Битие 27 | Библия, синодално издание

Библия, синодално издание

1 Когато Исаак остаря, и отслабна зрението на очите му, повика по-големия си син Исава и му рече: синко! Той отговори: ето ме! (Бит 48:10; Екл 12:2) 2 (Исаак) рече: ето, аз остарях; не зная деня на смъртта си; 3 вземи сега сечивата си, тула си и лъка си, иди на полето и улови ми дивеч, 4 сготви ми ястие, каквото обичам, и ми донеси да ям, за да те благослови душата ми, преди да умра. 5 Ревека слушаше, когато Исаак говореше на сина си Исава. И отиде Исав на полето да улови и донесе дивеч; 6 а Ревека рече на своя по-малък син Иакова: ето, аз чух, как баща ти каза на брата ти Исава: 7 донес ми дивеч и сготви ми ястие; аз ще ям и ще те благословя пред лицето Господне, преди смъртта си. 8 Сега, сине мой, послушай ме, какво ще ти поръчам: 9 иди при стадото и ми донес оттам две добри (млади) ярета; и аз ще сготвя от тях на баща ти ястие, каквото той обича; 10 а ти ще занесеш на баща си, и той ще яде, за да те благослови преди смъртта си. 11 Иаков рече на майка си Ревека: брат ми Исав е космат, пък аз съм човек гладък; 12 баща ми може да ме попипа, и аз ще бъда пред очите му измамник и ще навлека върху себе си проклятие, а не благословия. 13 А майка му му каза: нека твоето проклятие падне върху мене, сине мой; само послушай думите ми и иди, та ми донес. 14 Той отиде, взе и донесе на майка си; и майка му сготви ястие, каквото обичаше баща му. 15 И взе Ревека скъпата дреха на по-големия си син Исава, която беше при нея в къщи, и облече (с нея) по-малкия си син Иакова; 16 а ръцете му и гладката му шия уви с ярешките кожи; 17 и даде ястието и хляба, които тя бе приготвила, в ръцете на сина си Иакова. 18 Той влезе при баща си и продума: татко! Той отговори: ето ме, кой си ти, сине мой? 19 Иаков рече на баща си: аз съм Исав, твоят първороден син; направих, както ти ми рече; стани, седни и яж от лова ми, та да ме благослави душата ти. 20 И рече Исаак на сина си: как тъй скоро намери, сине мой? Той отговори: Господ Бог твой ми прати насреща ми. 21 И рече Исаак на Иакова: приближи се (до мене), сине мой, да те попипам, дали си ти син ми Исав, или не. 22 Иаков се приближи до баща си Исаака; той го попипа и рече: гласът – глас Иаковов, а ръцете – ръце Исавови. 23 И не го позна, защото ръцете му бяха космати, както ръцете на брата му Исава. И го благослови 24 и рече: ти ли си син ми Исав? Той отговори: аз съм. 25 Исаак рече: дай ми да ям от лова на сина ми, за да те благослови душата ми. Иаков му даде, и той яде; донесе му и вино, и той пи. 26 Баща му Исаак му рече: приближи се (до мене), сине мой, и ме целуни. 27 Той се приближи и го целуна. И усети Исаак дъха от облеклото му и го благослови, като рече: ето, дъхът от сина ми е като дъх от (пълна) нива, която Господ е благословил; (Евр 11:20) 28 да ти даде Господ от небесната роса и от тлъстината на земята, и изобилие на жито и вино; 29 народи да ти слугуват, и племена да ти се поклонят; да бъдеш господар над братята си, и да ти се поклонят синовете на майка ти; които те кълнат – да бъдат проклети; които те благославят – да бъдат благословени! (Чис 22:6; Чис 24:9) 30 Щом свърши Исаак благословията над (сина си) Иакова, и щом Иаков излезе от баща си Исаака, – и брат му Исав си дойде от лов. 31 Сготви и той ястие, донесе на баща си, и му рече: татко, стани, яж от лова на сина си, за да ме благослови душата ти. 32 А баща му Исаак го попита: кой си ти? Той отговори: аз съм твоят син, твоят първороден син, Исав. 33 И разтрепери се Исаак твърде много и рече: а кой беше онзи, който (ми) улови лов, донесе ми, и аз ядох от всичко, преди да дойдеш ти, и го благослових? Той и ще бъде благословен. 34 Исав, като изслуша думите на баща си (Исаака), дигна висок и твърде жаловит вик и каза на баща си: татко, благослови и мене! (Евр 12:17) 35 Но той (му) отговори: брат ти дойде с хитрост и взе твоята благословия. 36 И рече (Исав): дали не затова му е дадено име Иаков, та вече два пъти ме спъва? Той взе първородството ми, и ето, сега ми взе и благословията. И пак рече (Исав на баща си): нима ти не си оставил (и) за мене благословия? (Бит 25:33) 37 Исаак отговори на Исава: ето, аз го поставих господар над тебе, и всичките му братя направих нему слуги; обдарих го с жито и вино; какво да сторя пък за тебе, сине мой? 38 Но Исав рече на баща си: нима, татко, само една благословия имаш? Благослови и мене, татко! И (понеже Исаак мълчеше) Исав издигна глас и заплака. (Евр 12:17) 39 И отговори баща му Исаак и му рече: ето, ти ще живееш от тлъстината на земята и от росата небесна отгоре; (Евр 11:20) 40 ти ще живееш с меча си и ще служиш на брата си; но ще дойде време, когато ще се възпротивиш и ще свалиш игото му от врата си. (4 Цар 8:20; 2 Лет 21:8) 41 Тогава Исав намрази Иакова поради благословията, с която го бе благословил баща му; и рече Исав в сърцето си: наближават дните, когато ще оплакваме баща си; и аз ще убия брата си Иакова. (Авд 1:10) 42 И обадиха на Ревека думите на по-стария и син Исава; и тя прати, та повика по-младия си син Иакова и му рече: ето, брат ти Исав се заканва да те убие; 43 затова, сине мой, послушай сега думите ми: стани, та бягай (в Месопотамия) при брата ми Лавана в Харан; 44 и поживей при него няколко време, докле утихне яростта на брата ти, 45 докле утихне гневът на брата ти против тебе, и той позабрави, какво си му сторил. Тогава ще пратя да те прибера оттам. Защо аз в един ден да се лиша и от двама ви? 46 И рече Ревека на Исаака: дотегна ми животът от тия хетейски дъщери; ако Иаков вземе жена от хетейските дъщери, каквито са тия, от дъщерите на тая земя, защо ми е тоя живот? (Бит 26:34)

Segond 21

от Société Biblique de Genève

Vol de la bénédiction d'Esaü

1 Isaac devenait vieux et ses yeux s'étaient affaiblis au point qu'il ne voyait plus. Alors il appela son fils aîné Esaü et lui dit: «Mon fils!» Il lui répondit: «Me voici!» 2 Isaac dit: «Je suis maintenant âgé et je ne connais pas le jour de ma mort. 3 Prends donc tes armes, ton carquois et ton arc, va dans les champs chasser du gibier pour moi. 4 Prépare-moi un plat comme je les aime et apporte-le-moi à manger afin que je te bénisse avant de mourir.» 5 Rebecca entendit ce qu'Isaac disait à son fils Esaü. Esaü s'en alla dans les champs pour chasser du gibier et le rapporter. 6 Quant à Rebecca, elle dit à son fils Jacob: «J'ai entendu ton père dire à ton frère Esaü: 7 ‘Apporte-moi du gibier et prépare-moi un plat que je mangerai. Je te bénirai alors devant l'Eternel avant ma mort.’ 8 Maintenant, mon fils, écoute-moi et fais ce que je t'ordonne: 9 va me prendre deux bons chevreaux dans le troupeau. J'en ferai pour ton père un plat comme il les aime, 10 et tu le lui apporteras à manger afin qu'il te bénisse avant sa mort.» 11 Jacob répondit à sa mère: «Mon frère Esaü est velu, tandis que moi, je n'ai pas de poils. 12 Peut-être mon père me touchera-t-il et je passerai à ses yeux pour un menteur. J'attirerai alors sur moi la malédiction, et non la bénédiction.» 13 Sa mère lui dit: «Que cette malédiction retombe sur moi, mon fils! Ecoute-moi seulement et va me prendre les chevreaux.» 14 Jacob alla les prendre et les apporta à sa mère, qui prépara un plat comme son père les aimait. 15 Ensuite, Rebecca prit les vêtements de son fils aîné Esaü, les plus beaux qui se trouvaient à la maison, et elle les fit mettre à son fils cadet Jacob. 16 Elle couvrit ses mains et la partie lisse de son cou de la peau des chevreaux, 17 puis elle plaça dans la main de son fils Jacob le plat et le pain qu'elle avait préparés. 18 Il vint vers son père et dit: «Mon père!» Isaac dit: «Me voici. Lequel de mes fils es-tu?» 19 Jacob répondit à son père: «Je suis ton fils aîné Esaü. Je me suis conformé à tes instructions. Lève-toi donc, installe-toi et mange de mon gibier afin de me bénir.» 20 Isaac dit à son fils: «Comment cela? Tu en as vite trouvé, mon fils!» Jacob répondit: «C'est que l'Eternel, ton Dieu, l'a fait venir devant moi.» 21 Isaac dit à Jacob: «Approche-toi donc, que je te touche, mon fils, pour savoir si tu es mon fils Esaü ou non.» 22 Jacob s'approcha de son père Isaac qui le toucha et dit: «La voix est celle de Jacob, mais les mains sont celles d'Esaü.» 23 Il ne le reconnut pas parce que ses mains étaient velues comme celles de son frère Esaü, et il le bénit. 24 Il dit: «Est-ce bien toi, mon fils Esaü?» Jacob répondit: «C'est moi.» 25 Isaac dit: «Sers-moi et que je mange de ton gibier, mon fils, afin de te bénir.» Jacob le servit et il mangea. Il lui apporta aussi du vin et il but. 26 Puis son père Isaac lui dit: «Approche-toi donc et embrasse-moi, mon fils.» 27 Jacob s'approcha et l'embrassa. Isaac sentit l'odeur de ses vêtements. Il le bénit alors en disant: «L'odeur de mon fils est pareille à celle d'un champ que l'Eternel a béni. 28 Que Dieu te donne de la rosée du ciel et des richesses de la terre, du blé et du vin en abondance! 29 Que des peuples te soient asservis et que des nations se prosternent devant toi! Sois le maître de tes frères et que les fils de ta mère se prosternent devant toi! Maudits soient tous ceux qui te maudiront et bénis soient tous ceux qui te béniront.^[1]» 30 Isaac avait fini de bénir Jacob et celui-ci avait à peine quitté son père Isaac lorsque son frère Esaü revint de la chasse. 31 Il prépara, lui aussi, un plat qu'il apporta à son père. Il dit à son père: «Que mon père se lève et mange du gibier de son fils, afin que tu me bénisses!» 32 Son père Isaac lui demanda: «Qui es-tu?» Il répondit: «Je suis ton fils aîné Esaü.» 33 Isaac fut saisi d'une grande, d'une violente émotion et dit: «Qui est donc celui qui a chassé du gibier et me l'a apporté? J'ai mangé de tout avant que tu ne viennes et je l'ai béni. Et effectivement, il sera béni.» 34 Lorsque Esaü entendit les paroles de son père, il poussa de grands cris pleins d'amertume et il dit à son père: «Bénis-moi aussi, mon père!» 35 Isaac dit: «Ton frère est venu avec ruse et a pris ta bénédiction.» 36 Esaü dit: «Est-ce parce qu'on l'a appelé Jacob^[2] qu'il m'a supplanté deux fois? Il a pris mon droit d'aînesse, et voici maintenant qu'il a pris ma bénédiction.» Il ajouta: «N'as-tu pas de bénédiction en réserve pour moi?» 37 Isaac répondit à Esaü: «Je l'ai désigné comme ton maître et je lui ai donné tous ses frères pour serviteurs, je l'ai pourvu en blé et en vin. Que puis-je donc faire pour toi, mon fils?» 38 Esaü dit à son père: «N'as-tu que cette seule bénédiction, mon père? Bénis-moi aussi, mon père!» et il se mit à pleurer tout haut. 39 Son père Isaac lui répondit: «Ton lieu d'habitation sera privé des richesses de la terre et de la rosée du ciel, d'en haut. 40 Tu vivras de ton épée et tu seras asservi à ton frère. Cependant, en errant librement çà et là, tu échapperas à la domination qu'il t'aura imposée.»

Fuite de Jacob

41 Esaü éprouva de la haine contre Jacob à cause de la bénédiction que son père lui avait accordée. Il disait dans son cœur: «Le moment où l'on mènera le deuil sur mon père va approcher et je tuerai mon frère Jacob.» 42 Rebecca fut informée des paroles de son fils aîné Esaü. Elle fit alors appeler son fils cadet Jacob et lui dit: «Ton frère Esaü veut se venger de toi en te tuant. 43 Maintenant, mon fils, écoute-moi! Lève-toi, enfuis-toi chez mon frère Laban à Charan. 44 Reste chez lui quelque temps, jusqu'à ce que la fureur de ton frère s'apaise, 45 jusqu'à ce que la colère de ton frère se détourne de toi et qu'il oublie ce que tu lui as fait. Alors je te ferai revenir. Pourquoi serais-je privée de vous deux en un seul jour?» 46 Rebecca dit à Isaac: «Je suis dégoûtée de la vie à cause de nos belles-filles hittites. Si Jacob prend une femme comme celles-ci parmi les Hittites, parmi les filles du pays, à quoi me sert la vie?»