3 Царе 11 | Библия, синодално издание

Библия, синодално издание

1 Цар Соломон залюби, освен фараоновата дъщеря, и много жени чужденки – моавитки, амонитки, идумейки, сидонки и хетейки, – (Вт 17:17) 2 от ония народи, за които Господ бе казал на Израилевите синове: не влизайте при тях, и те да не влизат при вас, за да не склонят сърцето ви към своите богове. Към тях се прилепи Соломон с любовта си. (Изх 34:15; Вт 7:3)

Изх 34:15Вт 7:3

3 Той имаше седемстотин жени и триста наложници: и неговите жени развратиха сърцето му. 4 Когато Соломон остаря, неговите жени склониха сърцето му към други богове, и сърцето му не бе напълно предадено на неговия Господ Бог, както сърцето на баща му Давида. (3 Цар 21:25; Сир 47:22) 5 И Соломон започна да служи на Астарта, сидонско божество, и на Милхома, амонитска гнусотия. (Съд 2:13; 4 Цар 23:13) 6 И Соломон вършеше това, що бе неугодно пред очите на Господа, и не следваше напълно Господа като баща си Давида. 7 Тогава Соломон съгради капище на Хамоса, моавска гнусотия, на планината, която е пред Иерусалим, и на Молоха, амонитска гнусотия. (Чис 21:29; 4 Цар 23:13) 8 Тъй направи той за всичките си жени чужденки, които кадяха и принасяха жертви на своите богове. 9 И Господ се разгневи на Соломона, задето си отклони сърцето от Господа, Бога Израилев, Който два пъти бе му се явявал (3 Цар 9:2) 10 и му бе заповядал да не върви след други богове, но той не изпълни това, що му бе заповядал Господ (Бог). (3 Цар 6:12) 11 И Господ рече на Соломона: задето това се върши у тебе, и ти не запази Моя завет и Моите наредби, които ти бях заповядал, ще изтръгна царството от тебе и ще го дам на твоя раб; (3 Цар 12:15) 12 но през твоите дни Аз няма да направя това заради баща ти Давида: от ръцете на сина ти ще го изтръгна; (3 Цар 12:16) 13 ала не цялото царство ще изтръгна: едно коляно ще дам на сина ти заради Моя раб Давида и заради Иерусалим, който съм избрал. (3 Цар 9:3; 3 Цар 11:31) 14 И Господ въздигна на Соломона противник – идумееца Адера, от идумейски царски род. 15 Когато Давид беше в Идумея, и военачалникът Иоав дойде да погребе убитите, след като бе избил всичко мъжко в Идумея, – (2 Цар 8:14) 16 понеже Иоав и всички израилтяни прекараха там шест месеца, докле не изтребиха всичко мъжко в Идумея, – (2 Цар 8:13) 17 тогава тоя Адер избяга в Египет и, с него няколко идумейци, които бяха служили при баща му; Адер беше тогава малко дете. (2 Цар 8:14; 3 Цар 22:47) 18 Когато тръгнаха от Мадиам, те дойдоха във Фаран и взеха със себе си люде от Фаран и стигнаха в Египет при фараона – египетския цар; (Адер влезе при фараона, и) тоя му даде дом, назначи му заплата и му даде земя. (Бит 14:6; Бит 25:2; Бит 36:35)

Бит 14:6Бит 25:2Бит 36:35

19 Адер придоби голяма милост у фараона, тъй че го ожени за сестрата на жена си, сестра на царица Тахпенеса. 20 Тахпенесината сестра му роди син Генуват. Тахпенеса го възпитаваше във фараоновия дом; и Генуват живееше във фараоновия дом заедно с фараоновите синове. 21 Когато Адер чу, че Давид починал при отците си и че военачалник Иоав умрял, каза на фараона: пусни ме да ида в земята си. (Изх 4:18; 3 Цар 2:10) 22 Фараонът му каза: нима се нуждаеш от нещо при мене, та искаш да идеш в земята си? Той отговори: не, но пусни ме. (И Адер се върна в земята си.) 23 Господ повдигна против Соломона и друг противник – Разона, Елиадов син, който бе избягал от господаря си Адраазара, сувски цар, (2 Цар 8:3) 24 и, като събра около себе си люде, стана началник на шайка, след като Давид бе победил Адраазара; и те отидоха в Дамаск, настаниха се там и господаруваха в Дамаск. (2 Цар 8:3; 2 Цар 10:16) 25 Той бе противник на Израиля през всички дни на Соломона. Освен злото, сто 26 И Наватовият син Иеровоам, ефремец от Цареда, – името на майка му, вдовица, беше Церуа, – Соломонов слуга, дигна ръка против царя. (2 Лет 13:6) 27 Ето по какъв повод той дигна ръка против царя: Соломон строеше Мило, поправяше повредите в града на баща си Давида. (3 Цар 9:15) 28 Иеровоам беше силен човек. Соломон, като забележи, че този момък го бива за работа, постави го нагледник над поданните работници от Иосифовия дом. 29 В онова време случи се на Иеровоама да излезе от Иерусалим; по пътя го срещна пророк Ахия Силомец, облечен в нова дреха. Те бяха само двама в полето. 30 И Ахия взе новата дреха, която беше на него, разкъса я на дванайсет части (3 Цар 12:15; 3 Цар 14:2; 4 Цар 17:21)

3 Цар 12:153 Цар 14:24 Цар 17:21

31 и рече на Иеровоама: вземи си десет части, защото тъй говори Господ, Бог Израилев: ето, изтръгвам царството от ръката на Соломона и десет колена давам на тебе, (3 Цар 12:15; 3 Цар 14:8) 32 а едно коляно^[1] ще остане нему заради Моя раб Давида и заради град Иерусалим, който избрах от всички Израилеви колена. (3 Цар 12:20) 33 Това е, задето те Ме оставиха и почнаха да се кланят на Астарта, сидонско божество, и ка Хамоса, моавски бог, и на Милхома, амонитски бог, и не ходиха по Моите пътища, за да вършат, каквото е угодно пред очите Ми, и да пазят Моите устави и Моите заповеди, като баща му Давида. 34 Аз не отнимам цялото царство от ръката му, а го оставям да владее през целия си живот заради Моя раб Давида, когото избрах и който пазеше Моите заповеди и Моите наредби; (2 Цар 7:18; Пс 88:4; Сир 47:24)

2 Цар 7:18Пс 88:4Сир 47:24

35 но ще отнема царството от ръката на сина му и десет колена от него ще дам на тебе; 36 а на сина му ще дам едно коляно, за да остане светилото на Моя раб Давида през всички дни пред лицето Ми в град Иерусалим, който Си избрах, за да пребъдва там името Ми. (2 Цар 21:17; 3 Цар 12:15) 37 Тебе избирам, и ти ще владееш всичко, що пожелае душата ти, и ще бъдеш цар над Израиля; 38 и ако пазиш всичко, каквото ти заповядвам, вървиш по пътищата Ми и вършиш, каквото е угодно пред очите Ми, като пазиш Моите устави и Моите заповеди, както прави Моят раб Давид, Аз ще бъда с тебе и ще ти въздигна крепък дом, както създадох на Давида, и ще ти дам Израиля; (1 Цар 2:35; 2 Цар 7:16; 3 Цар 9:4)

1 Цар 2:352 Цар 7:163 Цар 9:4

39 ще унижа Давидовия род за това, ала не завинаги. (Лк 1:32) 40 А Соломон искаше да убие Иеровоама, но Иеровоам стана, та избяга в Египет при Сусакима, египетски цар, и живя в Египет до смъртта Соломонова. (3 Цар 14:30) 41 Останалите дела на Соломона и всичко, що той върши, и мъдростта му са описани в книгата на делата Соломонови. (2 Лет 1:1; Сир 47:23) 42 Времето, през което Соломон царува в Иерусалим над цял Израил, беше четирийсет години. 43 И Соломон почина при отците си и биде погребан в града на баща си Давида; и вместо него се възцари син му Ровоам. (2 Лет 9:31; Мт 1:7)

New International Reader’s Version

от Biblica

Solomon’s wives

1 King Solomon loved many women besides Pharaoh’s daughter. They were from other lands. They were Moabites, Ammonites, Edomites, Sidonians and Hittites. 2 The LORD had warned Israel about women from other nations. He had said, ‘You must not marry them. If you do, you can be sure they will turn your hearts towards their gods.’ But Solomon continued to love them anyway. He wouldn’t give them up. 3 He had 700 wives who came from royal families. And he had 300 concubines. His wives led him astray. 4 As Solomon grew older, his wives turned his heart towards other gods. He didn’t follow the LORD his God with all his heart. So he wasn’t like his father David. 5 Solomon worshipped Ashtoreth. Ashtoreth was the female god of the Sidonians. He also worshipped Molek. Molek was the god of the Ammonites. The LORD hated that god. 6 Solomon did what was evil in the sight of the LORD. He didn’t completely obey the LORD. He didn’t do what his father David had done. 7 There is a hill east of Jerusalem. Solomon built a high place for worshipping Chemosh there. He built a high place for worshipping Molek there too. Chemosh was the god of Moab. Molek was the god of Ammon. The LORD hated both of those gods. 8 Solomon also built high places so that all his wives from other nations could worship their gods. Those women burned incense and offered sacrifices to their gods. 9 The LORD became angry with Solomon. That’s because his heart had turned away from the LORD, the God of Israel. He had appeared to Solomon twice. 10 He had commanded Solomon not to worship other gods. But Solomon didn’t obey the LORD. 11 So the LORD said to Solomon, ‘You have chosen not to keep my covenant. You have decided not to obey my rules. I commanded you to do what I told you. But you did not do it. So you can be absolutely sure I will tear the kingdom away from you. I will give it to one of your officials. 12 But I will not do that while you are still living. Because of your father David I will wait. I will tear the kingdom out of your son’s hand. 13 But I will not tear the whole kingdom away from him. I will give him one of the tribes because of my servant David. I will also do it because of Jerusalem. That is the city I have chosen.’

Solomon’s enemies

14 Then the LORD brought an enemy against Solomon. The enemy’s name was Hadad. He was from Edom. In fact, he belonged to the royal family of Edom. 15 David had fought against Edom. Joab had been the commander of the army. He had gone up to bury the dead bodies of the Israelites who had been killed in battle. At that time he had struck down all the men in Edom. 16 In fact, Joab and all the men of Israel stayed there for six months. During that time they destroyed all the men in Edom. 17 But when Hadad was only a boy, he ran away to Egypt. Some officials from Edom went with him. They had served Hadad’s father. 18 They started out from Midian and went to Paran. They took some people from Paran with them. Then they went to Egypt. They went to Pharaoh, the king of Egypt. He gave Hadad a house and some land. He also supplied him with food. 19 Pharaoh was very pleased with Hadad. Pharaoh’s wife was Queen Tahpenes. He gave Hadad her sister to be his wife. 20 The sister of Tahpenes had a son by Hadad. The baby was named Genubath. Tahpenes brought him up in the royal palace. Genubath lived there with Pharaoh’s own children. 21 Hadad heard that David had joined the members of his family who had already died. He also heard that Joab, the commander of the army, was dead. Hadad heard those things while he was in Egypt. He said to Pharaoh, ‘Let me go. I want to return to my own country.’ 22 ‘Why do you want to go back to your own country?’ Pharaoh asked. ‘Don’t you have everything you need right here?’ ‘Yes’, Hadad replied. ‘But I want you to let me go anyway!’ 23 God brought another enemy against Solomon. The enemy’s name was Rezon. He was the son of Eliada. Rezon had run away from his master Hadadezer, the king of Zobah. 24 David had destroyed Zobah’s army. Then Rezon gathered together some men to follow him. He became their leader. They went to Damascus where they made their homes. They also took control of Damascus. 25 Rezon was Israel’s enemy as long as Solomon was living. Rezon added to the trouble Hadad had caused. So Rezon ruled in Aram. He was Israel’s enemy.

Jeroboam refuses to follow Solomon

26 Jeroboam refused to follow King Solomon. He was one of Solomon’s officials. He was from Zeredah in the territory of Ephraim. His father was Nebat. His mother was a widow named Zeruah. 27 Here is the story of how Jeroboam refused to follow the king. Solomon had filled in the low places near the palace. He had also repaired the wall of the city of his father David. 28 Jeroboam was a very important young man. Solomon saw how well he did his work. So he put him in charge of all the workers in northern Israel. 29 About that time Jeroboam was going out of Jerusalem. Ahijah the prophet met him on the road. Ahijah was from Shiloh. He was wearing a new coat. The two of them were all alone out in the country. 30 Ahijah grabbed the new coat he had on. He tore it up into 12 pieces. 31 Then he said to Jeroboam, ‘Take ten pieces for yourself. The LORD is the God of Israel. He says, “I am going to tear the kingdom out of Solomon’s hand. I will give you ten of its tribes. 32 Solomon will have one of its tribes. I will let him keep it because of my servant David and because of Jerusalem. I have chosen that city out of all the cities in the tribes of Israel. 33 I will do these things because the tribes have deserted me. They have worshipped Ashtoreth, the female god of the people of Sidon. They have worshipped Chemosh, the god of the people of Moab. And they have worshipped Molek, the god of the people of Ammon. They have not lived the way I wanted them to. They have not done what is right in my eyes. They have not obeyed my rules and laws as Solomon’s father David did. 34 ‘ “But I will not take the whole kingdom out of Solomon’s hand. I have made him ruler all the days of his life. I have done it because of my servant David. I chose him, and he obeyed my commands and rules. 35 I will take the kingdom out of his son’s hands. And I will give you ten of the tribes. 36 I will give one of the tribes to David’s son. Then my servant David will always have a son on his throne in Jerusalem. The lamp of David’s kingdom will always burn brightly in my sight. Jerusalem is the city I chose for my Name. 37 But I will make you king over Israel. You will rule over everything your heart desires. So you will be the king of Israel. 38 Do everything I command you to do. Live the way I want you to. Do what is right in my eyes. Obey my rules and commands. That is what my servant David did. If you do those things, I will be with you. I will build you a kingdom. It will last as long as the one I built for David. I will give Israel to you. 39 I will punish David’s family because of what Solomon has done. But I will not punish them for ever.” ’ 40 Solomon tried to kill Jeroboam. But Jeroboam ran away to Egypt. He went to Shishak, the king of Egypt. He stayed there until Solomon died.

Solomon dies

41 The other events of Solomon’s rule are written down. Everything he did and the wisdom he showed are written down. They are written in the official records of Solomon. 42 Solomon ruled in Jerusalem over the whole nation of Israel for 40 years. 43 Then he joined the members of his family who had already died. He was buried in the city of his father David. Solomon’s son Rehoboam became the next king after him.