от Bulgarian Bible Society1Ако искаш да се обърнеш, Израилю, казва Господ, към Мене се обърни; и ако махнеш гнусотиите си от Моето лице, ти не ще се скиташ.2И ще се кълнеш: жив Господ! в истина, съд и правда; и народите от Него ще се благославят и с Него ще се хвалят. (Вт 6:13; Вт 10:20; Ис 45:25)3Защото тъй казва Господ към мъжете на Иуда и на Иерусалим: разорете си нови ниви и не сейте между тръни. (Ос 10:12)4Обрежете се заради Господа и снемете крайната плът от сърцето си, Иудини мъже и иерусалимски жители, да се не яви Моят гняв като огън и да не пламне неугасно поради вашите лоши наклонности. (Вт 10:16; Ер 21:12)5Обявете в Иудея и разгласете в Иерусалим, говорете и тръбете с тръба по земята; викайте гръмко и казвайте: „съберете се, и да отидем в укрепените градове“. (Ер 8:14)6Издигнете знаме към Сион – бягайте, не се спирайте, защото Аз ще докарам от север нещастие и голяма гибел. (Ер 1:14)7Излиза лъв из своя гъстак, и тръгва изтребителят на народите: той излиза от мястото си, за да направи земята ти пустиня, градовете ти ще бъдат съсипани, ще останат без жители. (Ис 5:29; Ис 34:5; Ер 2:15)8Затова препашете се с вретище, плачете и ридайте, защото яростта на Господния гняв не ще се отвърне от нас. (Ер 6:26)9И в оня ден, казва Господ, ще замре сърцето на царя и сърцето на князете, ще се ужасят свещеници и ще се слисат пророци. (Ез 32:10)10И рекох: о, Господи Боже! Нима Ти само лъга тоя народ и Иерусалим, като думаше: „мир ще бъде у вас“; а между това меч допря до душата? (Ер 6:14)11В него време ще бъде казано на тоя народ и на Иерусалим: палещ вятър духа от пустинните височини върху пътя на дъщерята на Моя народ, не за да вее, нито да очистя. (Ер 18:17; Ер 51:1)12И оттам ще дойде към Мене вятър по-силен от тоя, и Аз ще произнеса съд над тях. (Ер 1:16)13Ето, подига се той като облак, и колесниците му са като вихър, конете му са по-бързи от орли; горко ни! защото ще бъдем съсипани. (Ав 1:8)14Измий злото от сърце си, Иерусалиме, за да се спасиш: докога ще се гнездят злочестиви мисли в тебе? (Ис 1:16)15Защото вече се носи глас от Дан, и гибелна вест – от Ефремова планина: (Ер 8:16)16обадете на народите, известете на Иерусалим, че идат от далечна земя обсаждачи и с виковете си изпълнят градовете на Иудея. (Ер 2:15)17Като пазачи на ниви те го обграждат отвред, защото той се дигна против Мене, казва Господ.18Това ти причиниха твоите пътища и твоите работи; от твоето нечестие ти е тъй горчиво, че достига до сърце ти. (Прем 1:8)19Утробо моя! утробо моя! скърбя вдън-сърце си, вълнува се в мене сърцето ми, не мога да мълча; защото ти чуваш, душо моя, звук от тръба, шум от битка. (Ис 22:4; Ер 9:1)20Беда след беда: цяла земя се опустошава, внезапно се събориха шатрите ми, мигновено – сенниците ми.21Дълго ли време ще гледам знаме, ще слушам тръбен звук?22Това произлиза оттам, че Моят народ е глупав, не Ме познава: те са неразумни деца, и няма у тях разсъдък: те са умни за зло, ала не умеят да вършат добро, (Лк 16:4)23Гледам земята – и ето, тя е разорена и пуста, – небесата, и няма на тях светлина. (Ис 5:30)24Гледам планините – и ето, те треперят, и всички хълмове се клатят.25Гледам – и ето, няма човек, и всички небесни птици са отлетели. (Ер 9:10; Ер 50:3)26Гледам – и ето, Кармил е пустиня, и всичките му градове са съсипани от лицето Господне, от яростта на гнева Му. (Ер 2:7)27Защото тъй рече Господ: цялата земя ще бъде опустошена, ала пълно изтребление няма да направя. (Ер 5:10; Ез 12:20; Ез 14:22)28Ще заплаче земята поради това, и небесата ще се помрачат горе, защото Аз казах, Аз реших, и не ще се разкая за това, нито ще отстъпя от него. (Ер 18:8)29От шума на конници и на стрелци ще се разбягат всички градове: те ще отидат в гъсти лесове и ще се възкачат по скали; всички градове ще бъдат напуснати, и в тях не ще има ни един жител. (Ер 4:25)30А ти, опустошена, какво ще правиш? Ако и да се обличаш в пурпур, ако и да се украсяваш със златни накити, изписваш с краски очите си – напразно се украсяваш: презряха те любовниците – те търсят душата ти.31Защото Аз слушам глас като на жена, кога ражда, стон като на тази, която ражда пръв път, глас на дъщерята Сионска; тя стене, простирайки ръце: „о, горко ми! душата ми чезне пред убийците“. (Ер 6:24; Ер 13:21; П Ер 1:20)
Еремия 4
Segond 21
от Société Biblique de Genève1«Israël, si tu reviens, si tu reviens vers moi, déclare l'Eternel, si tu cesses de faire ce qui est horrible devant moi, si tu ne vagabondes plus de-ci de-là,2si tu prêtes serment en disant: ‘L'Eternel est vivant!’ avec vérité, droiture et justice, alors les nations se béniront les unes les autres grâce à lui, elles tireront leur fierté de lui.3»En effet, voici ce que dit l'Eternel aux hommes de Juda et de Jérusalem: Défrichez-vous un champ nouveau[1] et ne semez pas parmi les ronces! (Ос 10:12)
Annonce d'une invasion étrangère
4Circoncisez-vous pour l'Eternel, circoncisez votre cœur, hommes de Juda et habitants de Jérusalem! Sinon, ma colère éclatera comme un feu et s'enflammera sans qu'on puisse l'éteindre à cause de la méchanceté de vos agissements.5»Annoncez-le en Juda, proclamez-le à Jérusalem, dites: ‘Sonnez de la trompette dans le pays!’ Criez à pleine voix: ‘Rassemblez-vous et allons dans les villes fortifiées!’6Dressez un étendard vers Sion, enfuyez-vous, ne vous arrêtez pas, car je fais moi-même venir du nord le malheur et un grand désastre.7Le lion s'élance de son taillis, le destructeur des nations est en marche, il est sorti de chez lui pour dévaster ton pays. Tes villes tomberont en ruine, il n'y aura plus d'habitants.»8«C'est pourquoi habillez-vous de sacs, lamentez-vous et gémissez, car la colère ardente de l'Eternel ne se détourne pas de nous.»9«Ce jour-là, déclare l'Eternel, le roi et les chefs perdront courage, les prêtres seront consternés et les prophètes stupéfaits.»10J'ai dit: «Ah! Seigneur Eternel! Vraiment, tu as bien trompé ce peuple et Jérusalem lorsque tu as dit: ‘Vous aurez la paix!’ alors que l'épée est prête à frapper leur vie.»11«A ce moment-là, on dira à ce peuple et à Jérusalem: ‘Un vent brûlant souffle des hauteurs du désert sur le chemin de la fille de mon peuple, mais non pour trier ni pour nettoyer le grain.12C'est un vent impétueux qui vient de là-bas jusqu'à moi. Maintenant, je prononcerai moi-même des jugements contre eux.’»13«Voici que le destructeur monte comme une masse nuageuse; ses chars sont comme une tempête, ses chevaux sont plus rapides que les aigles. Malheur à nous, car nous sommes anéantis!»14«Purifie ton cœur du mal, Jérusalem, afin d'être sauvée! Jusqu'à quand garderas-tu en toi des pensées de malheur?15Oui, une voix qui part de Dan annonce le malheur, elle le proclame depuis la région montagneuse d'Ephraïm.16Rappelez-le aux nations, faites-le connaître à Jérusalem: des assaillants viennent d'une terre lointaine, ils font retentir leur voix contre les villes de Juda.17Pareils à ceux qui gardent un champ, ils fondent sur Jérusalem de tous côtés, car elle s'est révoltée contre moi, déclare l'Eternel.18Voilà où t'ont amenée ta conduite et tes agissements, voilà ce qui cause ton malheur. Oui, c'est une source d'amertume, cela te va droit au cœur.»19«Mon ventre! Mon ventre! Je me tords de douleur, mon cœur vacille, mon cœur frémit, je ne peux pas me taire, car j'entends le son de la trompette, le cri de guerre.20On annonce désastre sur désastre, car tout le pays est dévasté. Soudain, mes tentes sont dévastées, mes abris en toile le sont en un instant.21Jusqu'à quand verrai-je l'étendard et entendrai-je le son de la trompette?»22«C'est que mon peuple est fou, il ne me connaît pas. Ce sont des enfants stupides, dépourvus d'intelligence. Ils sont habiles pour faire le mal, mais ils ne savent pas faire le bien.»23Je regarde la terre et je constate que c'est le chaos et le vide. Je regarde le ciel et je constate que sa lumière a disparu.24Je regarde les montagnes et je constate qu'elles tremblent, que toutes les collines sont secouées.25Je regarde et je constate qu'il n'y a plus d'homme, que tous les oiseaux se sont enfuis.26Je regarde et je constate que la région fertile n'est plus qu'un désert: toutes ses villes ont été démolies devant l'Eternel, devant son ardente colère.27En effet, voici ce qu'a dit l'Eternel: «Tout le pays deviendra un désert, mais je n'accomplirai pas une destruction totale.28A cause de cela, le pays sera en deuil et le ciel, en haut, s'assombrira. En effet je l'ai dit, j'y ai réfléchi, je ne le regrette pas et je ne reviendrai pas en arrière.»29Au bruit des cavaliers et des archers, toute la ville est en fuite. On se réfugie dans les buissons, on monte sur les rochers. Toute la ville est abandonnée, il n'y a plus d'habitants.30Et toi qui seras anéantie, que fais-tu? Tu t'habilles de cramoisi, tu te pares de bijoux en or, tu mets du fard à tes yeux! C'est inutilement que tu te fais belle: tes amants te méprisent, ils en veulent à ta vie.31Oui, j'entends des cris pareils à ceux d'une femme prête à accoucher, des cris d'angoisse pareils à ceux d'une femme qui met son premier enfant au monde. C'est la voix de la fille de Sion; elle suffoque, elle tend ses mains: «Malheureuse que je suis! Je m'effondre face aux meurtriers!»