова дъщеря, жена на хетееца Урия. (1 Лет 3:5)4Давид прати слуги да я вземат; и тя дойде при него, и той спа с нея. А когато тя се очисти от своята нечистота, върна се у дома си. (3 Цар 15:5)5Тая жена стана непразна и прати да обадят на Давида и да кажат: непразна съм.6Тогава Давид прати да кажат на Иоава: прати при мене хетееца Урия. И Иоав прати Урия при Давида.7Урия дойде при него, и Давид го разпита за положението на Иоава, за положението на народа и за хода на войната.8Давид каза на Урия: иди у дома си и си умий нозете. Урия излезе из царския дом, и след него отнесоха и царско ядене. (Бит 18:4)9Но Урия преспа при вратата на царския дом заедно с всички слуги на господаря си и не отиде у дома си.10Обадиха на Давида и казаха: Урия не отиде у дома си. Давид каза на Урия: на, дошъл си си от път; защо не си отишъл у дома си?11Урия отговори на Давида: ковчегът (Божий), Израил и Иуда са под шатри, и господарят ми Иоав и слугите на господаря ми прекарват на полето, а аз да вляза в къщата си да ям, да пия и да лежа с жена си! Кълна се в твоя живот и в живота на твоята душа, това няма да сторя.12И Давид рече на Урия: остани тука и днес, а утре ще те отпусна. И Урия остана него ден в Иерусалим до сутринта.13И Давид го покани, и Урия яде пред него и пи, и Давид го опи. Но вечерта Урия отиде да спи на леглото си със слугите на своя господар, а у дома си не отиде.14Сутринта Давид написа писмо до Иоава и го прати по Урия.15В писмото написа тъй: поставете Урия там, дето ще има най-силна битка, и отстъпете от него, за да бъде ударен и да умре. (2 Цар 12:9; 3 Цар 15:5)16Затова, когато Иоав обсаждаше града, постави Урия на такова място, за което знаеше, че там има храбри мъже.17Излязоха от града мъже, удариха се с Иоава, и неколцина от народа, от Давидовите слуги, паднаха; убит биде също и хетеецът Урия.18Тогава Иоав прати да обадят на Давида за целия ход на битката.19И заповяда на пратеника, думайки: кога разкажеш на царя за целия ход на битката20и видиш, че царят се гневи и ти каже: „защо сте отишли да се биете толкова близо до града? Не знаете ли, че върху вас ще хвърлят от стената?21Кой уби Авимелеха, Иеровааловия син? Не хвърли ли жена върху му от стената къс от воденичен камък (и го порази) и той умря в Тевец? А вие защо се приближихте до стената?“ – тогава ти кажи: и твоят раб хетеецът Урия също (биде поразен и) умря. (Съд 9:53)22Отиде (пратеникът от Иоава при царя в Иерусалим) и, като стигна, разказа на Давида за всичко, за което го бе пратил Иоав, за целия ход на битката. (Давид се разгневи на Иоава, и каза на пратеника: защо сте отишли да се биете толкова близо до града? Не знаехте ли, че върху вас ще хвърлят от стената? Кой уби Авимелеха, Иеровааловия син? Не хвърли ли жена върху му от стената воденичен камък, и той умря в Тевец? Защо се приближихте до стената?)23Тогава пратеникът каза на Давида: тия люде ни надделяваха и излязоха срещу нас на полето, и ние ги гонихме, до входа на портите;24тогава стрелците стреляха от стената върху рабите ти, и умряха някои от царските раби; умря и твоят раб хетеецът Урия. (2 Цар 12:9)25Тогава Давид рече на пратеника: кажи на Иоава тъй: да те не смущава тая работа, защото ножът изтребя някога едного, някога другиго; усили боя против града и го съсипи. Тъй го насърчи.26Уриевата жена чу, че мъж и Урия умрял, и плака за мъжа си. (Вт 34:8)27Когато измина времето на жалейката, Давид прати и я взе у дома си, и тя му стана жена и му роди син. И делото, което извърши Давид, беше зло пред очите на Господа. (Сир 22:11)
1L'année suivante, à l'époque où les rois partent en campagne, David envoya Joab, avec ses serviteurs et tout Israël, semer la dévastation chez les Ammonites et faire le siège de Rabba. Quant à lui, il resta à Jérusalem.2Un soir, David se leva de son lit. Comme il se promenait sur le toit du palais royal, il aperçut de là une femme qui se baignait et qui était très belle.3David fit demander qui était cette femme et on lui dit: «N'est-ce pas Bath-Shéba, fille d'Eliam et femme d'Urie le Hittite?»4David envoya alors des messagers la chercher. Elle vint vers lui et il coucha avec elle, alors qu'elle venait de se purifier après ses règles. Puis elle retourna chez elle.5Cette femme tomba enceinte et elle fit dire à David: «Je suis enceinte.»6Alors David fit dire à Joab: «Envoie-moi Urie le Hittite.» Et Joab envoya Urie à David.7Urie se rendit vers David, qui l'interrogea sur l'état de Joab, du peuple et de la guerre.8Puis David dit à Urie: «Descends chez toi et prends un moment de détente.» Urie sortit du palais royal, suivi d'un cadeau du roi.9Mais il se coucha à la porte du palais royal, avec tous les serviteurs de son maître, et il ne descendit pas chez lui.10On en informa David en lui disant: «Urie n'est pas descendu chez lui.» David dit à Urie: «N'arrives-tu pas de voyage? Pourquoi n'es-tu pas descendu chez toi?»11Urie lui répondit: «L'arche de l'alliance ainsi qu'Israël et Juda habitent sous des tentes, mon seigneur Joab et les serviteurs de mon seigneur campent en rase campagne et moi, je rentrerais chez moi pour manger et boire et pour coucher avec ma femme! Aussi vrai que tu es vivant et que ton âme est vivante, je ne ferai pas cela.»12David dit à Urie: «Reste ici aujourd'hui encore et demain je te laisserai repartir.» Urie resta à Jérusalem ce jour-là et le lendemain.13David l'invita à manger et à boire en sa présence et il l'enivra. Le soir, Urie sortit pour s'étendre sur son lit avec les serviteurs de son maître, mais il ne descendit pas chez lui.14Le lendemain matin, David écrivit une lettre à Joab et il la lui fit parvenir par l'intermédiaire d'Urie.15Il écrivit dans cette lettre: «Placez Urie au plus fort du combat, puis reculez derrière lui afin qu'il soit frappé et meure.»16Au cours du siège de la ville, Joab plaça Urie à un endroit qu'il savait défendu par de vaillants soldats.17Les habitants de la ville firent une sortie et livrèrent combat contre Joab. Plusieurs tombèrent parmi le peuple, parmi les serviteurs de David. Urie le Hittite fut lui aussi tué.18Joab envoya un messager pour rapporter à David tout ce qui s'était passé dans le combat.19Il donna cet ordre au messager: «Quand tu auras fini de raconter au roi tous les détails du combat,20peut-être se mettra-t-il en colère et te dira-t-il: ‘Pourquoi vous êtes-vous approchés de la ville pour combattre? Ne savez-vous pas qu'on peut lancer des projectiles du haut de la muraille?21Qui a tué Abimélec, le fils de Jerubbésheth? C'est une femme qui a lancé sur lui, du haut de la muraille, un morceau de meule de moulin et il en est mort à Thébets! Pourquoi vous êtes-vous approchés de la muraille?’ Alors tu diras: ‘Ton serviteur Urie le Hittite est mort aussi.’»22Le messager partit et, à son arrivée, il rapporta à David tout ce que Joab lui avait ordonné de dire.23Il dit à David: «Ces gens ont pris l'avantage sur nous. Ils avaient fait une sortie contre nous dans la campagne et nous les avons repoussés jusqu'à la porte de la ville.24Les archers ont tiré sur tes serviteurs du haut de la muraille et plusieurs des serviteurs du roi ont été tués. Ton serviteur Urie le Hittite est mort aussi.»25David dit au messager: «Voici ce que tu diras à Joab: ‘Ne sois pas peiné de cette affaire, car l'épée dévore tantôt l'un, tantôt l'autre. Renforce ton combat contre cette ville et détruis-la.’ Quant à toi, encourage-le!»26La femme d'Urie apprit que son mari était mort et elle le pleura.27Quand sa période de deuil fut passée, David l'envoya chercher et l'accueillit chez lui. Elle devint sa femme et lui donna un fils. Ce que David avait fait déplut à l'Eternel.