2 Царе 24 | Библия, синодално издание

Библия, синодално издание

1 Гневът Господен пак се разпали против израилтяните и подбуди между тях Давида да рече: иди, преброй Израиля и Иуда. (1 Лет 21:1) 2 И царят каза на военачалника Иоава, който беше при него: обиколи всички колена Израилеви (и Иудини) от Дан до Вирсавия, и пребройте народа, за да зная, колко народ има. 3 Иоав каза на царя: Господ, Бог твой, да умножи народа толкова, колкото е, и още стократно толкова, и очите на господаря ми царя да видят това; но защо моят цар-господар иска това нещо? 4 Но царската дума към Иоава и военачалниците надделя. И Иоав заедно с военачалниците излезе от царя да преброява израилския народ. (1 Лет 21:4; 1 Лет 27:24)

1 Лет 21:41 Лет 27:24

5 Те преминаха Иордан и се спряха в Ароер, отдясно на града, който е сред долината Гадова, към Иазер; (Вт 2:36; И Н 13:16)

Вт 2:36И Н 13:16

6 и дойдоха в Галаад и в земята Тахтим-Ходши; и стигнаха в Дан-Яан и избиколиха Сидон; 7 дойдоха до Тирската крепост и във всички хивейски и хананейски градове, излязоха на юг от Иудея, във Вирсавия, 8 обходиха цялата страна и стигнаха в Иерусалим след девет месеца и двайсет дена. 9 Иоав подаде на царя списъка за народното преброяване; и излезе, че израилтяни имаше осемстотин хиляди мъже силни, способни за война, а иудеи – петстотин хиляди. (1 Лет 21:5; 1 Лет 27:24)

1 Лет 21:51 Лет 27:24

10 И след като Давид преброи народа, трепна му сърце. И каза Давид на Господа: тежко съгреших, дето постъпих тъй; и сега моля Ти се, Господи, прости греха на Твоя раб, защото аз постъпих твърде неразумно. (1 Лет 21:8) 11 Когато Давид стана на другия ден сутринта, биде слово Господне към пророк Гада, Давидов ясновидец: (1 Лет 21:9) 12 иди и кажи на Давида: тъй говори Господ: три наказания ти предлагам; избери си от тях едно, което да се изпълни над тебе. 13 И дойде Гад при Давида, обади му и му каза: избери си, глад ли да бъде в земята ти седем години, или три месеца да бягаш от неприятелите си, и те да те гонят, или пък три дни да върлува мор по твоята земя? Сега размисли и реши, какво да отговоря на Оногова, Който ме е пратил. (1 Лет 21:11) 14 Давид отговори на Гада: много ми е тежко; но нека падна в ръцете на Господа, защото е голямо Неговото милосърдие; само да не падна в човешки ръце. (И Давид си избра мор във време на пшенична жетва.) (Сир 2:18) 15 И напрати Господ мор върху израилтяните от сутринта до определеното време; (и морът се начена у народа) и умряха от народа, от Дан до Вирсавия, седемдесет хиляди души. 16 И Ангел (Божий) простря ръката си над Иерусалим, за да го опустоши; но Господ се разкая за злото и каза на Ангела, който поразяваше народа: стига, сега спусни ръката си. А Божият Ангел беше тогава при гумното на иевусееца Орна. (Ер 42:10) 17 Когато Давид видя Ангела, който поразяваше народа, каза Господу, думайки: ето, аз съгреших, аз (пастирът) постъпих беззаконно; но тия овци какво са сторили? Нека, прочее, Твоята ръка се обърне против мене и против бащиния ми дом. (1 Лет 21:17) 18 И в оня ден дойде Гад при Давида и каза: иди, съгради жертвеник Господу върху гумното на иевусееца Орна. (1 Лет 21:18; 2 Лет 3:1)

1 Лет 21:182 Лет 3:1

19 И Давид отиде според думата на (пророка) Гада, както бе заповядал Господ. 20 Орна погледна и видя, че царят и слугите му идат при него; излезе Орна и се поклони на царя ничком доземи. 21 Орна попита: защо е дошъл моят цар-господар при своя раб? Давид отговори: да купи от тебе гумното, за да съгради жертвеник Господу, та да престане поразата у народа. 22 Орна каза на Давида: нека господарят ми цар вземе и принесе в жертва, каквото му е воля. Ето, воловете за всесъжение, и колата и уредите за впрягане воловете – за дърва. (3 Цар 19:21; 1 Лет 21:23) 23 Всичко това, царю, Орна дава на царя. Орна каза още на царя: Господ, Бог твой, да бъде милостив към тебе! 24 Но царят каза на Орна: не, аз ще ти заплатя, колкото струва, и няма да принеса на Господа, моя Бог, жертва, взета даром. И Давид купи гумното и воловете за петдесет сикли сребро. 25 Давид съзида там жертвеник Господу и принесе всесъжение и мирни жертви. (Сетне Соломон разшири жертвеника, понеже беше малък.) И Господ се умилостиви над страната и поразата у израилтяните престана. (Бит 12:7; 2 Цар 21:14; 1 Лет 21:26)

Бит 12:72 Цар 21:141 Лет 21:26

New International Reader’s Version

от Biblica

David counts his fighting men

1 The LORD was very angry with Israel. He stirred up David against them. He said, ‘Go! Count the men of Israel and Judah.’ 2 So the king spoke to Joab and the army commanders with him. He said, ‘Go all through the territories of the tribes of Israel. Go from the town of Dan all the way to Beersheba. Count the fighting men. Then I’ll know how many there are.’ 3 Joab replied to the king. He said, ‘King David, you are my master. May the LORD your God multiply the troops 100 times. And may you live to see it. But why would you want me to count the fighting men?’ 4 The king’s word had more authority than the word of Joab and the army commanders. That was true in spite of what Joab had said. So they left the king and went out to count the fighting men of Israel. 5 They went across the River Jordan. They camped south of the town in the middle of the River Arnon valley near Aroer. Then they went through Gad and continued on to Jazer. 6 They went to Gilead and the area of Tahtim Hodshi. They continued to Dan Jaan and on around towards Sidon. 7 Then they went towards the fort of Tyre. They went to all the towns of the Hivites and Canaanites. Finally, they went on to Beersheba. It was in the Negev Desert of Judah. 8 They finished going through the entire land. Then they came back to Jerusalem. They had been gone for nine months and 20 days. 9 Joab reported to the king how many fighting men he had counted. In Israel there were 800,000 men who were able to handle a sword. In Judah there were 500,000. 10 David felt sorry that he had counted the fighting men. So he said to the LORD, ‘I committed a great sin when I counted Judah and Israel’s men. LORD, I beg you to take away my guilt. I’ve done a very foolish thing.’ 11 Before David got up the next morning, a message from the LORD came to Gad the prophet. He was David’s seer. The message said, 12 ‘Go and tell David, “The LORD says, ‘I could punish you in three different ways. Choose one of them for me to use against you.’ ” ’ 13 So Gad went to David. He said to him, ‘Take your choice. Do you want three years when there won’t be enough food in your land? Or do you want three months when you will run away from your enemies while they chase you? Or do you want three days when there will be a plague in your land? Think it over. Then take your pick. Tell me how to answer the one who sent me.’ 14 David said to Gad, ‘I’m suffering terribly. Let us fall into the hands of the LORD. His mercy is great. But don’t let me fall into human hands.’ 15 So the LORD sent a plague on Israel. It lasted from that morning until he decided to end it. From Dan all the way to Beersheba 70,000 people died. 16 The angel reached his hand out to destroy Jerusalem. But the LORD stopped sending the plague. So he spoke to the angel who was making the people suffer. He said, ‘That is enough! Do not kill any more people.’ The angel of the LORD was at Araunah’s threshing-floor. Araunah was from the city of Jebus. 17 David saw the angel who was striking down the people. David said to the LORD, ‘I’m the one who has sinned. I’m the one who has done what is wrong. I’m like a shepherd for these people. These people are like sheep. What have they done? Let your judgment be on me and my family.’

David builds an altar

18 On that day Gad went to David. Gad said to him, ‘Go up to the threshing-floor of Araunah, the Jebusite. Build an altar there to honour the LORD.’ 19 So David went up and did it. He did what the LORD had commanded through Gad. 20 Araunah looked and saw the king and his officials coming towards him. So he went out to welcome them. He bowed down to the king with his face towards the ground. 21 Araunah said, ‘King David, you are my master. Why have you come to see me?’ ‘To buy your threshing-floor,’ David answered. ‘I want to build an altar there to honour the LORD. When I do, the plague on the people will be stopped.’ 22 Araunah said to David, ‘Take anything you wish. Offer it up. Here are oxen for the burnt offering. Here are threshing sleds. And here are wooden collars from the necks of the oxen. Use all the wood to burn the offering. 23 Your Majesty, I’ll give all of it to you.’ Araunah continued, ‘And may the LORD your God accept you.’ 24 But the king replied to Araunah, ‘No. I want to pay you for it. I won’t sacrifice to the LORD my God burnt offerings that haven’t cost me anything.’ So David bought the threshing-floor and the oxen. He paid 600 grams of silver for them. 25 David built an altar there to honour the LORD. He sacrificed burnt offerings and friendship offerings. Then the LORD answered David’s prayer and blessed the land. The plague on Israel was stopped.