2 Царе 3 | Библия, синодално издание

Библия, синодално издание

1 Разпрата между Сауловия дом и Давидовия дом трая дълго. Давид все повече се усилваше, а Сауловият дом все повече отслабваше. (2 Цар 5:10) 2 На Давида се родиха синове (шест) в Хеврон. Първороден му беше Амнон от изреелката Ахиноама, (1 Лет 3:1) 3 а втори (син) му беше Далуйа от кармелитката Авигея, бивша Навалова жена; трети – Авесалом, син на Мааха, дъщеря на Талмая, гесурския цар; (1 Лет 3:12) 4 четвърти – Адония, син от Агита; пети – Сафатия, син от Авитала; (3 Цар 1:5) 5 шести – Иетераам от Егла, Давидова жена. Те се родиха на Давида в Хеврон. (1 Лет 3:3) 6 Докле траеше разпрата между Сауловия дом и Давидовия дом, Авенир поддържаше Сауловия дом. 7 Саул имаше наложница, по име Рицпа, дъщеря на Айя. (И Авенир влезе при нея.) И каза (Иевостей) на Авенира: защо влезе при бащината ми наложница? (2 Цар 21:8) 8 Авенир страшно се разсърди от думите на Иевостея и каза: нима аз съм песя глава? Аз днес сторих милост към дома на баща ти Саула, към братята му и приятелите му против Иуда, и не те предадох в ръцете на Давида, а ти сега заради една жена търсиш в мене грях. (1 Цар 24:15; 2 Цар 9:8; 2 Цар 16:9)

1 Цар 24:152 Цар 9:82 Цар 16:9

9 Нека Бог стори това и това на Авенира и още повече да стори! Както Господ се кле на Давида, тъй и ще сторя (днес) за него: 10 ще отнема царството от Сауловия дом и ще поставя Давидовия престол над Израиля и над Иуда, от Дан до Вирсавия. (Съд 20:1; 1 Цар 3:20; 2 Цар 17:11)

Съд 20:11 Цар 3:202 Цар 17:11

11 И Иевостей не можа да отвърне на Авенира, понеже се боеше от него. 12 И Авенир прати от своя страна пратеници до Давида (в Хеврон, дето се намерваше,) да кажат: чия е тая земя? да кажат още: сключи с мене съюз, и ръката ми ще бъде с тебе, за да обърна към тебе целия израилски народ. 13 И (Давид) каза: добре, ще сключа с тебе съюз, само за едно те моля, именно ти няма да видиш лицето ми, ако не доведеш със себе си Мелхола, Сауловата дъщеря, когато дойдеш да се видиш с мене. 14 И Давид прати пратеници до Иевостея, Саулов син, да кажат: върни жена ми Мелхола, която аз придобих за сто филистимски краеобрязъци. (1 Цар 18:27) 15 Тогава Иевостей прати, та я взе от мъжа и Фалтия, Лаишев син. (1 Цар 25:44) 16 С нея тръгна и мъж и и с плач я придружи до Бахурим; но Авенир му каза: върни се. И той се върна. 17 И Авенир се обърна към старейшините Израилеви, думайки: и вчера и завчера вие искахте Давид да ви бъде цар; 18 направете това сега, защото Господ е казал на Давида: чрез ръката на Моя раб Давида ще спася народа Си Израиля от ръката на филистимци и от ръката на всичките му врагове. (2 Цар 5:2) 19 Същото говори Авенир и на вениаминци. И отиде Авенир в Хеврон, за да обади на Давида всичко, що желаеха Израил и целият Вениаминов дом. (1 Лет 12:29) 20 Авенир дойде при Давида в Хеврон и заедно с него двайсет мъже, и Давид даде угощение на Авенира и на людете, що бяха с него. 21 И Авенир каза на Давида: ще стана и ще ида да събера около господаря си царя целия израилски народ, и те ще встъпят в завет с тебе, и ти ще царуваш над всички, както желае душата ти. И Давид отпусна Авенира, и той си отиде смиром. 22 И ето, Давидовите слуги заедно с Иоава се завърнаха от похода и донесоха със себе си голяма плячка; но Авенира го нямаше вече при Давида в Хеврон, защото Давид го беше отпратил, и той си бе отишъл смиром. (2 Цар 4:1) 23 Когато Иоав и цялата войска, която бе ходила с него, дойдоха, разказаха на Иоава: дохожда Авенир, Нировият син, при царя, и той го отпрати, и оня си отиде смиром. 24 И Иоав дойде при царя и каза: какво си направил? Ето, Авенир дохождал при тебе, защо си го отпратил, и той си е отишъл? 25 Ти знаеш Авенира, Нировия син: той е дохождал да те излъже, да узнае, къде влизаш и излизаш, и да разузнае всичко, що вършиш. (2 Цар 10:3) 26 Иоав излезе от Давида и прати бързоходци след Авенира; и те го върнаха от кладенеца Сира, без да знае Давид. 27 Когато Авенир се върна в Хеврон, Иоав го отведе навътре от вратата, уж да говори с него тайно, и там го прободе в корема. И Авенир умря за кръвта на Асаила, Иоавовия брат. (2 Цар 2:23; 2 Цар 20:10; 3 Цар 2:5; 3 Цар 2:32)

2 Цар 2:232 Цар 20:103 Цар 2:53 Цар 2:32

28 Отпосле, като чу Давид за това, каза: не съм виновен аз и царството ми пред Господа вовеки за кръвта на Авенира, Нировия син; 29 нека тя падне върху главата на Иоава и върху целия му бащин дом; нека в дома на Иоава има винаги човек със семетечение, или прокажен, или който се подпира на тояга, или който пада от меч, или който се нуждае за хляб. (Лев 15:2; 3 Цар 2:33; 4 Цар 5:27)

Лев 15:23 Цар 2:334 Цар 5:27

30 А Иоав и брат му Авеса убиха Авенира, задето той уби брата им Асаила в битката при Гаваон. (2 Цар 2:23; 3 Цар 2:5) 31 И Давид каза на Иоава и на всички люде, които бяха с него: раздерете дрехите си и се облечете във вретища и оплаквайте Авенира. И цар Давид вървя след носилото му. (Йоил 2:13) 32 Когато погребаха Авенира в Хеврон, царят плака с висок глас над Авенировия гроб; плака и целият народ. 33 И царят оплака Авенира, нареждайки: нима като един невредник трябваше да умре Авенир? 34 ръцете ти не бяха свързани, нозете ти не бяха оковани; и ти падна, както падат от разбойници. И целият народ начена още повече да го оплаква. 35 И целият народ дойде да предложи на Давида хляб, докле още не бе мръкнало, но Давид се закле, думайки: нека Бог ми стори това и това и още повече да ми стори, ако вкуся хляб или друго нещо до залез-слънце. (2 Цар 19:13) 36 И целият народ узна това, и това му се понрави, и всичко, що вършеше царят, нравеше се на целия народ. 37 И оня ден целият народ и всички израилтяни узнаха, че убийството на Авенира, Нировия син, не бе излязло от царя. 38 И царят каза на слугите си: знаете ли, че днес един вожд и велик мъж падна у Израиля? (1 Цар 26:15) 39 Аз сега съм още слаб, ако и да съм помазан за цар, а тия люде, Саруевите синове, са по-силни от мене; ала на оногова, който върши зло, Господ да възвърне според злобата му. (3 Цар 2:32; Пс 61:9)

New International Reader’s Version

от Biblica

1 The war between Saul’s royal house and David’s royal house lasted a long time. David grew stronger and stronger. But the royal house of Saul grew weaker and weaker. 2 Sons were born to David in Hebron. His first son was Amnon. Amnon’s mother was Ahinoam from Jezreel. 3 His second son was Kileab. Kileab’s mother was Abigail. She was Nabal’s widow from Carmel. The third son was Absalom. His mother was Maakah. She was the daughter of Talmai, the king of Geshur. 4 The fourth son was Adonijah. His mother was Haggith. The fifth son was Shephatiah. His mother was Abital. 5 The sixth son was Ithream. His mother was David’s wife Eglah. Those sons were born to David in Hebron.

Abner goes over to David’s side

6 The fighting continued between David’s royal house and Saul’s royal house. Abner gained more and more power in the royal house of Saul. 7 While Saul was still alive, he had a concubine named Rizpah. She was the daughter of Aiah. Ish-Bosheth said to Abner, ‘Why did you sleep with my father’s concubine?’ 8 Abner was very angry because of what Ish-Bosheth said. So Abner answered, ‘Do you think I’m only a dog’s head? Am I on Judah’s side? To this day I’ve been faithful to the royal house of your father Saul. I’ve been faithful to his family and friends. I haven’t handed you over to David. But now you claim that I’ve sinned with this woman! 9 I will do for David what the LORD promised him. If I don’t, may God punish me greatly. 10 I’ll take the kingdom away from Saul’s royal house. I’ll set up the throne of David’s kingdom over Israel and Judah. He will rule from Dan all the way to Beersheba.’ 11 Ish-Bosheth didn’t dare to say another word to Abner. He was much too afraid of him. 12 Then Abner sent messengers to David to speak for him. They said, ‘Who will rule over this land? Make a covenant with me. Then I’ll help you bring all the Israelites over to your side.’ 13 ‘Good’, said David. ‘I will make a covenant with you. But there’s one thing I want you to do. Bring Saul’s daughter Michal to me. Don’t come to see me unless she’s with you.’ 14 Then David sent messengers to Saul’s son Ish-Bosheth. He ordered them to say, ‘Give me my wife Michal. She was promised to me. I paid for her the price that was demanded. I paid for her with the skins of 100 circumcised Philistines.’ 15 So Ish-Bosheth gave the order. He sent men who took Michal away from her husband Paltiel. Paltiel was the son of Laish. 16 But her husband followed her to Bahurim. He was crying all the way. Then Abner said to him, ‘Go back home!’ So he did. 17 Abner talked with the elders of Israel. He said, ‘For some time you have wanted to make David your king. 18 Now do it! The LORD made a promise to David. He said, “I will rescue my people Israel from the power of the Philistines. I will also rescue them from all their enemies. I will rescue them through my servant David.” ’ 19 Abner also spoke to the people of Benjamin in person. Then he went to Hebron to tell David everything. He told him what Israel and all the people of Benjamin wanted to do. 20 Abner had 20 men with him. They came to David at Hebron. So David prepared a feast for Abner and his men. 21 Then Abner said to David, ‘Let me go right now. I’ll gather together all the Israelites for you. After all, you are now my king and master. The people can make a covenant with you. Then you can rule over everyone you want to.’ So David sent Abner away. And he went in peace.

Joab murders Abner

22 Just then David’s men and Joab came back from attacking their enemies. They brought with them the large amount of goods they had taken. But Abner wasn’t with David in Hebron anymore. That’s because David had sent him away, and he had gone in peace. 23 Joab and all the soldiers with him arrived. Then he was told that Abner, the son of Ner, had come to see the king. He was told that the king had sent Abner away. He was also told that Abner had gone in peace. 24 So Joab went to the king. He said, ‘What have you done? Abner came to you. Why did you let him get away? Now he’s gone! 25 You know what Abner, the son of Ner, is like. He came to trick you. He wanted to watch your every move. He came to find out everything you are doing.’ 26 Then Joab left David. He sent messengers to get Abner. They brought Abner back from the well of Sirah. But David didn’t know about it. 27 When Abner returned to Hebron, Joab took him to one side. He brought him into an inside room. Joab acted as if he wanted to speak to him in private. But he really wanted to get even with him. That’s because Abner had spilled the blood of Joab’s brother Asahel. So Joab stabbed Abner in the stomach, and he died. 28 Later on, David heard about it. He said, ‘I and the people of my kingdom aren’t guilty of spilling the blood of Abner, the son of Ner. We are free of blame for ever in the sight of the LORD. 29 May Joab and his whole family line be held accountable for spilling Abner’s blood! May Joab’s family never be without someone who has an open sore or skin disease. May his family never be without someone who has to use a crutch to walk. May his family never be without someone who gets killed by a sword. And may his family never be without someone who doesn’t have enough to eat.’ 30 Joab and his brother Abishai murdered Abner. They did it because he had killed their brother Asahel in the battle at Gibeon. 31 David spoke to Joab and all the people with him. He said, ‘Tear your clothes. Put on the rough clothing people wear when they’re sad. Mourn when you walk in front of Abner’s body.’ King David himself walked behind it. 32 Abner’s body was buried in Hebron. The king wept out loud at Abner’s tomb. So did the rest of the people. 33 King David sang a song of sadness over Abner. He said, ‘Should Abner have died as sinful people do? 34 His hands were not tied. His feet were not chained. He died as if he had been killed by evil people.’ All the people mourned over Abner again. 35 Then all of them came and begged David to eat something. They wanted him to eat while it was still day. But David made a promise. He said, ‘I won’t taste bread or anything else before the sun goes down. If I do, may God punish me greatly!’ 36 All the people heard his promise and were pleased. In fact, everything the king did pleased them. 37 So on that day all the people there and all the Israelites understood. They knew that the king didn’t have anything to do with the murder of Abner, the son of Ner. 38 The king spoke to his men. He said, ‘Don’t you realise that a great commander has died in Israel today? 39 I’m the anointed king. But today I’m weak. These sons of Zeruiah are too powerful for me. May the LORD pay back the one who killed Abner! May he pay him back for the evil thing he has done!’