от Bulgarian Bible Society1В ония дни дохожда Иоан Кръстител и проповядва в Иудейската пустиня (Мк 1:4; Лк 3:3; Йн 1:28; Д А 13:24)2и казва: покайте се, защото се приближи царството небесно.3Защото този е, за когото е казал пророк Исаия: „гласът на викащия в пустинята говори: пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му“. (Ис 40:3; Мк 1:3; Лк 3:4; Йн 1:23)4А сам Иоан носеше дреха от камилска вълна и кожен пояс на кръста си; а храната му беше акриди и див мед. (Мк 1:6)5Тогава Иерусалим и цяла Иудея, и цяла Иорданска околност излизаха при него6и се кръщаваха от него в река Иордан, като изповядваха греховете си.7И като видя Иоан мнозина фарисеи и садукеи, че дохождат при него да се кръстят, рече им: рожби ехиднини! кой ви подсказа да бягате от бъдещия гняв? (Мт 23:33; Лк 3:7)8Сторете, прочее, плод достоен за покаяние9и не помисляйте да думате в себе си: наш отец е Авраам; защото, казвам ви, Бог може от тия камъни да въздигне чеда Аврааму; (Йн 8:39; Д А 13:26)10и секирата лежи вече при корена на дърветата; затова всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърляно в огън; (Мт 7:19)11аз ви кръщавам с вода за покаяние; но Оня, Който иде подире ми, е по-силен от мене; аз не съм достоен да Му понеса обущата; Той ще ви кръсти с Дух Светий и с огън; (Мк 1:8; Лк 3:16; Йн 1:26; Д А 1:5; Д А 2:2)12лопатата Му е в ръката Му, и Той ще очисти гумното Си и ще събере житото Си в житницата, а плявата ще изгори с неугасим огън. (Лк 3:17)13Тогава Иисус дохожда от Галилея на Иордан при Иоана, за да се кръсти от него. (Мк 1:9; Лк 3:21)14А Иоан Го възпираше и думаше: аз имам нужда да се кръстя от Тебе, а Ти ли идеш при мене?15Но Иисус му отговори и рече: остави сега; защото тъй нам подобава да изпълним всяка правда. Тогава Иоан Го допуска.16И като се кръсти, Иисус веднага излезе из водата, и ето, отвориха Му се небесата, и видя Духа Божий да слиза като гълъб и да се спуща върху Него. (Мк 1:10; Лк 3:21; Йн 1:32)17И ето, глас от небесата, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение. (Мк 1:11; Лк 3:22; Йн 5:37; Кол 1:13; 2 Пет 1:17)
1A cette époque-là parut Jean-Baptiste, qui prêchait dans le désert de Judée.2Il disait: «Changez d'attitude, car le royaume des cieux est proche.»3Jean est celui que le prophète Esaïe avait annoncé lorsqu'il a dit: C'est la voix de celui qui crie dans le désert: ‘Préparez le chemin du Seigneur, rendez ses sentiers droits.’[1] (Ис 40:3)4Jean portait un vêtement en poil de chameau et une ceinture de cuir autour de la taille. Il se nourrissait de sauterelles et de miel sauvage.5Les habitants de Jérusalem, de toute la Judée et de toute la région du Jourdain se rendaient vers lui.6Reconnaissant publiquement leurs péchés, ils se faisaient baptiser par lui dans les eaux du Jourdain.7Cependant, quand il vit beaucoup de pharisiens[2] et de sadducéens[3] venir se faire baptiser par lui, il leur dit: «Races de vipères, qui vous a appris à fuir la colère à venir?8Produisez donc du fruit qui confirme votre changement d'attitude9et ne vous avisez pas de dire en vous-mêmes: ‘Nous avons Abraham pour ancêtre!’ En effet, je vous déclare que de ces pierres Dieu peut faire naître des descendants à Abraham.10Déjà la hache est mise à la racine des arbres; tout arbre qui ne produit pas de bons fruits sera donc coupé et jeté au feu.11Moi, je vous baptise d'eau en vue de la repentance[4], mais celui qui vient après moi est plus puissant que moi et je ne suis pas digne de porter ses sandales. Lui, il vous baptisera du Saint-Esprit et de feu.12Il a sa pelle à la main; il nettoiera son aire de battage et il amassera son blé dans le grenier, mais il brûlera la paille dans un feu qui ne s'éteint pas.»13Alors Jésus vint de la Galilée jusqu'au Jourdain vers Jean, pour être baptisé par lui,14mais Jean s'y opposait en disant: «C'est moi qui ai besoin d'être baptisé par toi, et c'est toi qui viens vers moi?»15Jésus lui répondit: «Laisse faire maintenant, car il est convenable que nous accomplissions ainsi tout ce qui est juste», et Jean ne lui résista plus.16Dès qu'il fut baptisé, Jésus sortit de l'eau. Alors le ciel s'ouvrit [pour lui] et il vit l'Esprit de Dieu descendre comme une colombe et venir sur lui.17Au même instant, une voix fit entendre du ciel ces paroles: «Celui-ci est mon Fils bien-aimé, qui a toute mon approbation.»