от Bulgarian Bible Society1Горко на ония, които създават несправедливи закони и пишат жестоки решения, (Мт 23:4)2за да отстранят сиромасите от правосъдие и ограбят правата на слабите между Моя народ, за да направят вдовиците своя плячка и ограбят сираците. (Изх 22:22; Ер 7:6)3И какво ще правите вие в деня на посещението, кога гибелта дойде отдалеч? Към кого ще прибегнете за помощ? и де ще оставите богатството си? (Ис 9:12)4Без Мене те ще се превият между окованите и ще паднат между убитите. При всичко това не ще се отвърне гневът Му, и ръката Му е още простряна. (Ис 9:12)5О, Асуре, жезъл на Моя гняв и бич на Моето негодуване! (Ис 7:20; Ис 36:1)6Ще го пратя против нечестив народ и против народа на Моя гняв, ще му дам повеля грабеж да граби и плен да плени и да го тъпче като улична кал. (Ис 5:25; Ис 9:17; Зах 10:5)7Но той не така ще разсъди, и сърцето му не тъй ще помисли: нему на сърце ще бъде – да разори и изтреби много народи. (Д А 4:28; Д А 13:27)8Защото той ще каже: не са ли всички царе мои князе? (Ис 8:7)9Халне не е ли, каквото и Кархемис? Емат не е ли, каквото и Арпад? Самария не е ли, каквото и Дамаск? (Бит 10:10; Ис 36:19; Ер 46:2)10Понеже ръката ми завладя идолските царства, в които кумирите бяха повече, нежели в Иерусалим и Самария, –11то не ще ли направя същото с Иерусалим и с неговите изваяния, каквото направих със Самария и с нейните идоли?12И тогава, кога Господ извърши всичкото Си дело на планина Сион и в Иерусалим, ще каже: ще погледна плода от горделивото сърце на царя асирийски и пустославието на високо дигнатите му очи. (4 Цар 19:35; Ис 37:36)13Той казва: със силата на моята ръка и с моята мъдрост извърших това, защото съм умен: разместям границите на народите, разграбвам съкровищата им и свалям от престоли като исполин, (Ав 1:16)14и ръката ми ограби богатството на народите като гнезда; и както вземат оставените в тях яйца, тъй заграбих аз цялата земя, и никой с крило не шавна, ни уста отвори, нито писна.15Големее ли се брадвата пред оногова, който с нея сече? Гордее ли се трионът пред оногова, който го движи? Като че тояга въстава против оногова, който я дига! Като че пръчка се вдига против оногова, който не е дърво!16Затова Господ, Господ Саваот, ще прати немощ на неговите здравеняци и между първенците му ще разпали пламък, като пламък от огън. (Ис 5:17; Ам 4:1)17Светлината на Израиля ще бъде огън, и неговият Светия – пламък, който ще изгори и пояде тръните му и бодилите му в един ден;18и ще изтреби славната му гора и градината му, от душа до плът, и той ще бъде като немощен, който умира. (Ер 21:14)19И останалите дървета от гората му ще бъдат толкова малобройни, че едно дете ще може да им направи опис. (Ис 10:33)20И ето, в него ден Израилевият остатък и спасилите се от дома на Иакова не ще се вече осланят на оногова, който ги порази, но чистосърдечно ще възложат упование на Господа, Светия Израилев. (Ер 3:23; Зах 13:9)21Остатъкът ще се обърне, остатъкът на Иакова ще се обърне към Бога Силни. (Ис 9:6)22Защото, макар твоят народ, Израилю, и да е колкото морския пясък, само остатъкът му ще се обърне; решението за изтребление е преизпълнено с правда; (Рим 9:27)23защото решеното изтребление ще извърши Господ, Господ Саваот, по цялата земя. (Ис 28:22)24Поради това тъй казва Господ, Господ Саваот: народе Мой, който живееш на Сион! Не бой се от Асура. Той ще те порази с жезъл и ще дигне пръчката си върху тебе, както Египет. (Изх 1:14; Мих 7:14)25Още малко, твърде малко, – и Моят гняв ще премине, и яростта Ми ще се обърне да ги изтреби. (Ис 54:9)26И ще дигне Господ Саваот бич върху него, както кога порази Мадиам при скала Орив, или както простря жезъл върху морето, и ще го дигне, както върху Египет. (Съд 7:25; Пс 82:12; Ис 9:4)27И в него ден ще се снеме от твоите рамене товарът му, и яремът му, от твоята шия, и яремът ще се сломи от тлъстина.28Той отива против Аиат, преминава Мигрон, трупа храните си в Михмас. (1 Цар 14:5)29Те минават теснини; в Гева нощуват; Рама се тресе; Гива Саулова се разбяга. (И Н 18:25)30Викай с глас, дъще Галимова; нека те чуе Лаис, бедний Анатоте! (И Н 21:18; Съд 18:14)31Мадмена се разбяга, жителите на Гевим бързат да бягат.32Още един ден ще престои той в Нов; с ръка си заплашва планина Сион, Иерусалимския хълм.33Ето, Господ, Господ Саваот, със страшна сила ще откъсне клоните на дърветата, – и които се с ръст големеят, ще бъдат отсечени, високите – наземи съборени. (Ис 10:19)34И горския гъстак Той ще изсече с желязо, – и Ливан ще падне от Всемогъщия. (Ис 9:18)
Исая 10
Segond 21
от Société Biblique de Genève1Malheur à ceux qui promulguent des règles injustes et à ceux qui transcrivent des décrets oppressifs2pour écarter les plus faibles des tribunaux et priver les plus humbles de mon peuple de leurs droits, pour faire des veuves leur proie et dépouiller les orphelins!3Que ferez-vous le jour où il interviendra, lorsque la dévastation arrivera de loin? Vers qui fuirez-vous pour trouver de l'aide et où laisserez-vous votre gloire?4Les uns seront courbés parmi les prisonniers, les autres tomberont parmi les condamnés à mort. Mais malgré tout cela, sa colère ne se détourne pas et sa puissance est encore déployée.
Jugement de l'Assyrie
5Malheur à l'Assyrien, bâton de ma colère! Le gourdin dans sa main, c'est l'instrument de ma colère.6Je l'ai lâché contre une nation impie, je l'ai fait marcher contre le peuple qui déclenche ma fureur, pour qu'il s'y livre au pillage et qu'il y fasse du butin, pour qu'il le piétine comme la boue des rues.7Cependant, le roi d'Assyrie ne voit pas la situation de cette manière et ce n'est pas le projet que forme son cœur; il ne pense qu'à détruire, qu'à éliminer des nations, et pas en petit nombre!8En effet, il se dit: «Mes officiers ne sont-ils pas autant de rois?9Le sort de Calno n'a-t-il pas été identique à celui de Karkemish, le sort de Hamath à celui d'Arpad, le sort de Samarie à celui de Damas?10Puisque je me suis emparé des royaumes des faux dieux, alors que leurs sculptures sacrées étaient plus nombreuses qu'à Jérusalem et à Samarie,11ce que j'ai fait à Samarie et à ses faux dieux, je le ferai à Jérusalem et à ses statues.»12Cependant, lorsque moi, le Seigneur, j'aurai mis un terme à toute mon œuvre contre le mont Sion et contre Jérusalem, j'interviendrai contre le roi d'Assyrie à cause du fruit de son orgueil et de l'arrogance de son regard.13En effet, il se dit: «C'est par la force de ma main que j'ai agi, c'est par ma sagesse, car je suis intelligent. J'ai supprimé les frontières des peuples et pillé leurs trésors. Pareil à un héros, j'ai fait descendre de leur trône ceux qui y siégeaient.14J'ai fait main basse sur les richesses des peuples aussi facilement que sur un nid et j'ai ramassé toute la terre, comme on le fait pour des œufs abandonnés: il n'y a eu personne pour remuer l'aile, ouvrir le bec ou pousser un cri.»15La hache se vante-t-elle aux dépens de celui qui se sert d'elle? La scie se montre-t-elle arrogante vis-à-vis de celui qui la manie? C'est comme si le gourdin faisait bouger celui qui le brandit, comme si le bâton soulevait celui qui n'est pas un simple morceau de bois!16C'est pourquoi le Seigneur, l'Eternel, le maître de l'univers, enverra le dépérissement parmi ses robustes guerriers; parmi ses dignitaires éclatera un incendie pareil à celui d'un feu.17La lumière d'Israël deviendra un feu et son Saint sera une flamme qui brûlera et dévastera ses buissons épineux et ses ronces en un seul jour,18qui fera entièrement disparaître la gloire de sa forêt et de son verger: elle ressemblera à un malade qui dépérit.19On pourra compter ce qui restera des arbres de sa forêt et un enfant sera capable d'écrire leur nombre.20Ce jour-là, le reste d'Israël et les rescapés de la famille de Jacob cesseront de s'appuyer sur celui qui les frappait; ils s'appuieront vraiment sur l'Eternel, le Saint d'Israël.21Un reste, le reste de Jacob, reviendra vers le Dieu puissant.22Même si ton peuple, Israël, était pareil au sable de la mer, un reste seulement reviendra. La destruction est décidée, elle déborde de justice.23Et cette destruction qui a été décidée, le Seigneur, l'Eternel, le maître de l'univers, l'accomplira dans tout le pays.[1] (Рим 9:27)24Cependant, voici ce que dit le Seigneur, l'Eternel, le maître de l'univers: «Toi, mon peuple qui habites en Sion, n'aie pas peur de l'Assyrien! Il te frappe à coups de bâton, il lève son gourdin contre toi comme le faisaient les Egyptiens,25mais encore un peu, très peu de temps, et ma fureur contre toi prendra fin: ma colère se dirigera contre lui pour le détruire.»26L'Eternel, le maître de l'univers, brandira le fouet contre lui tout comme il a frappé Madian au rocher d'Oreb, et il lèvera encore son bâton sur la mer comme il l'a fait en Egypte.27Ce jour-là, le fardeau qu'il faisait peser sur toi sera retiré, la domination qu'il exerçait sera écartée; brisée, elle laissera place à la bénédiction.28Il marche sur Ajjath, traverse Migron, laisse ses bagages à Micmash.29Ils passent le défilé, ils couchent à Guéba. Rama tremble, Guibea, la ville de Saül, prend la fuite.30Pousse des cris d'angoisse, fille de Gallim! Fais attention, Laïsha! Malheur à toi, Anathoth!31Madména se disperse, les habitants de Guébim cherchent un refuge.32Le même jour, il fait halte à Nob et menace la montagne de la fille de Sion, la colline de Jérusalem.33Voici que le Seigneur, l'Eternel, le maître de l'univers, brise les branches avec violence: les plus hauts arbres sont abattus, les plus élevés sont jetés par terre.34Il taille avec le fer les buissons de la forêt et le Liban s'effondre sous les coups du Dieu puissant.