от Bulgarian Bible Society1В Антиохийската църква имаше някои пророци и учители, именно: Варнава и Симеон, наречен Нигер, Луций киринеец, Манаил, съвъзпитаник на Ирода четвъртовластника, и Савел. (Д А 11:27)2Когато те служеха на Господа и постеха, Дух Светии каза: отделете Ми Варнава и Савла за делото, за което съм ги призвал. (Д А 9:15; Рим 1:1; Гал 1:15; 1 Тим 2:7)3Тогава те, след като постиха и се молиха, възложиха ръце на тях и ги пуснаха. (Д А 6:6)4И тъй, изпратени от Духа Светаго, те слязоха в Селевкия, а оттам отплуваха за Кипър.5И когато стигнаха в Саламин, проповядваха словото Божие в иудейските синагоги; а имаха и Иоана за прислужник. (Д А 12:25)6Като преминаха целия остров до Пафос, намериха един магьосник лъжепророк, иудеин, на име Вариисус,7който се намираше у проконсула Сергия Павла, мъж умен. Тоя, като повика Варнава и Савла, пожела да чуе словото Божие.8А магьосник Елима (защото името му така се тълкува) се противеше на тях, като се стараеше да отвърне проконсула от вярата. (Д А 8:9; 2 Тим 3:8)9Но Савел, който се наричаше и Павел, изпълнен с Дух Светий, устреми върху му поглед10и каза: о, ти, който си пълен с всякакво коварство и всякаква измама, дяволски сине, враго на всяка правда! Не ще ли престанеш да изкривяваш правите Господни пътища? (Мт 13:38; Йн 8:44; 1 Йн 3:8)11И сега ето, ръката Господня е върху тебе: ще бъдеш сляп и до някое време няма да виждаш слънцето. И изведнъж падна върху му тъма и мрак, и той, обръщайки се насам-нататък, търсеше водач.12Тогава проконсулът, като видя станалото, повярва и се чудеше на учението Господне.13Като отплуваха от Пафос, Павел и ония, които бяха с него, стигнаха в Пергия Памфилийска. Но Иоан се отдели от тях и се върна в Иерусалим. (Д А 15:38)14А те, като заминаха от Пергия, стигнаха в Антиохия Писидийска, и в съботния ден влязоха в синагогата и седнаха.15След четенето на Закона и на пророците, началниците на синагогата проводиха да им кажат: мъже братя, ако има у вас слово за утеха към народа, говорете.16Павел, като стана и даде знак с ръка, каза: мъже израилтяни и вие, които се боите от Бога! послушайте!17Бог на израилския народ избра отците ни; тия люде Той въздигна през пребиванието им в Египетската земя, и с висока мишца ги изведе из нея, (Изх 1:1; Изх 13:16)18и около четирийсет години време ги храни в пустинята; (Изх 16:35)19и като изтреби седем народа в земята Ханаанска, раздели между тях по жребие земята им; (И Н 3:10)20а след това около четиристотин и петдесет години им дава съдии до пророк Самуила. (Съд 2:16)21После поискаха цар, и Бог им даде Саула, Кисов син, мъж от Вениаминово коляно, за през четирийсет години. (1 Цар 8:5; 1 Цар 9:16)22Като отхвърли тогова, въздигна им за цар Давида, за когото и каза, свидетелствувайки: „намерих мъж по сърцето Си, Давида, сина Иесеев, който ще изпълни всичките Ми искания“. (1 Цар 13:14; Пс 88:19)23От неговото именно потомство Бог по обещание въздигна Израилю Спасителя Иисуса, (2 Цар 7:12; Пс 131:3; Ис 11:1)24след като Иоан преди появяването Му проповядва покайно кръщение на цял народ израилски. (Мт 3:1)25А когато Иоан свършваше своето поприще, думаше: „за кого ме смятате? Не съм аз Христос, но ето, след мене иде Оня, Комуто не съм достоен да развържа обущата на нозете“. (Йн 1:20; Йн 3:28)26Вам, мъже братя, синове на Авраамовия род, и на ония между вас, които се боят от Бога, е пратено словото на това спасение. (Мт 10:6)27Защото жителите иерусалимски и техните началници, като не познаха Него и пророческите думи, които се четат всяка събота, и като Го осъдиха, изпълниха тия думи; (Лк 24:27; 1 Кор 2:8)28и макар да не намериха никаква вина, достойна за смърт, поискаха от Пилата да Го убие. (Мт 27:30; Лк 23:23; Д А 3:14)29А когато извършиха всичко, що бе писано за Него, снеха Го от дървото и положиха в гроб.30Но Бог Го възкреси от мъртвите; (Мт 28:6; Мк 16:6)31през много дни Той се явяваше на ония, които бяха възлезли с Него от Галилея за Иерусалим и които сега са Негови свидетели пред народа. (Йн 20:19)32И ние ви благовестим сега, че обещанието, дадено на отците, Бог изпълни над нас, техни чеда, като възкреси Иисуса, (Бит 22:18; 2 Цар 7:12; Ис 4:2)33както и във втория псалом е писано: „Син Мой си Ти: Аз днес Те родих“. (Пс 2:7; Евр 1:5)34А че Го е възкресил от мъртвите, та няма вече да се връща в тление, бе казал тъй: „ще ви дам неизменните милости, обещани на Давида“. (Ис 55:3)35Затова и на друго място казва: „не ще дадеш на Твоя Светия да види тление“. (Пс 15:5; Д А 2:31)36Защото Давид, като послужи на своя род, чрез Божията воля почина и се присъедини към отците си и видя тление, (3 Цар 2:10; Д А 2:29)37но Онзи, Когото Бог възкреси, тление не видя. (Д А 2:31)38И тъй, да ви бъде знайно, мъже братя, че чрез Него ви се възвестява прошка на греховете; (Ис 53:12; Ер 31:34; Лк 24:47)39и от всичко, от каквото не сте могли чрез закона Моисеев да се оправдаете, чрез Него се оправдава всякой вярващ. (Рим 3:20)40Пазете се, прочее, да не би да дойде върху вас казаното у пророците:41„вижте, презрители, почудете се и изчезнете! Защото дело върша Аз във ваши дни, дело, което не бихте повярвали, ако беше ви го разказвал някой“. (Ав 1:5)42На излизане из иудейската синагога, езичниците ги молеха да им говорят за същото следната събота.43А когато събранието биде разпуснато, мнозина иудеи и благочестиви прозелити тръгнаха след Павла и Варнава, които, беседвайки с тях, убеждаваха ги да пребъдват в Божията благодат. (Д А 11:23)44На следната събота току-речи целият град се събра да чуе словото Божие.45Но иудеите, като видяха множеството, изпълниха се със завист и противоречеха на това, що говореше Павел, като възразяваха и хулеха.46Тогава Павел и Варнава казаха с дръзновение: първом вам трябваше да бъде проповядвано словото Божие, но понеже го отхвърляте и намирате сами себе си недостойни за вечен живот, ето, обръщаме се към езичниците. (Вт 32:21; Д А 3:26; Д А 4:29; Д А 18:6)47Защото Господ тъй ни заповяда: „поставих Те за светлина на езичниците, да бъдеш за спасение до край-земя“ (Ис 42:6; Ис 49:6; Лк 2:32)48Езичниците, като слушаха това, радваха се и прославяха словото Господне и повярваха всички, които бяха отредени за вечен живот.49И словото Господне се разпространяваше по цялата страна.50Но иудеите, като подбудиха набожните и почетни жени и градските първенци, подигнаха гонение против Павла и Варнава и ги прогониха из своите предели. (2 Тим 3:11)51Те отърсиха праха от нозете си срещу тях и отидоха в Икония. (Мт 10:14; Мк 6:11; Лк 9:5)52А учениците се изпълняха с радост и с Дух Светий.
1Il y avait dans l'Eglise d'Antioche des prophètes et des enseignants: Barnabas, Siméon appelé le Noir, Lucius de Cyrène, Manahen, qui avait été élevé avec Hérode le tétrarque[1], et Saul.2Pendant qu'ils rendaient un culte au Seigneur et qu'ils jeûnaient, le Saint-Esprit dit: «Mettez-moi à part Barnabas et Saul pour la tâche à laquelle je les ai appelés.»3Alors, après avoir jeûné, prié et posé les mains sur eux, ils les laissèrent partir.4Envoyés par le Saint-Esprit, Barnabas et Saul descendirent à Séleucie, d'où ils embarquèrent pour l'île de Chypre.5Arrivés à Salamine, ils annoncèrent la parole de Dieu dans les synagogues des Juifs. Ils avaient aussi Jean pour aide.6Ensuite, ils traversèrent [toute] l'île jusqu'à Paphos, où ils trouvèrent un magicien, un prétendu prophète juif appelé Bar-Jésus.7Il faisait partie de l'entourage du gouverneur Sergius Paulus, un homme intelligent. Ce dernier fit appeler Barnabas et Saul et exprima le désir d'entendre la parole de Dieu.8Mais Elymas le magicien – c'est en effet ce que signifie son nom – s'opposait à eux et cherchait à détourner le gouverneur de la foi.9Alors Saul, appelé aussi Paul, rempli du Saint-Esprit, fixa les regards sur lui et dit:10«Homme plein de toute sorte de ruse et de méchanceté, fils du diable, ennemi de toute justice, ne vas-tu pas cesser de pervertir les voies droites du Seigneur?11Maintenant, voici que la main du Seigneur est sur toi: tu seras aveugle et pour un temps tu ne verras pas le soleil.» L'obscurité et les ténèbres tombèrent immédiatement sur lui et il se tournait de tous côtés en cherchant quelqu'un pour le guider.12Quand il vit ce qui était arrivé, le gouverneur crut, frappé qu'il était par l'enseignement du Seigneur.13Paul et ses compagnons embarquèrent à Paphos pour se rendre à Perge en Pamphylie, mais Jean se sépara d'eux et retourna à Jérusalem.
L'Evangile à Antioche de Pisidie
14De Perge ils poursuivirent leur route et arrivèrent à Antioche de Pisidie. Ils entrèrent dans la synagogue le jour du sabbat et s'assirent.15Après la lecture de la loi et des prophètes, les chefs de la synagogue leur firent dire: «Frères, si vous avez quelques mots d'encouragement à adresser au peuple, parlez!»16Paul se leva, fit un signe de la main et dit: «Israélites et vous qui craignez Dieu, écoutez!17Le Dieu de ce peuple, [d'Israël,] a choisi nos ancêtres. Il a fait grandir le peuple pendant son séjour en Egypte et il l'en a fait sortir par sa puissance.18Il les a supportés près de 40 ans dans le désert19et, après avoir détruit sept nations dans le pays de Canaan, il [leur] a accordé leur territoire comme propriété.20Après cela, durant 450 ans environ, il leur a donné des juges, jusqu'au prophète Samuel.21Ils ont alors demandé un roi, et Dieu leur a donné pendant 40 ans Saül, fils de Kis, de la tribu de Benjamin.22Puis il l'a rejeté et leur a donné pour roi David, auquel il a rendu ce témoignage: J'ai trouvé David, fils d'Isaï, un homme selon mon cœur, qui accomplira toutes mes volontés.[2] (1 Цар 13:14)23»C'est de la descendance de David que Dieu, conformément à sa promesse, a amené à Israël un Sauveur qui est Jésus.24Avant sa venue, Jean avait prêché le baptême de repentance à tout le peuple d'Israël.25Et, lorsqu'il terminait sa course, Jean disait: ‘Je ne suis pas celui que vous pensez, mais le voici qui vient après moi et je ne suis pas digne de détacher ses sandales.’26»Mes frères, descendants d'Abraham et vous qui craignez Dieu, c'est à vous que cette parole de salut a été envoyée.27En effet, les habitants de Jérusalem et leurs chefs n'ont pas reconnu qui était Jésus, mais en le condamnant ils ont accompli les paroles des prophètes qu'on lit chaque sabbat.28Bien que n'ayant rien trouvé en lui qui mérite la mort, ils ont demandé à Pilate de le faire mourir.29Après avoir accompli tout ce qui est écrit à son sujet, ils l'ont descendu de la croix et l'ont déposé dans un tombeau.30Mais Dieu l'a ressuscité.31Il est apparu pendant plusieurs jours à ceux qui étaient montés avec lui de la Galilée à Jérusalem et qui sont [maintenant] ses témoins auprès du peuple.32»Et nous, nous vous annonçons cette bonne nouvelle: la promesse faite à nos ancêtres,33Dieu l'a accomplie pour nous, leurs descendants, en ressuscitant Jésus, conformément à ce qui est écrit dans le Psaume 2: Tu es mon Fils, je t'ai engendré aujourd'hui.[3] (Пс 2:7)34Il l'a ressuscité, de telle sorte qu'il ne retournera pas à la décomposition; c'est ce qu'il a déclaré en disant: Je vous donnerai les grâces saintes et sûres promises à David.[4] (Ис 55:3)35C'est pourquoi il dit encore ailleurs: Tu ne permettras pas que ton saint connaisse la décomposition.[5] (Пс 16:10)36Or, après avoir dans sa propre génération été au service de la volonté de Dieu, David est mort, a rejoint ses ancêtres et a connu la décomposition.37En revanche, celui que Dieu a ressuscité ne l'a pas connue.38»Sachez-le donc, mes frères: c'est par lui que le pardon des péchés vous est annoncé39et c'est par lui que toute personne qui croit est libérée de toutes les fautes dont vous ne pouviez pas être libérés par la loi de Moïse.40Ainsi, faites attention qu'il ne vous arrive pas ce qui est dit dans les prophètes:41Regardez, vous qui êtes pleins de mépris, soyez étonnés et disparaissez, car je vais faire à votre époque une œuvre que vous ne croiriez pas si on vous la racontait.[6]» (Ав 1:5)42Lorsqu'ils sortirent [de la synagogue des Juifs], les non-Juifs les invitèrent à parler du même sujet le sabbat suivant.43Quand l'assemblée se dispersa, beaucoup de Juifs et de non-Juifs pieux convertis au judaïsme suivirent Paul et Barnabas, qui s'entretinrent avec eux et les convainquirent de rester attachés à la grâce de Dieu.44Le sabbat suivant, presque toute la ville se rassembla pour écouter la parole de Dieu.45Quand ils virent cette foule, les Juifs furent remplis de jalousie, et ils s'opposaient à ce que disait Paul [en le contredisant et] en l'insultant.46Paul et Barnabas leur dirent avec assurance: «C'était à vous d'abord que la parole de Dieu devait être annoncée mais, puisque vous la rejetez et que vous vous jugez vous-mêmes indignes de la vie éternelle, nous nous tournons vers les non-Juifs.47En effet, tel est l'ordre que le Seigneur nous a donné: Je t'ai établi pour être la lumière des nations, pour apporter le salut jusqu'aux extrémités de la terre.[7]» (Ис 49:6)48Les non-Juifs se réjouissaient en entendant cela, ils célébraient la parole du Seigneur, et tous ceux qui étaient destinés à la vie éternelle crurent.49La parole du Seigneur se propageait dans tout le pays.50Mais les Juifs excitèrent les femmes pieuses de la haute société et les personnalités de la ville, ils provoquèrent une persécution contre Paul et Barnabas et les chassèrent de leur territoire.51Paul et Barnabas secouèrent contre eux la poussière de leurs pieds[8] et allèrent à Iconium.52Quant aux disciples, ils étaient remplis de joie et du Saint-Esprit.