от Bulgarian Bible Society1Началнику на хора. Псалом Давидов,2когато идва при него пророк Натан, след като Давид беше влязъл при Вирсавия. (2 Цар 12:1)3Помилуй ме, Боже, по голямата Си милост, и по многото Си щедрости изглади беззаконията ми. (Ис 33:2; Евр 9:14)4Много пъти ме умий от моето беззаконие и очисти ме от моя грях,5защото беззаконията си съзнавам, и моят грях е винаги пред мене. (Пс 31:5)6Пред Тебе, пред Тебе едничкия съгреших и лошо пред Твоите очи извърших; тъй че Ти си прав в Твоята присъда и чист в Твоя съд. (Рим 3:4)7Ето, в беззаконие съм заченат, и в грях ме роди майка ми. (Йов 14:4)8Ето, Ти обикна истината в сърцето, и вътре в мене ми яви мъдростта (Си). (1 Кор 2:7)9Поръси ме с исоп, и ще бъда чист; умий ме, и ще бъда по-бял от сняг. (Лев 14:6)10Дай ми да чуя радост и веселие, и ще се зарадват костите, от Тебе съкрушени.11Отвърни лицето Си от греховете ми и изглади всичките ми беззакония.12Сърце чисто създай в мене, Боже, и правия дух обнови вътре в мене. (2 Кор 5:17; Гал 6:15; Еф 2:10)13Не ме отхвърляй от лицето Си и Светия Твой Дух не отнимай от мене. (Ер 7:15; Мт 6:13)14Върни ми радостта на Твоето спасение и с властния Дух ме утвърди.15Беззаконните ще науча на Твоите пътища, и нечестивите към Тебе ще се обърнат. (Мт 7:5)16Избави ме от кръвнина, Боже, Боже на моето спасение, и езикът ми ще възхвали Твоята правда. (2 Цар 11:15; 2 Цар 12:9)17Господи, отвори устните ми, и устата ми ще възвестят Твоята хвала; (Пс 70:6)18защото, да би искал жертва, аз бих Ти дал; но към всесъжения не благоволиш. (Пс 39:7)19Жертва Богу е дух съкрушен; сърце съкрушено и смирено Ти, Боже, не ще презреш. (Пс 4:6; Ис 66:2; Лк 18:13)20Стори добро (Господи) на Сион по Твоето благоволение; въздигни стените иерусалимски; (Ис 33:20; Ис 54:11)21тогава ще Ти бъдат угодни жертви на правдата, възношение и всесъжение; тогава на Твоя олтар ще възложат телци. (Вт 33:19)
1Psaume d'Asaph. Dieu, Dieu, l'Eternel, parle et convoque la terre du lever du soleil jusqu'à son coucher.2De Sion, beauté parfaite, Dieu resplendit.3Il vient, notre Dieu, il ne reste pas silencieux; devant lui est un feu dévorant, autour de lui une violente tempête.4Il convoque le ciel en haut, il convoque aussi la terre, pour le jugement de son peuple:5«Rassemblez-moi mes fidèles, ceux qui ont fait alliance avec moi par un sacrifice!»6Le ciel proclamera sa justice, car c'est Dieu qui est juge. – Pause.7«Ecoute, mon peuple, et je parlerai, Israël, et je t'avertirai. Je suis Dieu, ton Dieu.8Ce n'est pas pour tes sacrifices que je te fais des reproches: tes holocaustes sont constamment devant moi.9Je ne prendrai pas un taureau dans ta maison, ni des boucs dans tes bergeries,10car tous les animaux des forêts sont à moi, toutes les bêtes des montagnes par milliers.11Je connais tous les oiseaux des montagnes, et tous les animaux sauvages m'appartiennent.12Si j'avais faim, je ne te le dirais pas, car le monde est à moi, avec tout ce qu'il contient.13Est-ce que je mange la viande des taureaux? Est-ce que je bois le sang des boucs?14Offre en sacrifice à Dieu ta reconnaissance, et accomplis tes vœux envers le Très-Haut.15Fais appel à moi quand tu es dans la détresse: je te délivrerai, et tu m'honoreras.»16Dieu dit au méchant: «Quoi donc! Tu énumères mes prescriptions et tu as mon alliance à la bouche,17toi qui détestes l'instruction et qui rejettes mes paroles derrière toi!18Si tu vois un voleur, tu te plais en sa compagnie, et tu prends place avec les adultères.19Tu livres ta bouche au mal, et ta langue est un tissu de tromperies.20Si tu t'assieds, c'est pour parler contre ton frère, pour dénigrer le fils de ta mère.21Voilà ce que tu as fait et, parce que je n'ai rien dit, tu t'es imaginé que je te ressemblais; mais je vais te reprendre et tout mettre sous tes yeux.22Comprenez donc bien cela, vous qui oubliez Dieu, de peur que je ne vous déchire sans personne pour vous délivrer.23Celui qui offre en sacrifice sa reconnaissance m'honore, et à celui qui veille sur sa conduite je ferai voir le salut de Dieu.»