от Bulgarian Bible Society1Един човек от Левиевото племе отиде, та си взе жена от същото племе.2Жената зачена и роди син, и като видя, че е много красив, кри го три месеца; (Изх 6:20; Чис 26:59; 1 Лет 23:13; Д А 7:20; Евр 11:23)3но като не можеше повече да го крие, взе тръстено кошче, намаза го с асфалт и смола и, като тури в него детето, сложи го в тръсталака при речния бряг; (Прем 18:5)4а сестра му застана отдалеч да гледа, какво ще стане с него.5И излезе фараоновата дъщеря на реката да се къпе, а нейните прислужници-жени ходеха по речния бряг. Тя видя кошчето в тръсталака и прати робинята си да го вземе. (Д А 7:21)6Отвори и видя детето; и ето, детето плачеше (в кошчето); смили се над него (фараоновата дъщеря) и рече: това ще е от еврейските деца.7Тогава сестрата на детето рече на фараоновата дъщеря: да отида ли да ти повикам жена кърмачка от еврейките, за да ти откърми детето?8Фараоновата дъщеря и отговори: иди. Момичето отиде и повика майката на детето.9Фараоновата дъщеря и рече: вземи това дете и ми го откърми; ще ти заплатя. Жената взе детето и го кърми.10И порасна детето, и тя го заведе при фараоновата дъщеря, и то и стана като син, и нарече тя името му Моисей, защото, казваше, от вода го извадих.11След много време, когато Моисей порасна, случи се, че излезе при братята си (синовете Израилеви) и видя тежките им работи; видя още, че един египтянин бие едного евреина от братята му (синовете Израилеви). (Евр 11:24)12И като се огледа насам-нататък и видя, че няма никого, той уби египтянина и го скри в пясъка. (Д А 7:24)13На другия ден излезе пак, и ето, двама евреи се карат, и рече на виновния: защо биеш ближния си?14А той отвърна: кой те постави началник и съдия над нас? Да не мислиш да ме убиеш, както уби (вчера) египтянина? Моисей се уплаши и си рече: бездруго това нещо се е узнало. (Д А 7:27)15И научи се фараонът за това нещо и искаше да погуби Моисея; но Моисей побягна от фараона и се спря в Мадиамската земя и (като дойде в Мадиамската земя) седна при един кладенец. (Бит 29:2; Д А 7:29)16Мадиамският свещеник имаше седем дъщери (които пасяха овците на баща си Иотора). Те дойдоха, извадиха вода и напълниха коритата, за да напоят овците на баща си (Иотора).17И дойдоха овчарите и ги отпъдиха. Тогава стана Моисей и ги защити, (извади им вода) и напои овците им. (Бит 24:13; Бит 29:8; Бит 29:10)18Върнаха се при баща си Рагуила, и той (ги) попита: защо тъй скоро си дойдохте днес? (Чис 10:29)19Те отговориха: един египтянин ни защити от овчарите, дори ни извади вода и напои овците (ни).20Той рече на дъщерите си: а де е той? Защо го оставихте? Повикайте го да яде хляб.21На Моисея се понрави да живее у тоя човек; и тоя даде на Моисея за жена дъщеря си Сепфора. (Изх 18:2; Чис 12:1)22Тя (зачена и) роди син, и (Моисей) нарече името му Гирсам, защото, казваше той, аз станах пришълец в чужда земя. (И като зачена пак, роди друг син, и той му нарече името Елиезер, като каза: Бог на моя баща беше ми помощник и ме избави от ръката фараонова.) (Изх 18:3; 1 Лет 23:15; Д А 7:29)23След дълго време умря египетският цар. И синовете Израилеви пъшкаха от робия и викаха, и викът им от тежката работа стигна до Бога. (Изх 7:7)24Чу Бог стенанията им и си спомни за Своя завет с Авраама, Исаака и Иакова. (Бит 15:16; Лев 26:42)25И милостно погледна Бог към синовете Израилеви и се смили над тях.
1Un homme de la famille de Lévi avait pris pour femme une Lévite.2Cette femme fut enceinte et mit au monde un fils. Elle vit qu'il était beau et elle le cacha pendant trois mois.3Lorsqu'elle ne put plus le garder caché, elle prit une caisse de jonc, qu'elle enduisit de bitume et de poix; puis elle y mit l'enfant et le déposa parmi les roseaux sur la rive du fleuve.4La sœur de l'enfant se posta à une certaine distance pour savoir ce qui lui arriverait.5Or, la fille du pharaon descendit au fleuve pour se baigner tandis que ses servantes se promenaient le long du fleuve. Elle vit la caisse au milieu des roseaux et envoya sa servante la prendre.6Quand elle l'ouvrit, elle vit l'enfant: c'était un petit garçon qui pleurait. Prise de pitié pour lui, elle dit: «C'est un enfant des Hébreux!»7Alors la sœur de l'enfant dit à la fille du pharaon: «Veux-tu que j'aille te chercher une nourrice parmi les femmes des Hébreux afin qu'elle allaite cet enfant pour toi?»8«Vas-y», lui répondit la fille du pharaon. Et la jeune fille alla chercher la mère de l'enfant.9La fille du pharaon lui dit: «Emporte cet enfant et allaite-le pour moi; je te donnerai ton salaire.» La femme prit l'enfant et l'allaita.10Quand il eut grandi, elle l'amena à la fille du pharaon et il fut un fils pour elle. Elle l'appela Moïse, «car, dit-elle, je l'ai retiré de l'eau.»11Une fois devenu grand, Moïse sortit vers ses frères[1] et vit leurs pénibles travaux. Il vit un Egyptien frapper un Hébreu, un de ses frères.12Il regarda de tous côtés, vit qu'il n'y avait personne et tua l'Egyptien qu'il cacha dans le sable.13Quand il sortit le jour suivant, il vit deux Hébreux se battre. Il dit à celui qui avait tort: «Pourquoi frappes-tu ton prochain?»14Cet homme répondit alors: «Qui t'a établi chef et juge sur nous? Est-ce pour me tuer que tu me parles, tout comme tu as tué l'Egyptien?»[2] Moïse eut peur et se dit: «L'affaire est certainement connue.» (Д А 7:27; Д А 7:35)15Le pharaon apprit ce qui s'était passé et il chercha à faire mourir Moïse, mais Moïse s'enfuit loin de lui et s'installa dans le pays de Madian. Il s'arrêta près d'un puits.16Le prêtre de Madian avait sept filles. Celles-ci vinrent puiser de l'eau et elles remplirent les abreuvoirs pour faire boire le troupeau de leur père.17Les bergers arrivèrent et les chassèrent. Alors Moïse se leva, prit leur défense et fit boire leur troupeau.18Quand elles furent de retour chez Réuel, leur père, il demanda: «Pourquoi revenez-vous si vite aujourd'hui?»19Elles répondirent: «Un Egyptien nous a délivrées de la main des bergers; il nous a même puisé de l'eau et a fait boire le troupeau.»20Réuel dit à ses filles: «Où est-il? Pourquoi avez-vous laissé cet homme? Allez l'appeler pour qu'il vienne prendre un repas.»21Moïse décida de s'installer chez cet homme, qui lui donna en mariage sa fille Séphora.22Elle mit au monde un fils, qu'il appela Guershom «car, dit-il, je suis en exil dans un pays étranger.»
Appel de Moïse
23Longtemps après, le roi d'Egypte mourut. Les Israélites gémissaient du fond de l'esclavage, ils poussaient des cris. Leurs appels montèrent du fond de l'esclavage jusqu'à Dieu.24Dieu entendit leurs gémissements et se souvint de son alliance avec Abraham, Isaac et Jacob.25Dieu vit les Israélites, il comprit leur situation.