от Bulgarian Bible Society1Минаха се три години без да има война между Сирия и Израил.2На третата година иудейският цар Иосафат отиде при израилския цар. (2 Лет 18:2)3Израилският цар каза на слугите си: знаете ли, че Рамот Галаадски е наш? А ние тъй дълго мълчим и го не вземаме от ръцете на сирийския цар. (3 Цар 4:13; 3 Цар 20:34)4И рече на Иосафата: ще дойдеш ли с мене на война против Рамот Галаадски? Иосафат отговори на израилския цар: както ти ще идеш, тъй и аз; както твоят народ, тъй и моят народ; както твоите коне, тъй и моите. (4 Цар 3:7; 2 Лет 18:3)5Иосафат рече на израилския цар: попитай днес, какво ще каже Господ. (2 Лет 18:4)6Израилският цар събра пророците до четиристотин души – и ги попита: да ида ли на война против Рамот Галаадски или не? Те отговориха: иди, Господ ще го предаде в ръцете на царя. (2 Лет 18:5)7Иосафат попита: няма ли тук още някой пророк Господен, та чрез него да попитаме Господа? (2 Лет 18:6)8Израилският цар отговори на Иосафата: има още един човек, чрез когото може да попитаме Господа, но аз го не обичам, защото не пророкува за мене добро, а само зло, – той е Иемвлаевият син Михей. Иосафат каза: царю, не говори тъй. (3 Цар 20:13; Гал 4:16; 2 Тим 4:3)9Израилският цар повика един скопец и рече: иди по-скоро за Иемвлаевия син Михей.10Израилският цар и Иосафат, иудейският цар, седяха всякой на своето седалище, облечени в царски дрехи, на стъгдата пред портите на Самария, и всички пророци пророкуваха пред тях.11Хенаановият син Седекия си направи железни рога и рече: тъй казва Господ: с тия ще избодеш сирийци, докле ги изтребиш. (2 Лет 18:10; Ер 28:14)12И всички пророци пророкуваха същото, думайки: върви против Рамот Галаадски; ще има успех; Господ ще го предаде в ръцете на царя.13Изпратеният, който бе отишъл да повика Михея, му думаше: ето, речите на пророците едногласно предсказват на царя добро; нека и твоята дума бъде съгласна с думата на всекиго от тях; изречи и ти добро. (2 Лет 18:12)14Михей отговори: жив ми Господ! Ще изрека онова, което ми каже Господ. (Ер 23:28; Ер 42:4)15И той дойде при царя. Царят го попита: Михее! да идем ли на война против Рамот Галаадски, или не? А тоя му отговори: иди, ще има успех; Господ ще го предаде в ръцете на царя. (2 Лет 18:14)16Тогава царят му рече: пак и пак те заклевам да не говориш нищо, освен истината в името на Господа. (2 Лет 18:15)17Той отговори: виждам всички израилтяни пръснати по планините като овци, които нямат пастир. И Господ каза: началник нямат; нека всякой се върне смиром у дома си. (Чис 27:17; 2 Лет 18:16)18Израилският цар рече Иосафату: не говорих ли ти, че той не пророкува добро за мене, а само лошо? (2 Лет 18:17)19И (Михей) отговори: (не е тъй) изслушай словото Господне: видях Господа да седи на Своя престол, и цялото небесно войнство стоеше при Него отдясно и отляво; (Ис 6:1)20и Господ рече: кой би склонил Ахава да иде и падне в Рамот Галаадски? И един казваше тъй, а други – инак;21един дух се изстъпи, застана пред лицето на Господа и рече: аз ще го склоня! А Господ попита: с какво? (2 Лет 18:20; Йов 1:6)22Той отговори: ще изляза и ще стана лъжлив дух в устата на всичките му пророци. Господ каза: ти ще го склониш и ще изпълниш това; иди и стори тъй. (2 Лет 18:21; Ез 14:9; Мт 6:13)23И ето, Господ сега допусна лъжливия дух в устата на всички тия твои пророци; но Господ изрече за тебе лошо. (2 Сол 2:11)24А Хенаановият син Седекия се доближи, удари Михея по бузата, и рече: как, нима излезе от мене Духът Господен, за да говори в тебе? (2 Лет 18:23; Ер 20:2)25Михей отговори: ето, ти ще видиш това в оня ден, когато ще бягаш от една стая в друга, за да се скриеш. (2 Лет 18:24)26Тогава израилският цар каза: вземете Михея и го отведете при градоначалника Амона и при царския син Иоаса27и кажете: тъй говори царят: затворете тогова в тъмница и го хранете оскъдно с хляб и оскъдно с вода, докле се върна смиром. (3 Цар 20:11; Пс 79:6)28Михей каза: ако се върнеш смиром, то не Господ е говорил чрез мене. И рече: слушайте, всички люде!29Израилският цар и Иосафат, иудейският цар, тръгнаха за Рамот Галаадски. (2 Лет 18:28)30Израилският цар рече на Иосафата: аз ще се преоблека и ще вляза в бой, а ти облечи царските си дрехи. И израилският цар се преоблече и влезе в бой. (2 Лет 18:29)31Сирийският цар заповяда на колесничните началници, които бяха на брой трийсет и двама, думайки: не се бийте ни то с малък, нито с голям, а само с израилския цар.32Колесничните началници, като видяха Иосафата, помислиха: бездруго, това е израилският цар, и се обърнаха против него, за да се ударят с него. Иосафат завика. (2 Лет 18:31)33Колесничните началници, като видяха, че той не е израилският цар, обърнаха се от него.34А един човек опна случайно лък и рани израилския цар през шевовете на бронята. И царят каза на колесничаря си: върни назад и ме изведи из войската, понеже съм ранен. (2 Лет 18:33)35Но в оня ден боят се усили, и царят стоя на колесницата срещу сирийци, а вечерта умря; кръвта от раната се лееше по колесницата. (3 Цар 20:42; 2 Лет 18:34)36И при заник-слънце биде обявено по целия стан: всякой да иде в града си, всякой – в земята си.37Царят умря и биде докаран в Самария, и погребаха царя в Самария.38Колесницата умиха на Самарийския водоем, дето се миеха блудници, и псета лижеха кръвта му, по словото на Господа, което Той изрече. (3 Цар 21:19)39Другите дела на Ахава, всичко, що е направил, и къщата от слонова кост, що е съградил, и всички градове, що е построил, са описани в летописите на израилските царе. (2 Лет 18:2; Ам 3:15)40Ахав почина при отците си, и вместо него се възцари син му Охозия.41Иосафат, син Асов, се възцари над Иудея в четвъртата година на израилския цар Ахава. (2 Лет 17:1)42Иосафат беше на трийсет и пет години, когато се възцари, и царува в Иерусалим двайсет и пет години. Майка му се казваше Азува, Салаилева дъщеря.43Във всичко той вървеше по пътя на баща си Аса, не се отклоняваше от него, като вършеше, каквото беше угодно пред очите на Господа. Само оброчищата не бяха отменени. Народът още принасяше жертви и кадеше по оброчищата. (3 Цар 15:14; 2 Лет 15:17)44Иосафат сключи мир с израилския цар. (2 Лет 19:2)45Останалите дела на Иосафата и подвизите му, каквито е извършил, и как е воювал, са описани в летописите на иудейските царе. (2 Лет 18:1)46И колкото блудници бяха останали от времето на баща му Аса, той изтреби от земята. (3 Цар 15:12)47В Идумея тогава нямаше цар; имаше царски наместник. (2 Цар 8:14; 3 Цар 11:17)48(Цар) Иосафат построи кораби на морето, за да ходи в Офир за злато; но те не стигнаха дотам, понеже се разбиха в Ецион-Гавер. (3 Цар 9:28; 2 Лет 20:36)49Тогава Ахавовият син Охозия каза на Иосафата: нека моите слуги отидат на кораби с твоите. Но Иосафат се не съгласи. (2 Лет 19:2)50Иосафат почина при отците си, и биде погребан при тях в града на отца си Давида. И вместо него се възцари син му Иорам. (2 Лет 21:1)51Ахавовият син Охозия се възцари в Самария над Израиля в седемнайсетата година на иудейския цар Иосафата и царува над израилтяните (в Самария) две години52и върши, каквото беше неугодно пред очите на Господа, и ходеше по пътя на баща си и на майка си и по пътя на Наватовия син Иеровоама, който вкара в грях Израиля: (3 Цар 15:26)53той служеше на Ваала, покланяше му се и прогневи Господа, Бога Израилев, с всичко онова, което бе вършил баща му. (Съд 2:11)
1For three years there wasn’t any war between Aram and Israel.2In the third year Jehoshaphat went down to see Ahab, the king of Israel. Jehoshaphat was king of Judah.3The king of Israel had spoken to his officials. He had said, ‘Don’t you know that Ramoth Gilead belongs to us? And we aren’t even doing anything to take it back from the king of Aram.’4So Ahab asked Jehoshaphat, ‘Will you go with me to fight against Ramoth Gilead?’ Jehoshaphat replied to the king of Israel, ‘Yes. I’ll go with you. My men will go with you. My horses will also go with you.’5Jehoshaphat continued, ‘First ask the LORD for advice.’6So the king of Israel brought about 400 prophets together. He asked them, ‘Should I go to war against Ramoth Gilead? Or should I stay here?’ ‘Go’, they answered. ‘The Lord will hand it over to you.’7But Jehoshaphat asked, ‘Is there no longer a prophet of the LORD here? If there is, ask him what we should do.’8The king of Israel answered Jehoshaphat. He said, ‘There is still one other man we can go to. We can ask the LORD for advice through him. But I hate him. He never prophesies anything good about me. He only prophesies bad things. His name is Micaiah. He’s the son of Imlah.’ ‘You shouldn’t say bad things about him,’ Jehoshaphat replied.9So the king of Israel called for one of his officials. He told him, ‘Bring Micaiah, the son of Imlah, right away.’10The king of Israel and Jehoshaphat, the king of Judah, were wearing their royal robes. They were sitting on their thrones at the threshing-floor. It was near the entrance of the gate of Samaria. All the prophets were prophesying in front of them.11Zedekiah was the son of Kenaanah. Zedekiah had made horns out of iron. They looked like animal horns. He announced, ‘The LORD says, “With these horns you will drive back the men of Aram until they are destroyed.” ’12All the other prophets were prophesying the same thing. ‘Attack Ramoth Gilead,’ they said. ‘Win the battle over it. The LORD will hand it over to you.’13A messenger went to get Micaiah. He said to him, ‘Look. The other prophets agree. All of them are saying the king will have success. So agree with them. Say the same thing they do.’14But Micaiah said, ‘You can be sure that the LORD lives. And here is something you can be just as sure of. I can only tell the king what the LORD tells me to say.’15When Micaiah arrived, the king spoke to him. He asked, ‘Should we go to war against Ramoth Gilead, or not?’ ‘Attack’, he answered. ‘You will win. The LORD will hand Ramoth Gilead over to you.’16The king said to him, ‘I’ve made you promise to tell the truth many times before. So don’t tell me anything but the truth in the name of the LORD.’17Then Micaiah answered, ‘I saw all the Israelites scattered on the hills. They were like sheep that didn’t have a shepherd. The LORD said, “These people do not have a master. Let each of them go home in peace.” ’18The king of Israel spoke to Jehoshaphat. He said, ‘Didn’t I tell you he never prophesies anything good about me? He only prophesies bad things.’19Micaiah continued, ‘Listen to the LORD’s message. I saw the LORD sitting on his throne. All the angels of heaven were standing around him. Some were standing at his right side. The others were standing at his left side.20The LORD said, “Who will get Ahab to attack Ramoth Gilead? I want him to die there.” ‘One angel suggested one thing. Another suggested something else.21Finally, a spirit came forward and stood in front of the LORD. The spirit said, “I’ll get Ahab to do it.”22‘ “How?” the LORD asked. ‘The spirit said, “I’ll go out and put lies in the mouths of all his prophets.” ‘ “You will have success in getting Ahab to attack Ramoth Gilead,” said the LORD. “Go and do it.”23‘So the LORD has put lies in the mouths of all your prophets. He has said that great harm will come to you.’24Then Zedekiah, the son of Kenaanah, went up and slapped Micaiah in the face. Zedekiah asked Micaiah, ‘Do you think the spirit sent by the LORD left me? Do you think that spirit went to speak to you?’25Micaiah replied, ‘You will find out on the day you go to hide in an inside room to save your life.’26Then the king of Israel gave an order. He said, ‘Take Micaiah away. Send him back to Amon. Amon is the ruler of the city of Samaria. And send him back to Joash. Joash is a member of the royal court.27Tell him, “The king says, ‘Put this fellow in prison. Don’t give him anything but bread and water until I return safely.’ ” ’28Micaiah announced, ‘Do you really think you will return safely? If you do, the LORD hasn’t spoken through me.’ He continued, ‘All of you people, remember what I’ve said!’
Ahab is killed at Ramoth Gilead
29So the king of Israel went up to Ramoth Gilead. Jehoshaphat, the king of Judah, went there too.30The king of Israel spoke to Jehoshaphat. He said, ‘I’ll go into battle wearing different clothes. Then people won’t recognise me. But you wear your royal robes.’ So the king of Israel put on different clothes. Then he went into battle.31The king of Aram had given an order to his 32 chariot commanders. He had said, ‘Fight only against the king of Israel. Don’t fight against anyone else.’32The chariot commanders saw Jehoshaphat. They thought, ‘That has to be the king of Israel.’ So they turned to attack him. But Jehoshaphat cried out.33Then the commanders saw he wasn’t the king of Israel after all. So they stopped chasing him.34But someone shot an arrow without taking aim. The arrow hit the king of Israel between the parts of his armour. The king told his chariot driver, ‘Turn the chariot around. Get me out of this battle. I’ve been wounded.’35All day long the battle continued. The king kept himself standing up by leaning against the inside of his chariot. He kept his face towards the men of Aram. The blood from his wound ran down onto the floor of the chariot. That evening he died.36As the sun was setting, a cry spread through the army. ‘Every man must go to his own town!’ they said. ‘Every man must go to his own land!’37So the king died. He was brought to Samaria. They buried him there.38They washed the chariot at a pool in Samaria. It was where the prostitutes took baths. The dogs licked up Ahab’s blood. It happened exactly as the LORD had said it would.39The other events of Ahab’s rule are written down. Everything he did is written down. That includes the palace he built and decorated with ivory. It also includes the cities he built up and put high walls around. All these things are written in the official records of the kings of Israel.40Ahab joined the members of his family who had already died. Ahab’s son Ahaziah became the next king after him.
Jehoshaphat king of Judah
41Jehoshaphat began to rule over Judah. It was in the fourth year that Ahab was king of Israel. Jehoshaphat was the son of Asa.42Jehoshaphat was 35 years old when he became king. He ruled in Jerusalem for 25 years. His mother’s name was Azubah. She was the daughter of Shilhi.43Jehoshaphat followed all the ways of his father Asa. He didn’t wander away from them. He did what was right in the sight of the LORD. But the high places weren’t removed. The people continued to offer sacrifices and burn incense at them.44Jehoshaphat was also at peace with the king of Israel.45The other events of Jehoshaphat’s rule are written down. The brave things he did in battle and everything else he accomplished are written down. All these things are written in the official records of the kings of Judah.46Jehoshaphat got rid of the rest of the male prostitutes who were at the temples. They had remained in the land even after the rule of his father Asa.47At that time Edom didn’t have a king. An area governor was in charge.48Jehoshaphat built many ships that he used to carry goods to be traded. The ships were supposed to go to Ophir for gold. But they never had a chance to sail. They were wrecked at Ezion Geber.49At that time Ahaziah, the son of Ahab, spoke to Jehoshaphat. He said, ‘Let my men sail with yours.’ But Jehoshaphat refused.50Jehoshaphat joined the members of his family who had already died. He was buried in the family tomb in the city of King David. Jehoshaphat’s son Jehoram became the next king after him.
Ahaziah king of Israel
51Ahaziah became king of Israel in Samaria. It was in the 17th year that Jehoshaphat was king of Judah. Ahaziah ruled over Israel for two years. He was the son of Ahab.52Ahaziah did what was evil in the sight of the LORD. He lived the way his father and mother had lived. He lived the way Jeroboam, the son of Nebat, had lived. Jeroboam had caused Israel to sin.53Ahaziah served and worshipped the god named Baal. He made the LORD, the God of Israel, very angry. That’s exactly what Ahaziah’s father had done.