2 Царе 19 | Библия, синодално издание

Библия, синодално издание

1 И обадиха на Иоава: ето, царят плаче и тъжи за Авесалома. 2 И победата на оня ден се обърна в плач за целия народ: защото него ден народът чу и казваше, че царят скърби за сина си. 3 Тогава народът влизаше в града скришом, както се спотайват от срам люде, побягнали от битка. 4 А царят закри лице и викаше високо: сине Авесаломе! Авесаломе, сине мой, сине! (2 Цар 15:30) 5 И Иоав дойде при царя вкъщи и рече: ти днес посрами всичките си слуги, които избавиха днес живота ти, живота на твоите синове и дъщери, живота на твоите жени и живота на твоите наложници; 6 ти обичаш ония, които те мразят, а мразиш ония, които те обичат, понеже днес показа, че за тебе са нищо и вождове и слуги; днес разбрах, че тебе щеше да бъде по-приятно, ако Авесалом останеше жив, а ние всички бяхме измрели; 7 затова стани, излез и поговори по сърце на рабите си; защото, кълна се в Господа, че, ако не излезеш, тая нощ ни един човек не ще остане с тебе; и това ще бъде за тебе по-лошо от всички беди, каквито са те постигнали от младини доднес. 8 Стана царят и седна при портите, а на целия народ обадиха, че царят седи при портите. И целият народ дойде при царя (при портите); а израилтяните се разбягаха по шатрите си. (2 Цар 5:1) 9 И целият народ по всички колена Израилеви се препираше и казваше: цар (Давид) ни избави от ръцете на враговете ни и ни освободи от ръцете на филистимци, а сега сам побягна от тая земя (от царството си), от Авесалома. 10 Но Авесалом, когото помазахме за цар над нас, умря в боя; а сега защо бавите, та не върнете царя? (Тия думи на цял Израил стигнаха до царя.) 11 И цар Давид прати да кажат на свещениците Садока и Авиатара: кажете на Иудините старейшини: защо искате да сте последни за връщането на царя у дома му, когато думите на цял Израил стигнаха до царя в неговия дом? 12 Вие сте мои братя, вие сте моя кост и моя плът, защо искате да сте последни за връщането на царя в дома му? (2 Цар 5:1) 13 А на Амесая кажете: не си ли ти моя кост и моя плът? Нека Бог ми стори това и това и още повече да ми стори, ако ти не станеш при мене завинаги военачалник вместо Иоава! (2 Цар 17:25) 14 И склони сърцето на всички иудеи като на един човек. И те пратиха да кажат на царя: върни се ти и всички твои слуги. 15 Върна се царят и стигна до Иордан, а иудеите дойдоха в Галгал да посрещнат царя и да го преведат през Иордан 16 И Семей, син на Гера, вениаминец от Бахурим, побърза и отиде с иудеите да посрещне цар Давида, (3 Цар 2:8) 17 и заедно с него имаше хиляда души вениаминци, и Сива, слуга на Сауловия дом, с петнайсетте си синове и с двайсетте си слуги; те преминаха Иордан пред лицето на царя (и приготвиха да мине царят през Иордан). (2 Цар 9:2; 2 Цар 9:10; 2 Цар 16:1)

2 Цар 9:22 Цар 9:102 Цар 16:1

18 Когато прекараха кораба, за да преведат челядта на царя и да му послужат, тогава Семей, син на Гера, падна (ничком) пред царя, щом той премина Иордан, 19 и каза на царя: господарю, не ми смятай за престъпление и не спомняй онова, което съгреши рабът ти в оня ден, когато моят господар-цар излизаше из Иерусалим, и не туряй това, царю, на сърце; 20 защото рабът ти знае, че е съгрешил; и ето, от целия Иосифов дом дойдох днес първи да посрещна господаря си царя. 21 Авеса, Саруев син, отговори и каза: нима Семей няма да умре, задето злослови помазаника Господен? (Изх 22:28; 2 Цар 16:9) 22 А Давид каза: какво е мене и вам, синове Саруеви, та сега ми ставате клеветници? Днес ли трябва да убивате кого и да било от Израиля? Не зная ли, че днес съм цар над Израиля? 23 И каза царят на Семея: ти няма да умреш. И царят му се закле. (3 Цар 2:8) 24 Излезе да посрещне царя и Мемфивостей, син на Ионатана, Саулов син. Той си не беше мил нозете, (нито рязал ноктите,) не беше се грижил за брадата си и не беше прал дрехите си от оня ден, когато царят излезе, до деня, когато се завърна смиром. (2 Цар 9:6) 25 Когато той излезе из Иерусалим да посрещне царя, царят го попита: Мемфивостее, защо не дойде с мене? (2 Цар 16:3) 26 Оня отговори: господарю мой, царю, моят слуга ме излъга, защото аз, рабът ти, си думах: „ще си оседлая осела, ще го възседна и ще отида с царя“, понеже рабът ти е хром. 27 А той наклевети раба ти пред господаря ми, царя. Но моят господар, царят, е като ангел Божий; прави, що ти е воля; (2 Цар 16:3) 28 макар и целият ми бащин дом да бе заслужил смърт пред моя господар-царя, но ти постави своя раб между твоите сътрапезници; какво право имам, прочее, още да се оплаквам пред царя? (2 Цар 9:11) 29 А царят му каза: защо говориш всичко това? Аз казах, ти и Сива да разделите помежду си нивите. (2 Цар 16:4) 30 Но Мемфивостей отговори на царя: нека той вземе дори всичко, след като моят господар-цар се завърна смиром у дома си. 31 Дойде от Роглим и галаадецът Верзелий и премина с царя Иордан, за да го придружи отвъд Иордан. (2 Цар 17:27; 3 Цар 2:7) 32 А Верзелий беше много стар, на осемдесет години. Той хранеше царя, докле живееше в Маханаим, понеже беше заможен човек. 33 И царят каза на Верзелия: дойди с мене, и аз ще те храня в Иерусалим. 34 Но Верзелий отговори на царя: много ли ми остава да живея, та да отивам с царя в Иерусалим? 35 Сега съм на осемдесет години; ще различа ли добро от лошо? Ще разбере ли рабът ти вкуса на това, което ще яде и ще пие? И ще мога ли да чувам гласа на певците и на певиците? Защо, прочее, рабът ти да бъде тегота на своя цар-господар? 36 Рабът ти ще придружи още малко царя отвъд Иордан: за какво, прочее, царят ще ме награждава с такава милост? 37 Позволи на раба си да се върне и да умре в своя град, при гроба на баща си и на майка си. Но ето, рабът ти, син ми Кимхам, нека отиде с моя цар-господар, и ти постъпи с него, както ти е воля. 38 И царят каза: нека Кимхам дойде с мене, и аз ще направя за него, каквото ти е воля; и всичко, каквото ти би поискал от мене, ще направя за тебе. 39 И целият народ премина Иордан, и царят тъй също. И царят целуна Верзелия и го благослови, и той се върна у дома си. 40 И царят тръгна за Галгал; тръгна с него и Кимхам; и целият иудейски народ и половината израилски народ придружиха царя. 41 И ето, всички израилтяни дойдоха при царя и му казаха: защо нашите братя, мъжете Иудини, грабнаха тебе, и преведоха през Иордан царя и челядта му и заедно с него всички Давидови люде? 42 И всички Иудини мъже отговориха на израилтяните: затова, защото царят е нам близък; и за какво да се сърдите поради това? Нима сме изяли нещо от царя, или сме взели от него дарове? (Или ни е освободил от данъци?) 43 И израилтяните отговориха на Иудините мъже и казаха: ние сме десет части у царя, тъй също и за Давида; (ние сме първенец, а не вие;) защо, прочее, ни унизиха? Нали нам се падаше първата дума, за да върнем нашия цар? Но думата на Иудините мъже беше по-силна от думата на израилтяните.

New International Reader’s Version

от Biblica

1 Someone told Joab, ‘The king is weeping and mourning for Absalom. He’s filled with sadness because his son has died.’ 2 The army had won a great battle that day. But their joy turned into sadness. That’s because someone had told the troops, ‘The king is filled with sorrow because his son is dead.’ 3 The men came quietly into the city that day. They were like fighting men who are ashamed because they’ve run away from a battle. 4 The king covered his face. He cried loudly, ‘My son Absalom! Absalom, my son, my son!’ 5 Then Joab went into the king’s house. He said to him, ‘Today you have made all your men feel ashamed. They have just saved your life. They have saved the lives of your sons and daughters. And they have saved the lives of your wives and concubines. 6 You love those who hate you. You hate those who love you. The commanders and their troops don’t mean anything to you. You made that very clear today. I can see that you would be pleased if Absalom were alive today and all of us were dead. 7 Now go out there and cheer up your men. If you don’t, you won’t have any of them left with you by sunset. That will be worse for you than all the troubles you have ever had in your whole life. That’s what I promise you in the LORD’s name.’ 8 So the king got up and took his seat in the entrance of the city gate. His men were told, ‘The king is sitting in the entrance of the gate.’ Then all of them came and stood in front of him. While all of that was going on, the Israelites had run back to their homes.

David returns to Jerusalem

9 People from all the tribes of Israel began to argue among themselves. They were saying, ‘The king saved us from the power of our enemies. He saved us from the power of the Philistines. But now he has left the country to escape from Absalom. 10 We anointed Absalom to rule over us. But he has died in battle. So why aren’t any of you talking about bringing the king back?’ 11 King David sent a message to Zadok and Abiathar, the priests. David said, ‘Speak to the elders of Judah. Tell them I said, “News has reached me where I’m staying. People all over Israel are talking about bringing me back to my palace. Why should you be the last to do something about it? 12 You are my relatives. You are my own flesh and blood. So why should you be the last to bring me back?” 13 Say to Amasa, “Aren’t you my own flesh and blood? You will be the commander of my army for life in place of Joab. If that isn’t true, may God punish me greatly.” ’ 14 So the hearts of all the men of Judah were turned towards David. All of them had the same purpose in mind. They sent a message to the king. They said, ‘We want you to come back. We want all your men to come back too.’ 15 Then the king returned. He went as far as the River Jordan. The men of Judah had come to Gilgal to welcome the king back. They had come to bring him across the Jordan. 16 Shimei, the son of Gera, was among them. Shimei was from Bahurim in the territory of Benjamin. He hurried down to welcome King David back. 17 There were 1,000 people from Benjamin with him. Ziba, the manager of Saul’s house, was with him too. And so were Ziba’s 15 sons and 20 servants. All of them rushed down to the River Jordan. That’s where the king was. 18 They went across at the place where people usually cross it. Then they brought the king’s family back over with them. They were ready to do anything he wanted them to do. Shimei, the son of Gera, had also gone across the Jordan. When he did, he fell down flat with his face towards the ground in front of the king. 19 He said to him, ‘You are my king and master. Please don’t hold me guilty. Please forgive me for the wrong things I did on the day you left Jerusalem. Please forget all about them. 20 I know I’ve sinned. But today I’ve come down here to welcome you. I’m the first member of Joseph’s whole family to do it.’ 21 Then Abishai, the son of Zeruiah, said, ‘Shouldn’t Shimei be put to death for what he did? He cursed you. And you are the LORD’s anointed king.’ 22 But David replied, ‘You and Joab are sons of Zeruiah. What does this have to do with you? What right do you have to interfere? Should anyone be put to death in Israel today? Don’t I know that today I am king over Israel again?’ 23 So the king made a promise to Shimei. He said to him, ‘You aren’t going to be put to death.’ 24 Mephibosheth was Saul’s grandson. He had also gone down to welcome the king back. He had not taken care of his feet. He hadn’t trimmed his moustache or washed his clothes. He hadn’t done any of those things from the day the king left Jerusalem until the day he returned safely. 25 He came from Jerusalem to welcome the king. The king asked him, ‘Mephibosheth, why didn’t you go with me?’ 26 He said, ‘You are my king and master. I’m not able to walk. So I thought, “I’ll have a saddle put on my donkey. I’ll ride on it. Then I can go with the king.” But my servant Ziba turned against me. 27 He has told you lies about me. King David, you are like an angel of God. So do what you wish. 28 You should have put all the members of my grandfather’s family to death, including me. Instead, you always provided what I needed. So what right do I have to make any more appeals to you?’ 29 The king said to him, ‘You don’t have to say anything else. I order you and Ziba to divide up Saul’s land between you.’ 30 Mephibosheth said to the king, ‘I’m happy that you have returned home safely. So just let Ziba have everything.’ 31 Barzillai had also come down to go across the River Jordan with the king. He wanted to send the king on his way from there. Barzillai was from Rogelim in the land of Gilead. 32 He was very old. He was 80 years old. He had given the king everything he needed while the king was staying in Mahanaim. That’s because Barzillai was very wealthy. 33 The king said to Barzillai, ‘Come across the river with me. Stay with me in Jerusalem. I’ll take good care of you.’ 34 But Barzillai said to the king, ‘I shan’t live for many more years. So why should I go up to Jerusalem with you? 35 I’m already 80 years old. I can hardly tell the difference between what is enjoyable and what isn’t. I can hardly taste what I eat and drink. I can’t even hear the voices of male and female singers anymore. So why should I add my problems to yours? 36 I’ll go across the River Jordan with you for a little way. Why should you reward me by taking care of me? 37 Let me go back home. Then I can die in my own town. I can be buried there in the tomb of my father and mother. But let Kimham take my place. Let him go across the river with you. Do for him whatever you wish.’ 38 The king said, ‘Kimham will go across with me. I’ll do for him whatever you wish. And I’ll do for you anything you wish.’ 39 So all the people went across the River Jordan. Then the king crossed over. The king kissed Barzillai and said goodbye to him. And Barzillai went back home. 40 After the king had gone across the river, he went to Gilgal. Kimham had gone across with him. All the troops of Judah and half of the troops of Israel had taken the king across. 41 Soon all the men of Israel were coming to the king. They were saying to him, ‘Why did the men of Judah take you away from us? They are our relatives. What right did they have to bring you and your family across the River Jordan? What right did they have to bring all your men over with you?’ 42 All the men of Judah answered the men of Israel. They said, ‘We did that because the king is our close relative. So why should you be angry about what happened? Have we eaten any of the king’s food? Have we taken anything for ourselves?’ 43 Then the men of Israel answered the men of Judah. They said, ‘We have ten of the 12 tribes in the kingdom. So we have a stronger claim on David than you have. Why then are you acting as if you hate us? Weren’t we the first ones to talk about bringing back our king?’ But the men of Judah argued their side even more forcefully than the men of Israel.